Гримоарът, известен също като книга за магьосничество, е учебник по магия, обикновено включващ инструкции как да се създават магически предмети като талисмани и амулети; как да се изпълняват магически заклинания, чарове и гадаене; и как да се призовават или повикват свръхестествени същества като ангели и демони. В много случаи самите книги се смятат за надарени с магически сили. Единственото съдържание, което се намира в гримоарите, е информация за заклинания, ритуали, приготвянето на магически инструменти и списъци с ингредиенти и тяхните магически съответствия.
Историкът Оуен Дейвис отбелязва, че макар терминът гримоар да е с европейски произход, подобни книги могат да се намерят по целия свят, от Ямайка до Суматра. Но той отбелязва и че в този смисъл първите гримоари в света са създадени в Европа и в древния Близък изток.
Етимологията на думата „гримоар“ не е напълно ясна. Най-често се смята, че терминът „гримоар“ произлиза от старофренската дума „grammaire“ (граматика), която първоначално се е използвала за обозначаване на всички книги, написани на латински. Към 18. век във Франция терминът вече е придобил съвременното си значение и започва да се използва изключително за книги по магия. Оуен Дейвис предполага, че това се дължи на факта, че „много от тях продължавали да циркулират в латински ръкописи“.
През 19. век, с нарастващия интерес към окултизма сред британците след публикуването на The Magus на Франсис Барет (1801), терминът „гримоар“ навлиза и в английския език в контекста на книгите за магия.
Източници
Външни препратки
Internet Sacred Text Archives: Grimoires Дигитализирани гримоари в hermetics.org
Категория:Езотеризъм Категория:Окултизъм Категория:Литературни жанрове