Спенсър Бонавентчър Трейси () е американски театрален и филмов актьор, известен със своята естественност.www.imdb.com Той играе в 75 филма в периода от 1930 до 1967 г. и е една от главните звезди на Златния век на Холивуд. Номиниран е за Оскар девет пъти и печели два Оскара за най-добра мъжка роля: за „Храбрите капитани“ (1937) и за „Градът на момчетата“ (1938), споделяйки този рекорд с Лорънс Оливие.

Трейси за първи път открива таланта си за актьорско майсторство, докато посещава колежа Рипон и по-късно получава стипендия за Американската академия за драматични изкуства. Той прекарва седем години в театъра, работи в поредица от акционерни дружества и периодично се появява на Бродуей. Пробивът му идва през 1930 г., когато представянето му в „Последната миля“ привлича вниманието на Холивуд. След успешен филмов дебют в „По реката“ на Джон Форд с участието на Хъмфри Богарт, той подписва договор с Fox Film Corporation. През неговите пет години с Фокс, Спенсър Трейси остава до голяма степен непознат за публиката след 25 филма, почти всички с участието му във водеща роля. Нито един от тях не става хит.

През 1935 г. Трейси се присъединява към Metro-Goldwyn-Mayer, най-престижното студио в Холивуд. Неговата кариера процъфтява с поредица от успешни филми, а през 1937 и 1938 г. печели два поредни Оскара. Той прави три хит филма, партнирайки на Кларк Гейбъл, главният водещ актьор на студиото. През 1940 г. Трейси е една от най-големите звезди на студиото. През 1942 г. той се появява с Катрин Хепбърн в „Жена на годината“, като започва още едно популярно партньорство, което произвежда девет филма в продължение на 25 години.

Трейси напуска MGM през 1955 г. и продължава да работи редовно като звезда на свободна практика, въпреки нарастващата умора, когато остарява. Личният му живот е борба срещу тежкия алкохолизъм и вината за глухотата на сина му. Трейси е отчужден от жена си през 30-те години на миналия век, но никога не се развежда. Той има дългогодишна любовна афера с Катрин Хепбърн. Към края на живота си работи почти изключително за режисьора Стенли Крамър. Неговият последен филм е „Познай кой ще дойде на вечеря“ през 1967 г., завършен само 17 дни преди смъртта му.

През 1999 г. Американският филмов институт включва Трейси под номер 9 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.

Биография Ранен живот

Трейси е роден на 5 април 1900 г. в Милуоки, Уисконсин. Той е вторият син на Каролин Браун (1874 – 1942) и Джон Едуард Трейси (1873 – 1928), продавач на камиони. Майка му е пресвитерианка от богато семейство от Средния Запад, а баща му е от ирландски католически произход. Неговият брат Карол е четири години по-голям.

Спенсър е трудно и хиперактивно дете с ниска посещаемост на училище. Възпитан като католик, на девет години той е поставен под грижите на доминикански монахини с надеждата да променят поведението му. По-късно в живота си той отбеляза: „Никога не бих се върнал в училище, ако имаше някакъв друг начин да се науча да чета субтитрите на филмите“.

Той е завладян от киното и филмите и пресъздава образи на сцени на приятели и съседи. Посещава няколко йезуитски академии в юношеските си години, които той твърди, премахват „лошото“ от характера му и помогат да подобри оценките си. В гимназията той и приятелят му за цял живот, актьорът Пат О'Брайън, започват да участват заедно в пиеси, събуждайки интереса на Трейси към театъра.

Трейси и О'Брайън се включват във Военноморските сили на Съединените щати, когато Трейси навършва 18 години. Те са на тренировка в Северно Чикаго, когато Първата световна война приключва. Трейси достига ранга на моряк втори клас, но никога не излиза на море и е освободен през февруари 1919 г.

Желанието на Джон Трейси да види поне един от синовете си да получи диплома кара Спенсър Трейси да се завърне в гимназията, за да завърши образованието си. Обучението в още две институции, плюс допълнителната помощ за „военни кредити“, му печелят място в колежа Рипон. През февруари 1921 г. той влиза в Рипон, обявявайки намерението си да завърши медицина.

