Редукционизмът () е или (a) подход за разбиране на природата на комплексни неща чрез редуцирането им на отношенията на техните части или на по-прости и по-фундаментални неща или (b) философската позиция, че комплексната система не е нищо повече от сума на общите си части и че описанието им може да се редуцира до описание на индивидуалните конституенти.: „ Филос. Научен подход за обясняване или представяне същността на сложни явления или системи чрез моделиране с използване на по-прости понятия от по-ниско равнище и с по-достъпни за анализ компоненти; редукция. Редукционизмът е „изследователска стратегия, използвана, за да се намерят точките на проникване в иначе непроницаемо сложни системи. Разгледай отделно, раздроби на части, опрости, моделирай.“ СФ, 2003, кн. 1 [еа]. Редукционизмът се дължи на амбициите на утопията изцяло да подчини живота, да обхване всички негови страни без изключение. Н. Димитрова, СУ [еа]. Имало е време, когато се е смятало, че науката никога няма да се докосне до мистерията на живота, Отговаряли, че това е вулгарен материализъм, научен редукционизъм и така нататък. Кап., 2005, бр. 49 [еа]. Биологически редукционизъм. Психологически редукционизъм. — От нeм. Reduktionismus или рус. рeдукционизм.“ Виж например Reductionism в Интердисциплинарна енциклопедия на религията и науката
Редукционизмът е и методологически принцип, съгласно който сложните явления могат да бъдат изцяло обяснени с помощта на закони, свойствени за явления, които са по-прости (например, когато социологически явления се обясняват с биологически или икономически закони).
Редукционизмът абсолютизира принципа на редукция (тоест свеждането на сложния до прост и висшия до низш процес/принцип), като се игнорира спецификата на по-високото ниво на организация. Такъв тип редукция, която е обоснована, може да бъде изключително плодотворна, например обясняването на атома с планетарен модел.
Източници
Категория:Епистемология