Сярското княжество е обособено феодално владение с център град Сяр, създадено от царица Елена Българска сестра на българския цар Иван Александър и вдовица на сръбския цар Стефан Душан, то съществува през втората половина на XIV век.
Образуване на Сярското княжество Цар Стефан Душан умира неочаквано през 1355 г., оставяйки на престола младия си син Урош V, което дава възможност на Елена да поеме властта на царството като регентка на сина си до 1356 г. В известния пасаж за разпадането на сръбското царство, Йоан Кантакузин отбелязва, че вдовицата на Стефан Душан и сестра на българския цар Иван-Александър – Елена, след 1355 г. подчинила под властта си много земи и градове и не вземала активно участие в борбата за сръбския престол между цар Урош и цар Симеон Урош. Други съвременни извори отчасти потвърждават, отчасти опровергават тези сведения. Въпреки че през 1356 г. Елена се замонашва под религиозното име ЕлисаветаM. Пурковић. Кад се покалућерила царида Јелена? – ПКЈИФ, XII, 2 – 3, 1932, с. 167 – 169., това не отказва амбицираната вдовица на Душан да се занимава с политика. При последвалото след смъртта на Стефан Душан съперничество за короната, между сина ѝ Стефан Урош, и полубрата на Стефан Душан – Симеон Урош, по причини, които не са напълно ясни, Елена се оттегля в Сяр, като същевременно запазва владетелски права върху известни имоти в ЗетаActa Albaniae. . ., Т. II, No. 123..
Управление на царица Елена (1355 – 1365)
Изворите показват, че Елена към 1355 управлява Сярското княжество в продължение на десетилетие след смъртта на Душан Ст. Новаковић. Срби и турци. . ., с. 165; Г. Острогорски. Серска област. с. 3 и сл., като първоначално признавала върховната власт на сина си. Така например през май 1356 г. е засвидетелствувано присъствието на сръбския цар в Сяр, където заедно с майка си той издава грамота за мелнишкия митрополит КирилЗаконски споменици. . ., с. 310.. От този период (до 1360 г.) датират и фреските в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Матейче до Куманово, на които цар Урош е изобразен заедно с царица ЕленаВж. Н. Л. Окуњев. Грађа за историју српске уметности: 2. Црква Св. Богородица-Матеич. – ГСНД, 7 – 8, 1930, с. 92 – 93; Н. Радојичић. Портрети српских владара у Средњем веку. Скопље, 1934, с. 59 и сл.; В. Ђурић. Византијске фреске . . ., с. 70 – 71, с. 214 – 215 (библиография). Вдовицата на Стефан Душан присъствала и на държавния събор в Скопие през пролетта на 1357 г., което показва, че тя на практика подкрепя своя син Урош в борбата за Душановото наследствоЗаконски споменици. . ., с. 310 – 313.
До 1360 г. царица Елена и цар Урош се споменават заедно като владетели и в съвременните припискиL. Politis. Griechischen Handschriften der Serbischen Kaiserin Elisabeth. – BSI, 2, 1930, s. 288; Љ. Стојановић. Записи и натписи. Т. I, № 116, с. 41.; Г. Острогорски, Сярска област. . ., с. 4 и сл.. Добрите отношения между двамата се доказват и от съвместните монети, които те секат след декември 1355 г.С. Димитријевић. Нова серија нових врста српског средњовековног новца. Старинар, XV—XVI, 1964, с. 135., и от факта, че цар Урош защитава активно владетелските права на царица Елена в Зета. Освен това, след като деспот Никифор II Орсини завзел Епир и Тесалия, той се опитал да подобри отношенията си със сръбските управници и за целта се обърнал директно към царица Елена, искайки ръката на сестра ѝ Теодора СрацимирCant., III, p. 317. – с други думи, на владетелката на Сяр все още било гледано като на представител на царската власт в тази област.