Става популярен студент в Рипон, където е президент и участва в редица дейности на колежа. Той дебютира на сцената през юни 1921 г., като играе мъжката водеща роля в „Истината“. Трейси е много добре приет в тази роля и бързо развива страст към сцената. Той сформира актьорска компания с приятели, които нарича „The Campus Players“ с които отива на турне. Като член на екипа за дебати в колежа, Трейси се отличава с аргументирани публични изказвания. Именно по време на турнето със своя екип за дебати, Трейси се явява на прослушване в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк. Предложена му е стипендия, за да посещава училището.

Трейси напуска Рипон и започна да учи в Академията през април 1922 г. Пат О'Брайън също се записва там и двамата споделят малък апартамент. Парите са малко и двамата често се хранят с ястия от ориз и гевреци и имат един приличен костюм за двамата. Спенсър дебютира в Ню Йорк през октомври 1922 г. в пиесата „Сватбените гости“, а след това дебютира на Бродуей три месеца по-късно, като играе безмълвен робот. През 1923 г. завършва Американската академия по драматични изкуства.

Бродуей Веднага след дипломирането си, Трейси се присъединява към ново акционерно дружество със седалище в Уайт Плейнс, Ню Йорк, където му дават периферни роли. Недоволен, той се премества в компания в Синсинати, но не успява да направи впечатлениеCurtis (2011) pp. 13–15. През ноември 1923 г. получава малка роля на Бродуей в комедията „Царско фанданго“ с участието на Етъл Баримор. Отзивите за шоуто са лоши и то приключва след 25 представления. По-късно Трейси казва за провала: „Моето его претърпя голямо поражение.“ През януари 1924 г. той играе първата си главна роля с компания във Винипег, но организацията скоро се закрива.

От 1923 г. до смъртта си е женен за Луис Тредуел, от която има две деца – син, Джон Трейси (1924 – 2007) и дъщеря, Луис Трейси (р. 1932 г.) Синът му Джон страда от глухота през живота си.John Tracy, 82; deaf son of actor Spencer Tracy, clinic namesake. Los Angeles Times. (17 юни 2007) Той най-накрая постига известен успех чрез обединяване на силите със знатния мениджър на акциите Уилям Х. Райт през пролетта на 1924 г. Сценично партньорство е сключено с младата актриса Селена Ройл, която вече е утвърдила името си на Бродуей. Техните постановки се приемат благоприятно. Едно от тези предавания привлича вниманието на продуцент от Бродуей, който му предлага главната роля в нова пиеса. „Овчарят“ е с премиера през октомври 1925 г., но получава лоши отзиви и е затворен след пробното си представяне в Кънектикът. Трейси е принуден да се върне към Райт.

През есента на 1926 г. на Трейси е предложено за трети път представяне на Бродуей: роля в нова пиеса на Джордж М. Кохан, наречена „Жълто“. Той се заклева, че ако пиесата не успее да се превърне в хит, ще зареже актьорството и ще работи в обикновен бизнес. По време на репетиции Кохан заявява: „Трейси, ти си най-добрият проклет актьор, който съм виждал!“ „Жълто“ има премиера на 21 септември. Рецензиите са смесени, но се провеждат 135 представления. Това е началото на важно сътрудничество за Трейси: „Бих напуснал сцената завинаги“, коментира по-късно той, „ако не беше Джордж М. Кохан“. Кохан пише част, специално за Трейси в следващата си пиеса „Малкият циклон“. Стартира на Бродуей през септември 1927 г. и е хит.

Трейси постига успех с друга пиеса на Кохан, „Шептящи приятели“, и през 1929 г. замества Кларк Гейбъл в драмата „Конфликт“. Следват и други роли, но именно водещата роля в „Страх“, написана от носителя на наградата „Пулицър“ Оуен Дейвис, дава на Трейси големи надежди за успех. Радва се на отличен прием, но на следващия ден – 29 октомври – нюйоркската фондова борса се срива. Не успява да получи финансиране и не се отваря на Бродуей. След това разочарование Трейси мисли да напусне театъра и да се върне в Милуоки за по-стабилен живот.

