Латински сентенции

Латинските сентенции или древноримски афоризми са популярни латински изрази от Древен Рим и други страни с елинистична култура или чиято култура е повлияна от нея. В същината си това са предимно пословици и поговорки и афоризми, измислени или използвани от различни видни личности или приписвани на такива.

Въз основа на Littera scripta manet (оцелялото от древната литература) или устните предания за мислите и мъдростта на римски управници, мислители, сенатори и други велики личности на римската цивилизация, латинските сентенции, заедно с имената на техните автори-създатели са останали от историята заради своето непреходно значение „изписани със златни букви“. Те са изпитани житейски познания и мъдрости обогатяващи и одухотворяващи съкровищницата на знанието, които подтикват при произнасянето им човек да почувства обаянието на култа към непреходните истини.

Популярни латински сентенции

Ab ovo usque ad mala. – От яйцето до ябълката – отначало докрай (римският обяд започвал с яйца и завършвал с ябълки). Ab Urbe condita. – От основаването на Града. (Тит Ливий) Abo in pace. – Върви с мир. Absit invidia verbo. – Да не ме съдят за тези слова. Abstractum pro concreto. – Абстрактното вместо конкретното. Abusus abusum invocat. – Бедите никога не идват сами. Abusus non tollit usum. – Злоупотребата не отменя употребата. Acceptissima semper munera sunt, auctor quae pretiosa facit. – Най-добрите подаръци са онези, чиято цена е в самия дарител. Acta est fabula. – Представлението е свършило. (= Финита ла комедия!) Ad meliora tempora. – До по-добри времена. Ad impossibilia nemo obligatur. – Никой не може да бъде задължен към невъзможното. Ad libitum. – По желание. Ad majorem Dei gloriam. – Към неповяхващата слава Божия. Ad narrandum, non ad probandum. – За да разкаже, а не за да докаже. Ad notam. – За информация. Ad personam. – Лично. Advocatus Dei (Diavoli) – Адвокат на Бога. (Дявола). Aegri somnia. – Сънища на болен. Aeterna urbs. – Вечен град (Вечния град – Рим). Age, quod agis. – Прави това, което правиш. Alea iacta est. – Жребият/зарът е хвърлен. (произнесено и Гай Юлий Цезар, за обозначи неотменимостта на преминаването на граничната река Рубикон) Alter ego. – Друго „аз“ или второ „аз“. Alma mater. – Майка хранителка. Amici diem perdidi! – Приятели, аз загубих ден. Amicus cognoscitur in amore, more, ore, re. – Приятел се познава в любовта, нрава, речите, делата. Amantes – amentes. – Влюбените са безумни. Amat victoria curam. – Победата обича старанието. Amor vincit omnia. – Любовта побеждава всичко. Amicus Plato, sed magis amica veritas. – Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа. (Аристотел) Aquila non captat muscas. – Орел не ловува мухи. Aquilam volare doces. – Да учиш орела да лети. Argumenta ponderantur, non numerantur – Аргументите (доказателствата) се оценяват по значение, не по брой Ars moriendi - Изкуството да умираш. Ars longa, vita brevis (est). – Животът е кратък, изкуството е вечно. At Kalendas Graecas. – По гръцкия календар календи, първия ден от месеца по римския календар (Когато цъфнат налъмите.) Aurora Musis amica. – Аврора е приятелка на музите. Aut – aut. – Или-или. Aut Caesar, aut nihil. – Или всичко или нищо. Ave Caesar, morituri te salutant – Отиващите на смърт, Цезаре, те приветстват! (възглас преди гладиаторски бой) Barba crescit, caput nescit. – Дълги коси, къс ум. Bene placito. – От добра воля. Bis dat qui cito dat. – Който върши нещата бързо, ги върши два пъти. Cantus cycneus. – Лебедова песен. Carpe diem! – Хвани момента! Citius, altius, fortius. – По-бързо, по-високо, по-силно. Clavus clavo pellitur. – Клин клин избива. Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съм. (приписва се и на Рене Декарт) Confiteor solum hoc tibi. – Ще се изповядвам в това само на теб. Corda nostra laudus est. – Нашите сърца/души са болни от любов. Cras amet, qui nunquam amavit quique amavit cras amet. – Нека утре заобича онзи, който никога не е обичал, а този който е обичал, нека утре заобича. Credo, quia verum (absurdum). – Вярвам, защото е истина (е абсурдно). Cui bono?, Cui prodest? – В чия полза/изгода? Debemur Morti nos nostraque – Дължим на смъртта нас и нашето.