Село Климент се намира в Южна България, на територията на община Карлово, област Пловдив. Наречено е в чест на свети Климент Охридски.

География Село Климент се намира в планински район на северния склон на Средна гора към Стремската долина.

От него тръгват няколко екопътеки. Основният маршрут, използван през годините, минава покрай големия язовир над селото и продължава към местността Тарафови ниви или хижа „Седемте партизани“. Няколкото язовира дават възможност на хората от околните населени места да се занимават със спортен риболов и почивка по бреговете им.

Селото е с разнообразна хидрология, като в покрайнините му извира по естествен път минерален извор с температура на водата около 37 °C. Разкопките около извора дават свидетелства за заселване на района около 6000 пр.н.е., като находки от този период могат да бъдат видени в историческия музей на град Карлово.

Местните легенди за историята на извора са от значително по-късния османски период, когато около него се събирали овчари и техните семейства, за да прекарат зимата. Тогава се появил някакъв ага с дъщеря си. Дъщерята била болна от болест, лекувана с изворната вода, но паднала в извора и се удавила, а агата заповядал да се запуши извора с чували овча вълна. Изворът съществува и лекува и днес.

История До 1934 година селото носи името Окчулар – от турски „ок“ – лък, и „окчу“ – майстор на лъкове + „лар“ – окончание за множествено число в турски – т.е. майстори на лъкове, или казано накратко – „лъчници“, а побългареният му вариант е Овчеларе, с което име е по-известно. От 1934 до 1960 година носи името Свети Климент, т.е. селото е назовано на свети Климент Охридски. През януари 1966 година селото е преименувано на КлиментМичев, Николай и П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България, 1878 – 1987, София 1989, с. 147., след предложение на местната партийна организация.

Стопанство и население В селото е развито отглеждането на маслодайна роза и производството на розово масло. В него е произведено първото българско биологично розово масло. Отглеждат се и зеленчуци (предимно домати и пипер). Има малки животновъдни ферми.

Голяма част от жителите на с. Климент работят в Карлово и Сопот. Там учат и децата им, тъй като селското училище е закрито през 90-те години на XX век поради силния спад на населението. Към 2025 г. село Климент е с положителен прираст на населението – трето в общината, и начело по раждаемост.

Забележителности, културни институции и инициативи Църква „Свети Георги“ Народно читалище „Васил Левски“, създадено през 1928 г. Туристическо дружество Неделно училище „Добролюбие“

Селото редовно кандидатства и печели европейски проекти за развитие, чиято реализация се осъществява предимно с доброволен труд на местните ученици и младежи. Създават се екопътеки, издават се книги, свързани с историята и културата на селото и др. Закупен е имот със стара къща в близост до църквата за изграждането на музей.

Модул за адаптация и освобождаване на белошипи ветрушки. Създаден по проект на Зелени Балкани и с финансиране от европейска програма, той е място не само за адаптация и освобождаване на редките соколчета, но и място за обучение на бъдещи специалисти в областта на опазването на околната среда и любители на природата.

Редовни събития Старчовден – празник на кукерите от местното Народно читалище „Васил Левски“. Гергьовден – празник на църквата. Спасовден – традиционен събор с народни борби. 22 септември – празник на селото.

Бележки

Външни препратки

Категория:Села в област Пловдив Категория:Населени места в община Карлово Категория:Обекти, наречени на Климент Охридски