През януари 1930 г. към него се обръщат с нова пиеса, наречена „Последната миля“. Търсейки артист за главната роля на убиец със смъртна присъда, продуцентът Херман Шумлин се среща с Трейси. Премиерата на Бродуей е през февруари, където представянето на Трейси е посрещнато с много овации, извиквайки го 14 пъти на бис. Описват го като един от най-добрите и многостранни млади актьори. Пиесата е хит и има 289 представления. През 1930 г., Джон Форд го кани за роля във „В затвора“ и го открива за киното.

Фокс

През 1930 г. в Бродуей има сканирания за актьори, които да работят в новите звукови филми. Трейси се снима в два късометражни Витафон филма, но няма намерение да стане филмов актьор: „Нямах амбиции в тази насока и бях напълно щастлив на сцената“, обяснява по-късно той в интервю. Един човек, който го вижда в „Последната миля“, е режисьорът Джон Форд. Форд го иска за главната роля в следващата си постановка, филм за затвора. Продуцентската компания Фокс ФИлм Корпорейшън не е сигурна за Трейси, казвайки, че не е фотогеничен, но Форд ги убеждава, че е прав за ролята. „По реката нагоре“ (1930) бележи филмовият дебют както на Спенсър Трейси, така и на Хъмфри Богарт. След като вижда снимките, Фокс веднага му предлага дългосрочен договор. Знаейки, че има нужда от парите за семейството си – малкият му син е глух и се възстановява от полиомиелит – той подписва с Фокс и се премества в Калифорния. Той се появява на сцената само още веднъж в живота си.

Студиото популяризира актьора, пускайки реклами за втория му филм „Бързи милиони“ (1931 г.) със заглавието „Нова звезда заблестява“ Три филма са направени бързо, като всички са неуспешни. Това са обикновено комедии и той играе мошеник. Поредицата от неуспехи е разбита със седмия му филм „Безредно поведение“ (1932) и това е първият от неговите филми след „По реката нагоре“, който носи печалба.

В средата на 1932 г., след девет филма, Трейси остава почти непознат за обществеността. Той смята да напусне Фокс, след като договорът му е готов за подновяване, но покачването на седмичната му ставка до 1500 долара го убеждава да остане. Той продължава да се появява в непопулярни филми, като „Аз и моето момиче“ (1932), който поставя рекорд за ниска посещаемост на всички времена за театъра „Рокси“ в Ню Йорк. Той е отпуснат на заем на Warner Bros. за „20 000 години в Синг СИнг“ (1932), затворническа драма с участието на Бети Дейвис. Трейси се надява, че това ще му донесе успех, но въпреки добрите отзиви това не се осъществява.

Критиците започват да забелязват Трейси с „Властта и славата“ (1933). Историята за възхода на човек към просперитет по сценарий на Престън Стърджис представя Трейси като железопътния магнат Том Гарнър. Филмът получава силни отзиви. Критиците пишат: „На този изпълнител най-накрая бе дадена възможност да покаже способностите си... [филмът] въвежда господин Спенсър Трейси като един от най-добрите изпълнители на екрана. На екрана не е давано по-убедително представяне от неговото като Том Гарнър“. Въпреки това внимание, следващите два филма на Трейси до голяма степен остават незабелязани. Той се появява с Лорета Янг в „Замъкът на мъжа“ (1933), който се очаква да бъде хит, но прави малка печалба. „Шоуто“ (1934), за което той е даден под наем на Метро-Голдуин-Майер, се оказва популярен, но последвалите го продължават да са неуспешни.

Трейси пие много през годините си с Фокс и си спечелва репутацията на алкохолик. Той не успява да се появи за снимките на „Мари Галант“ през юни 1934 г. и е намерен в хотелската си стая, практически в безсъзнание, след двуседмично непрекъснато пиянство. Отстранен от Фокс, докато се възстановява в болница, срещу него е заведено дело за 125 000 долара за забавяне на продукцията. Той прави само още два филма със студиото.