Швато (в МФА: ə, наричано латинско малко шва, U+0259, SAMPA: @, X-SAMPA: @. произношение) е звуковото и правописно реализиране на онази междинна средна гласна, която учленително и акустично се намира горе-долу по средата между другите гласни.
Шва (покрай други дълги и кратки съгласни) се е срещало в общоиндоевропейския език и е било свързано с редуването на отгласа (промяната на коренната гласна).
В много европейски езици то се появява единствено неударено. Има обаче и изключения като албански, румънски и словенски език, които позволяват и ударени междинни средни гласни. В българския език съществува гласният звук ъ, чиято ударена форма представлява междинна задна незакръглена гласна (близка до полузатворената задна незакръглена гласна) и предава звука , а неударената – ɐ. Понякога българският звук ъ се транскрибира с шва (ə), което в някои случаи е по-далеч от звуковата му стойност, отколкото ɤ̞ или ɐ.
албански – ë, например është – е български – ударено ъ, например къща ; неударено ъ – мъжа румънски – ă, например măr , apă , sănătate логлан – y
иврит (в диалектни изговори извън Израел), вж. също: шва (иврит), например בְּרֵאשִׁית []
В немския неудареното 'e' обикновено се произнася като шва, например шва се появява в думи като Mücke [], gegangen [] и Dschungel [], но това не се отразява в изписването с буква или диакритичен знак, дори и в думи на иврит. Например само /a/-то в „Salomo“ (Соломон) издава, че неговата ивритска двойка „Schlomo“ между „ш“ и „л“ съдържа шва, което не се изписва; следователно по-рано произношението на „Schlomo“ би трябвало да е било [ʃəloːˈmoː], а не [ʃlˈoːmoː]. Тъй като няма отделна буква за швато, повечето немскоговорещи не знаят за съществуването на този звук. В английския швато е най-честата гласна, тъй като множество прости графеми или съчетание от графеми за гласни могат да бъдат приети за този звук в неударени гласни. В някои случаи може да бъде заменено от [ɪ]. Примери: ‚a‘ в about [] ‚e‘ в synthesis [] ‚i‘ в pencil [] ‚o‘ в harmony [] ‚u‘ в medium [] ‚y‘ в syringe [] (също и: []) Lincoln [] parlour [] (не в ротичните изговори като американски английски, които произнасят окончанието -er/-our/-or като „r-colored vowel“ [].
Във френския неудареното безакцентно ‚e‘ най-често е (обаче закръглено) шва. Примери: ‚e‘ в menace [] ‚e‘ в secret [] ‚e‘ в reprise [] В кьолския и Ripuarisch-Limburgisch се срещат следните варианти: неударено краесловие, като в poppe [], Lääve [] неударено средисловие, като в pisselisch [] неударено опционално средисловие, като в Kerresch [], Kersch [] неударено опционално началословие, като в esu [], su [], [] леко ударено опционално началословие, като в ene [], ne [] до ударено началословие, като в ens [], [], et [], enne []
В португалския се среща шва като неударено ‚a‘. В арменския съществува буквата ‚ը‘ за шва. Тя се изписва само в началото на някои думи (и в сложни думи) и в края на думите, където швато образува определителния член. В останалите случаи швато не се предава в писмото. ընկեր – ënker – [] – другар, приятел դասընկեր – dasënker – [] – съученик, училищен приятел անունը – anunë – [] – име փսփսալ – p’sp’sal – [] – шепна սանր – sanr – [] – гребен սպիտակ – spitak – [] – бял (прил.) В санскрит се обозначава с i.
Произход на термина Ивритската дума שְׁוָא („нищо“, /šěwā’/ или /ʃəˈvaʔ/, в съвременния иврит звукът шва се е загубил в думата ) означава едноименния диакретичен знак за вокализиране в азбуката „ְ", който се изписва като вертикална двойка от букви под съгласна (пример: בְ). Обаче в съвременния израелски иврит този знак се изговаря или , или въобще не се изговаря (пълна липса на гласна), а по-старите форми на иврит вероятно е обозначавал различни други кратки гласни. От връзката между определени съгласни и швато се е развил звук a-, e- съответно o-, който се означава като хатеф (Chatef-Patach, Chatef-Segol, съответно Chatef-Qametz) и се изписва като комбинация между съответната гласна с швато; например в първата сричка на думата Adonaj (= господар) преди гласната има беззвучна гласилкова преградна съгласна .
Шва като буква в азербайджанския език В азербайджанския език фонетичният знак шва (Ə, ə) се използва като буква и е равностойна на прегласа Ä. И двете букви са допустими, но в практиката се е наложило Ə. Изговаря се като //.
Вижте също закръгляне клитика силна и слаба форма
Категория:Гласни звукове