Смъртта на Стефан Душан съживила надеждите на византийската аристокрация за успешни военни действия срещу периферните области на Душановото царство. През лятото на 1358 г. двама византийски феодали – братята Алекси и Йоан, правят опит нахлуват във владенията на Елена, в областта Завалтия (северозападно от планината Пангей)P. Lemerle. Op. cit., p. 206; Г. Острогорски. Христопољ. . ., c. 337; същият. Сярска област. . ., с. 28.. Най-възрастният син на Йоан Кантакузин – Матей, също се опитва да използва неуредиците в полиетническата държава, за да разшири владенията си на западЗа Матей Кантакузин виж D. Nicol, Kantakouzenos, p. 109 sq.; Стоян Новакович дори твърди, че Матей Кантакузин бил васал на царица Елена (?), тъй като смятал, че темата Волерон била под сръбска власт (Срби и турци, с. 166). Като причина за решението на сина си да нахлуе в „Мигдония“ (равнината около Филипи) Йоан Кантакузин изтъква желанието на най-видните архонти от „трибалите“ (погрешно отъждествявани със сърбите) – кесаря Войхна, „архонта“ на Сяр и дори самата царица Елена, да му предадат градовете, които управлявалиCant., III, p. 322 – 323.. След като Матей Кантакузин пресякъл Христополските проходи, се оказало, че неговият главен съмишленик – Душановият управител на Драма, кесарят Войхна, отсъства от града, а в Югоизточна Македония се намирала войска, изпратена на царица Елена от цар Урош, за да спре похода на Алекси и Йоан. Войската на Матей Кантакузин двукратно отблъснала нападенията на този отрядCant., III, p. 326 sq; Необосновано е твърдението, че Матей Кантакузин е разбит от този военен отряд. Виж Историја српског народа. Т. I, с. 567, 569., но турските наемници се разбунтували и поискали да се върнат обратно. По време на безредното отстъпление на Кантакузиновите пълчища местното население нападало и унищожавало отделни групи от войската му. Самият Матей Кантакузин бил заловен в блатата около Филипи и предаден на кесаря Войхна. Този войвода и феодал, след като жителите на Филипи му предават пленения Матей Кантакузин, получава разрешение от Елена да постъпи с пленника „като с военна плячка“.Cant., III, p. 330 – 332.
Всички тези факти изглеждат достатъчни, за да се твърди, че властта на цар Урош в Сярска област чрез посредничеството на царица Елена поне до края на 50-те години на XIV век била достатъчно стабилна и реална. В същото време и тук редица обстоятелства сочат, че самото оттегляне на царица Елена в Сяр показва не стремеж към самостоятелност, а поемане ролята на попечител по отношение на младото царско семейство – цар Стефан Урош V и царица Анка Басараб.Е. П. Наумов. Господствующий класс. . ., с. 182 – 183. На родословното дърво върху фреските на църквата „Св. Богородица“ в Матейче царица Елена, цар Урош, а вероятно и сестрата на Елена – Теодора, са представени (за разлика от всички други генеалогични дървета на Неманичката династия) не като представители на династията Неманичи (непрецизно определяна генеалогично за сръбска), а като потомци на фамилията Асеневци – Комнини, според българския историк Иван БожиловИв. Божилов. Родословието на цар Иван-Александър. . ., с. 153.
През 1360 – 1361 г. царица Елена вече се споменава като напълно самостоятелна владетелка в Сяр. В една грамота от 1360 – 1361 г., с която цар Урош потвърждава дарове на царица Елена за манастира „Хилендар“, след подписа има бележка: „госпожа светата царица управлява сама в Сяр“Ал. Соловјев. Повеље цара Уроша у Хиландарском архиву. – Богословље, 2, 1927, № 3, с. 290 – 291; Г. Острофрски. Сярска област..., с. 5.. От всички тези сведения може да се съди, че най-късно от ноември 1360 г. Елена започва да води свой самостоятелен политически живот в Сярската област. Нейното откъсване от владенията подчинени на сина ѝ на север не става чрез открит конфликт със сръбския цар, а по-скоро е закономерен етап в процеса на феодализация на мултиетническото Душаново царство. В документите, засягащи пряко владенията на Елена в Сярската област, името на сина ѝ след началото на 60-те години вече не се споменава, което за някои изследователи е знак, че дори теоретично сръбският цар (цар Стефан Урош V още приживе е определен от баща си за управител на по-отдавна владените западни български и сръбски земи, а Душан си запазва Романия) няма владетелски права в земите, управлявани от царица Елена.