Хораций – „Ars poetica, 63“ – (Поетическо изкуство) De qustibus et coloribus non est disputantum. – Всеки със своите вкусове. De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите или добро или нищо De te fabula narratur. – За теб приказки се разказват. Dixi. Dixi et animam salvavi. – Казах това и с това спасих душата си. Do ut des. – Давам, за да дадеш и ти. Dum spiro, spero. – Докато дишам се надявам. Duobus certantibus tertius gaudet. – Двама се карат – третият печели. (присъства и в българския фолклор) Dura lex, sed lex. – Законът е суров, но е закон. (т.е. дори лошите закони трябва да се спазват) Divide et impera! – Разделяй и владей! E fructu arbor cognoscitur. – Дървото се познава по плода. Ecce Homo! – Ето Човекът! (Понтий Пилат – за Исус Христос) Elephantum ex musca facis. – Да правиш от мухата слон. Epistula non erubescit. – Хартията не се черви. Est modus in rebus. – Има мярка в нещата. Errare humanum est. – Човешко е да се греши. Ex oriente lux. – Светлината идва от изток; Слънцето винаги изгрява от изток Excusatio non petita accusatio manifesta – гузен, негонен бяга Experentia est optima magistra. – Опитът е най-добрият учител. Fas est et ab hoste doceri – Позволено е да се учим дори от врага Feci quod potui faciant meliora potentes – Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече. Festina lente! – Бързай бавно! Felix, qui potuti rerum cogoscere causas. – Щастлив е онзи, който е познал причината на нещата. Finis coronat opus. – Най-добрата работа е свършената работа. Fortes fortuna juiat. – Съдбата помага на смелите. Genibus nitito canus – На колене, куче! Historia est magistra vitae. – Историята е учителката на живота. Hoc volo sic jubeo sit pro ratione voluntas. – Така повелявам и нека доводът ми бъде моята воля. Hominem quaero! – Търся човека! (Диоген) Homo est animal sociale. – Човекът е социално животно. Homo homini lupus est. – Човек за човека е вълк. Homo locum ornat, non locus hominem. – Не мястото украсява човека, а човекът – мястото. Homo novus. – Нов човек. Homo sapiens. – Разумен човек. Homo sum: humani nihil a me alienum puto. – Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. I, pede fausto! – Върви с щастлива стъпка! (Късмет!) Ignorantia non est argumentum. – Незнанието не е аргумент. In medias res. – Право в десетката (същината). In pace litterae florent. – В името на мира науките процъфтяват. In vino veritas. – Истината е във виното. Ira furor brevis est. – Гневът е кратковременен. Ibi victoria ubi concordia. – Победата е там, където е съгласието. (сходно с българското „Съгласието прави силата.“) In hoc signo vinces! – Под това знаме ще победиш. (смята се за дадено от Бога, като девиз на Константин Велики) Jurare in verba magistri. – Да се кълнеш с думите на учителя. Labor recedet, bene factum non abscedet. – Трудностите ще преминат, а благото дело ще пребъде. Labores gigunt hanores. – Трудът поражда почести. Legem brevem esse oportet. – Законът трябва да бъде кратък. Lectori benevolo salutem. (L.B.S.) – Поздрави на благосклонния читател. Littera scripta manet. – Написаното остава. Lupus in fabula. – Говорим за вълка, а той в кошарата. Lupus non mordet lupum. – Вълк вълка не хапе. (подобно на българското: „Гарван гарвану око не вади.