Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство. През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев. В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Антон Димитров и другиПисмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375.
През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.
В 1908 година завършва история в Загребския университет.
В 1911 година завършва история в Софийския университет.Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина. През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.Институт за военна история при ГЩ на БНА – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров – „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
Пише в списание „Македония“ и в „Македонски бюлетин“. Между 1922 и 1947 година е в ръководството на шуменския клон на Илинденската организация.ДА – Шумен, ф.779к, оп.1 Същевременно е председател на Шуменското македонско благотворително братство.
Умира на 6 декември 1960 година в Русе.
Синът му Христо Тренков (1912 – 1971) е виден български библиограф.
Външни препратки "Впечатления и спомени", публикувано в сборник "Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943", Скопие, 1943 година
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Прилеп Категория:Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Дейци на Българското тайно революционно братство Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Починали в Русе Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Български имигранти от Македония в Русе Категория:Възпитаници на Загребския университет Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Български историци от Македония