Куртоазия (от старофренски curtesie от curteis – куртоазен и curt – дворец Online etymology dictionary, courtesy) е система от правила за поведение, свързана с дворцовия начин на живот. Някои от тях като отношенията между кавалери и дами (също куртоазна любов на френски amour courtios или „дворцова любов“ на английски – courtesy love), макар и във видоизменен вид са запазени и до днес като част от етикета и означават изтънчена учтивост и любезност в обноските.

Възникнала като модел за регулиране на отношенията в благородническите дворове на Западна Европа (главно във Франция и Германия), куртоазната култура преосмисля грубите воински нрави на Ранното Средновековие и поставя началото на съвременния светски етикет.

Исторически контекст и възникване Куртоазията се заражда в края на XI и началото на XII век в Южна Франция (Прованс) и бързо се разпространява из кралските и херцогските дворове на континента. Тя се явява като идеологическо допълнение към рицарския кодекс. Докато традиционното рицарство набляга на качества като смелост на бойното поле, вярност към сеньора и защита на християнската вяра, куртоазията регулира поведението на благородника в мирно време – по време на пиршества, турнири и в присъствието на дами.

Голямо влияние за разпространението на тези маниери оказват кръстоносните походи, при които европейското благородничество се среща с по-изтънчената култура на Ориента, както и нарастващата политическа и културна роля на жените в средновековните дворове (като Алиенор Аквитанска и нейната дъщеря Мария Шампанска).

Основни принципи на куртоазния кодекс Куртоазният кодекс изисква от благородника (кавалера) да притежава и демонстрира комплекс от специфични добродетели: Светски обноски (Largesse): Щедрост, гостоприемство и пренебрежение към материалните богатства. Мяра и сдържаност (Mezura): Способност за самоконтрол, избягване на гордостта, гнева и вулгарния език. Изтънчена реч: Умение да се води остроумен разговор, да се рецитира поезия и да се правят изискани комплименти. Външен вид: Изискано облекло, лична хигиена и грациозна осанка, които да го отличават от селяните и обикновените буржоа.

Куртоазна любов (Amour courtois) Един от най-важните стълбове на куртоазията е т.нар. „дворцова любов“ (на френски: amour courtois). Това е силно идеализирана, ритуализирана и често извънбрачна форма на страст, възпявана от средновековните поети и трубадури.

При куртоазната любов рицарят се поставя в позиция на пълно подчинение спрямо своята Дама (обикновено омъжена жена с по-висок социален статус, например съпругата на неговия сеньор). Отношенията наподобяват васална вярност: рицарят служи безрезервно на своята Дама, извършва подвизи в нейно име на турнири и битки, а в замяна се надява единствено на благосклонен поглед, усмивка или изгубена кърпичка като залог за нейното внимание. Тази любов има за цел не толкова физическо удовлетворение, колкото морално и духовно усъвършенстване на кавалера.

Отражение в литературата Куртоазната култура ражда нов литературен жанр – куртоазния (рицарски) роман, чийто най-ярък представител е Кретиен дьо Троа. Легендите за Крал Артур, Тристан и Изолда и Ланселот стават основни наръчници по куртоазно поведение за младите благородници. Литературата не само отразява, но и активно формира представите за идеалния мъж и идеалната жена.

Наследство в съвременната култура С упадъка на феодализма и рицарското съсловие през Ренесанса, куртоазията губи своя строго съсловен характер, но нейните принципи не изчезват. Те се трансформират първоначално в галантността на XVII–XVIII век, а по-късно залягат в основата на съвременния буржоазен и дипломатически етикет. Понятия като „кавалерство“, отварянето на врата за жена, отстъпването на предимство и изтънченият комплимент са пряко наследство от средновековната куртоазна традиция.

Източници

Бележки

Вижте също Куртоазна любов Рицарство Етикет Трубадури

Категория:Средновековна култура Категория:Етикет