“) Manifesta non eget probatione – Очевидното не се нуждае от одобрение Medice, cura te ipsum! – Лекарю, изцери се сам! (От Лука 4:23) Mens sana in corpore sano. – Здрав дух в здраво тяло. Modus vivendi – Начин на живот. Ne quid nimis. – Нищо над мярката. Nemo omnia potest scire. – Никой не може да знае всичко. Nescio quid majus nascitur Iliade. – Ражда се нещо по-велико от „Илиада“. Nomina sunt odiosa. – Имената са омразни. Nostra victoria in concordia. – Нашата победа е в съгласието. Non bis in idem. – Не два пъти за едно и също. (Принцип на наказателното право – след като някой е наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път.) Non est fumus absque igne. – Няма дим без огън. Non multa, sed multum. – Не много, но за мнозина. Non scholae sed vitae discimus. – Ние се учим не заради училището, а заради живота. Non sum qualis eram. – Аз не съм онзи, който бях преди. Nosce te ipsum! – Познай себе си! Nota bene., съкращавано в текстове като NB! – Обърни внимание!, Запомни добре!. Nulla dies sine linea. – Нито един ден без черта.(Всеки ден трябва да научаваме нещо ново). Това са думи на римски художник, който е казвал, че всеки ден е рисувал поне 1 черта върху картините си. Oderint, dum metuant – Нека ме мразят, стига да се страхуват (думи на Калигула) O fallacem hominum spem! – О лъжлива е надеждата човешка! O sancta simplicitas! – О, свещена простота! (думи на Ян Хус към хората, добавили дърва към кладата му, за да им се опростят греховете) O tempora! O mores! – О времена, о нрави! Omnia mea mecum porto. – Всичко свое нося със себе си.(Когато селото на велик мъдрец било подпалено всеки гледал да натовари най-важните си вещи, а когато видели мъдреца, че бяга без да вземе нищо те го попитали защо така. Той отговорил посочвайки главата си, че всичко важно носи със себе си. Otium post negotium. – Почивка след работа. Pecunia non olet – Парите не миришат (Веспасиан – към Тит) Per aspera ad astra! – През тръни към звездите. Periculum in mora. – Опасността е в бавенето. Persona non grata – нежелано лице; лице, чието присъствие не е желано Pia desideria – Благи намерения. Plenus venter non studet libenter. – Ситият стомах е глух към поученията. Post scriptum. (съкратено P.S.) – След написаното (послепис/епилог). Pulsate et aperietur vobis – Чукайте и ще ви се отвори Qualis rex, talis grex. – Какъвто е царят, такъв е и народа. Qualis dominus, tales servi. – Какъвто господарят, такъв е и слугата. Qui tacet, consentire videtur. – Мълчанието е знак за съгласие. Quo usque Catlina, abuter patientia nostra? – Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни? Quoandoe bonus dormitat Homerus. – Понякога и добрият ни Омир дреме. Quod erat demonstrandum – Което трябваше да се докаже Quod licet Jovi, non licet bovi. – Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика. Quot capita – tot sententiae – Колкото глави – толкова мнения Repetitio est mater studiorum. – Повторението е майка на знанието. Salus populi summa lex. – Благото на народа е най-висш закон. Sancta sanctorum. – Светая светих. Sapienti sat est. – Това е казано от човек. Scientia potentia est. – Знанието е сила. Scripta manent, verba volant – Написаното остава, думите отлитат Scio me nihil scire. – Аз знам, че нищо не знам. (Сократ) Sero (tarle) venientibus – ossa. – За закъснелите остават само кости. Si taces, consentus. – Който мълчи, се съгласява. Si vis amari, ama. – Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. Si vis pacem, para bellum. – Искаш мир – готви се за война. Si vox est – canta! – Ако имаш глас – пей! Sic itur ad astra. – Така отиват към звездите. Sic transit gloria mundi. – Така отминава земната слава. Sine ira et studio. – Без гняв и предубеждения – безпристрастно, обективно. Sponte sua sina lege – По собствени подбуди. Tempora mutantur et nos mutamur in illis. – Времената се менят и ние се променяме с тях. (сходно с известно изказване на Васил Левски) Tempus consilium dabet. – Времето ще покаже. Terra incognita. – Неизвестна земя. Tertium non datur. – Няма трети вариант. Timeo danaos et dona ferentes. – Страхувайте се от данайците, що носят дарове. (от сюжета на „Илиада“) Tu quoque, mi fili Brute – И ти ли, Бруте, сине мой?! (думите на Юлий Цезар към Брут, когото видял сред убийците си)Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Речник на чуждите думи в българския език, изд. Наука и изкуство, София – 1978 г. Ubi bene, ibi patria – Където е добре, там е родината Una hirundo ver non facit. – Една птичка пролет не прави.