Освалд Кюлпе () е един от структуралистките психолози в края на 19-и и началото на 20 век. Ос­но­ва­тел е на Вюр­ц­бур­г­с­ка­та шко­ла, ко­я­то е при­е­ма­на за шко­ла по пси­хо­ло­гия за пси­хо­ло­зи, тъй ка­то Кюл­пе и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци обучават про­фе­си­о­нал­ни пси­хо­ло­зи за ра­бо­та с ме­то­да на са­мо­наб­лю­де­ни­е­то.

Пър­во­начал­но пос­ле­до­ва­тел на Вилхем Вунд, на по-къ­сен етап Кюл­пе се про­ти­во­пос­та­вя на не­го­ви­те ог­ра­ничения и ра­бо­ти вър­ху проб­ле­ми, ко­и­то вун­до­ва­та пси­хо­ло­гия пре­неб­рег­ва.

Биография Роден е на 3 август 1862 година в Кандава, област Курландия, Латвия. През 1879 завършва гимназия в Либау, където учи в следващите две години. През 1881 Кюл­пе за­почва обучени­е­то си в Лайп­циг­с­кия уни­вер­си­тет. Иде­я­та му е да се за­ни­ма­ва с ис­то­рия, но под вли­я­ни­е­то на Вунд се на­сочва към фи­ло­со­фи­я­та и ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та пси­хо­ло­гия, ко­я­то по то­ва вре­ме тък­мо про­хож­да. След ка­то се дип­ло­ми­ра, ста­ва не­гов асис­тент, про­веж­дай­ки из­с­лед­ва­ния в ла­бо­ра­то­ри­я­та му.

През 1893 г. Кюл­пе пи­ше въ­веж­дащ учеб­ник „Очер­та­ние на пси­хо­ло­ги­я­та“, в кой­то де­фи­ни­ра пси­хо­ло­ги­я­та ка­то на­у­ка за фак­ти­те на опи­та, та­ка ка­кто за­ви­сят от пре­жи­вя­ва­ни­я­та на чове­ка. По-късно става до известна степен нетърпелив към структурите, които Вунд поставя относно какво може и какво не може да бъде изучавано, след което напуска Лайпциг (1894) и приема професорско място във Вюрцбургския университет, където започва да практикува това, което той нарича систематична експериментална интроспекция. Неговите субекти биха довършили сложни задачи и след това трябва да доставят ретроспективен поглед на когнитивните си процеси по време на задачата. Две години по-късно (1896) основава психологическа лаборатория, която скоро започва да съперничи на Вундовата по значение.

През 1901 пуб­ли­ку­ва „Въ­ве­де­ние във фи­ло­со­фи­я­та“, а по-къс­но „Съв­ре­мен­на нем­с­ка фи­ло­со­фия“, „Но­ви идеи във фи­ло­со­фи­я­та“, „Въп­ро­си на фи­ло­со­фи­я­та и пси­хо­ло­ги­я­та“, къ­де­то обос­но­ва­ва въз­мож­нос­ти­те на ин­т­рос­пек­ци­я­та в пси­хо­ло­ги­я­та, ка­то ця­ло, и в ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та пси­хо­ло­гия, в час­т­ност.

Кюлпе напуска Вюрцбург през 1909 г. След три години в Университета в Бон, се премества в Мюнхенския университет през 1912 г. Сред неговите ученици са Ернст Блох, Хенри Уот и Макс Вертхаймер. До края на жи­во­та си ос­та­ва от­да­ден на сту­ден­ти­те си. Не съз­да­ва се­мейс­т­во и чес­то се ше­гу­ва, че науката е не­го­ва­та же­на.

Умира на 30 декември 1915 година в Мюнхен на 53-годишна възраст.

Библиография Grundriss der Psychologie (Очерки по психология), 1893. Einleitung in die Psychologie (1895; 6 изд., 1913; превод на английски, 1897) Philosophie der Gegenwart in Deutschland (1902; 5 изд., 1911) Immanuel Kant (1907; 3 изд., 1912) Psychologie und Medizin (1912) Die Realisierung (Осъзнаване) 3 тома, 1912 – 23.

Източници

Wolfhart Henckmann, Külpe, Oswald. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 13, Duncker & Humblot, Berlin 1982, ISBN 3-428-00194-X, S. 209 f. (Digitalisat). Stephan Bitter, Oswald Külpe. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 30, Bautz, Nordhausen 2009, ISBN 978-3-88309-478-6, Sp. 822–846.

Категория:Германски психолози Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Мюнхенски университет Категория:Бонски университет Категория:Преподаватели във Вюрцбургския университет Категория:Родени в Латвия Категория:Починали в Мюнхен