Периодът на самостоятелното управление на Елена в Сяр (1360 – 1365 г.) се характеризира с редица нововъведения в системата на управление, чрез които държавната структура на Сярското княжество придобива определен и специфичен облик. Въведена била византийската институция на „вселенските съдии“ и „синклит“а. Actes d’Esphigmenou. Textes, edition diplomatique par J. Lefort. Paris, 1973, No. 27, 5 – 6. Г. Острогорски. Серска област. . ., c. 87; idem, Les juges generaux. . ., p. 257 sq. Владетелката на Сяр имала решаваща дума в работата на Сярската митрополия, решавала спорове между отделни свои феодали и заобиколена от своите най-близки помощници – нейни роднини и „дворяни“ (икии), членове на новоучредения синклит, притежавала всички атрибути на независима владетелкаEsph., No. 26; Вл. Мошин. Акти из светогорских архива. – Споменик САН, 91, 1939, с. 156 – 163; Г. Острогорски. Серска област. . ., с. 127.. Така през 1360 – 1361 г. Сярското княжество на Елена имало вече напълно изградена държавна структура и представлява добре уредена феодална държава, която още преди 1365 г. получава международно признание според някои изследователи, но за други то по-скоро има характер на самостоятелен апанаж в който поради естеството на роднинската връзка майка-син се провежда самостоятелна и външна политика.
През пролетта или лятото на 1364 г. в Сяр пристига византийско църковно пратеничество начело с патриарх Калист, който през 1351 – 1352 г. отлъчва от Вселенската православна църква цар Стефан Урош V (Душан е анатемосан) и сръбската църква поради неканоничното провъзгласяване на царството и Печката патриаршия. Поради продължаващата църковна схизма мисията на патриарх Калист имала неофициален характер. Според Кантакузин целта на константинополския патриарх била да постигне споразумение с царица Елена за прекратяване на враждебните отношения между Византия и нейното княжество (респективно и за владенията на сина ѝ) и за обща борба срещу османските нашественици в ТракияCant., III, p. 361. За мисията на патриарх Калист се споменава и в един документ на патриарх Филотей I Кокин. Виж J. Darouzes. Les Regestes…, V, № 2501.. Такова споразумение било възможно само при положение, че се сложи край на църковния разкол, и затова тази чисто политическа задача била поверена на патриарх Калист. Контакузин съобщава, че царица Елена и „най-видните трибали“ приели радушно византийските пратеници и „всички заедно решили, че трябва (да се организира) военен поход срещу варварите“Cant., III, p. 861.. Но патриарх Калист не успял да осъществи докрай възложената му мисия, тъй като по време на престоя си в Сяр неочаквано се разболява и умира от разразилата се чумна пандемия в Европа от 1347 г. Целият епизод, отразяващ престоя на константинополския патриарх в Сяр и преговорите му с царица Елена, показва, че царицата-майка Елена е главния фактор при определянето и провеждането на външната политика на Душановото царство и нейните решения са напълно самостоятелни и определящи за тези на сина ѝ управляващ „старите земи“. Въпреки че, наричали неточно и некоректно Сярското княжество „Сърбия“ византийците търсили съдействието не на цар Урош, а на царица Елена с пълното съзнание, че тя сама определя насоките на външната политика на нововъзникналото царство в западните български и сръбски земи. Радушният прием, който тя оказва на патриарх Калист, свидетелства, че не е била чужда на мисълта да сложи край на църковната схизма с византийската църква.