Андон (Доне, Доно) Попщерев, още Попстерьов или Попов (), известен и като Дъмбенски и Рудински, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография Във ВМОРО

Роден е в 1881 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. Получава основно образование.

Влиза във ВМОРО в 1898 година и става четник на съселянина си Лазар Поптрайков. В 1899 година за заслуги е повишен в групов началник. Взима участие в сраженията на 31 май 1903 година при Локвата и Виняри около родното му село срещу многобройна турска войска и на 7 юни 1903 година в планината Бигла срещу 5000-на турска войска, въоръжена с оръдия и картечници.

През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 е войвода на чета. Води сражение при Билища, ново сражение в местността Вълкана над село Апоскеп, при Невеска, Връбник, Загоричани, на Лисец и при село Кономлади. В наказателна акция турска войска опожарява къщата в Дъмбени.

След въстанието продължава революционната си дейност. На 15 май 1906 година води сражение с многобройна турска войска при местността Новият път край родното му село, където е тежко ранен. В местност Гюпските ниви води сражение с турска войска 5 часа. Между селата Желево и Търнава се сражава с гръцка чета. През 1907 година под войводството на Атанас Кършаков със своята група взема участие при унищожаването на гръцката чета на капитан Милас, който е убит по време на сражението.

През 1908 година след Младотурската революция, като преспански войвода се оттегля от района, в който действа, и през България заминава в Америка да търси нов живот.

При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Нестроевата рота на Петнадесета щипска дружина и в Костурската съединена чета. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. Пленен е на 7 юли 1913 година и лежи в затвора Беаз куле в Солун от 12 юли 1913 година до 28 март 1914 година. След войната се установява в Енидже, Ксантийско.

През Първата световна война отново влиза в редовете на Българската армия и служи, като войник в 37 пехотен пирински полк до края ѝ.

Георги Константинов – Бистрицки пише за него в 1919 година:

Във ВМРО След войната се включва във възстановяването на революционната организация и застава начело на Костурската околийска чета и през 1925 година отново прекосява Македония.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.141 През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Петър Ангелов, Илия Которкин, Тале Андонов и Наум Йосифов с куриерска чета на Христо Андонов. През месец октомври 1925 година заедно с леринската чета, води сражение в леринското село Попължани с многобройна гръцка войска. През месец ноември същата година заедно с член на леринската чета извършва атентат в Лерин, като хвърлят бомби в гръцкия Военен клуб. За последен път навлиза в революционната си околия в 1929 година.

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Попщерев е на страната на протогеровистите. На 3 януари 1932 година в град Станимака Андон Попщерев се прибира надвечер с двама другари от проведено събрание, когато двама политически опоненти го причакват в засада и в гръб стрелят по него. Няколко часа по-късно Доно Дъмбенски издъхва в дома си заобиколен от най-близките си хора. Убийците са Петър В. Гулев и Васил Ламбанов.

Андон Попщерев е погребан с високи почести от своите близки, роднини и другари от ВМРО в Станимака (днес Асеновград). Оставя съпруга Елена Попщрева и син Борис Попщерев. На 1 април 1943 година, живеещата във Варна Елена Попщерева подава молба за българска народна пенсия. Молбата а е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България. Мемориална плоча на Андон Попщерев е постаена на гроба на неговата съпруга Елена Попщерева във Варненски централни гробища.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Дъмбени Категория:Протогеровисти Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Починали в Асеновград Категория:Български имигранти от Македония в Асеновград Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия