UH-60 Black Hawk (Блек Хоук) е американски двумоторен военно-транспортен вертолет, произвеждан от корпорацията Сикорски Еъркрафт. Приет на въоръжение в САЩ през 1979, „Блек Хоук“ измества от употреба стария UH-1 Ирокуа, широко използван във Виетнам. До разработването му се стига след конкурс за „Тактическа транспортна въздухоплавателна система“ (Utility Tactical Transport Aircraft System) на американската армия. Сикорски Еъркрафт предлага своя S-70, който впоследствие е доработен в прототипния YUH-60A. Впоследствие същият печели конкурса през 1976 и е приет на въоръжение в армията през 1976. Изнася се под означението S-70A.
Разработка В края на 60-те години на 20 век американската армия изработва стратегия за изтеглянето от употреба на вертолетите „Ирокуа“ и подмяната им с нов модел. Обявява се конкурс за „Тактическа транспортна въздухоплавателна система“ (Utility Tactical Transport Aircraft System, UTTAS), като едновременно с това започва работата по нов турбинен двигател, чиято конструкция по-късно ще се превърне в Дженеръл Илектрик Т700. Войната във Виетнам подчертава нуждата за военно-транспортен хеликоптер с по-високи тактико-технически характеристики, както и по-мощен двигател.Лиони 2007, стр. 8 – 10. В допълнение вертолетът трябва да е достатъчно компактен, за да може да се транспортира от самолет C-130 Херкулес.Лиони 2007, стр. 39, 42 – 43. Изискванията за UTTAS са официално публикувани през януари 1972 година.Лиони 2007, стр. 11, 39.
Сикорски Еъркрафт създава три прототипа, означени като YUH-60А, първият от които полита през 1974 година. Другият дизайн бива предложен от Боинг Вертол под означението YUH-61. Американската армия избира моделът на Сикорски и той влиза в производство през 1976, като първите вертолети са предоставени на армейски части през 1978, а през юни 1979 UH-60А официално е приет на въоръжение.Идън, Пол. „Sikorsky H-60 Black Hawk/Seahawk“, Encyclopedia of Modern Military Aircraft. Amber Books, 2004. ISBN 1-904687-84-9.
Бързо след приемането му на въоръжение, вертолетът претърпява промени и се появяват различни негови модификации, например полагане на мини и медицинска евакуация. Създадени са и EH-60, вариант за радиоелектронна борба, и MH-60, предназначен да подкрепя мисиите на първия.Томачик 2003, стр. 15 – 29. Всички тези промени обаче увеличават теглото на вертолета, и през 1987 армията поръчва нов модел, който да включва всички направени дотогава модификации като стандартни. Новият модел получава означението UH-60L, като същевременно бива снабден и с по-мощен двигател (T700-GE-701C) и нова скоростна кутия, разработени за SH-60 „Сийхоук“.Лиони 2007, стр. 217 – 218. Тези подобрения увеличават външния носещ капацитет на вертолета от 450 на 4100 килограма. UH-60L също бива снабден с нова система за автоматично управление на полета, която да улесни управлението с по-мощните двигатели.Бишъп, Крис. Sikorsky UH-60 Black Hawk. Osprey, 2008. ISBN 978-1-84176-852-6. Този вариант влиза в производство през 1989 година.
През 2001 година е одобрен проект за нов вариант – UH-60M, който трябва да удължи летателния капацитет на дизайна до 2020 година чрез нов двигател, подобрена аеродинамика на перките, висококачествена електронна апаратура и високотехнологични системи за управление на полета. Департаментът по отбраната на САЩ разрешава производството на вертолета през 2006„Pentagon Acquisition Panel Authorizes UH-60M BLACK HAWK Low Rate Initial Production“ . Sikorsky Aircraft, 4 април 2005. и до края на 2009 година на американската армия са доставени над 100 вертолета от този вариант.„Sikorsky Aircraft Delivers 100th New Production UH-60M BLACK HAWK Helicopter to U.S....“ . Reuters, 25 март 2009.
Устройство UH-60 е средно голям военно-транспортен вертолет с четири перки на основното витло и два двигателя. Формата му е издължена и сравнително ниска, с цел улесняване на транспортирането му. Вертолетът е в състояние да пренася до 11 въоръжени войници едновременно, до 1170 кг вътрешен или 4050 кг външен товар. „Блек Хоук“ може да изпълнява широк спектър от бойни задачи, като медицинска евакуация, радиоелектронна борба, и тактически превоз на войници. Възможно е и да пренесе 105-милиметрова гаубица М102 с 30 снаряда и 4-членния ѝ екип.UH-60 Black Hawk Sikorsky S-70A – Multi-Mission Helicopter . Army-Technology.com. Вертолетът е снабден със сложна авионика и GPS-системи.
UH-60 може да бъде оборудван и с малки криле, които се добавят в случай на нужда от допълнително въоръжение (напр. неуправляеми авиационни ракети) или горивни резервоари. Базовата конфигурация на тези криле е способна да пренася два 870-литрови и два 1700-литрови резервоара, или до 4500 кг въоръжение..Preliminary Airworthiness Eval of UH-60A/ESSS with Hellfire Missile Launcher Installed – DTIC По-късно се прави промяна в разположението на резервоарите, тъй като те ограничават стрелковия диапазон на страничните картечници. По тази причина броят на резервоарите е намален до два, а стреловидността на крилете е променена.
Според модификацията и оборудването, цената на един „Блек Хоук“ е различна. Обикновен армейски UH-60L „Блек Хоук“ струва $5.9 млн., докато специализираният MH-60G „Пейв Хоук“ за ВВС струва $10.2 млн.H-60, Global Security
Варианти Стандартни UH-60A „Блек Хоук“ Базов вариант с 4-членен екипаж и място за до 11 пътници. Оборудван с двигатели Дженеръл Илектрик Т700DoD 4120-15L, Model Designation of Military Aerospace Vehicles, DoD, 2004. и произвеждан между 1977 и 1989 година.
UH-60C „Блек Хоук“ Модификация за въздушно тактическо командване и управление.
CH-60E „Блек Хоук“ Предложение за транспортен вертолет на морската пехота.Donald, David, ed. „Sikorsky S-70“. The Complete Encyclopedia of World Aircraft. Barnes & Noble Books, 1997. ISBN 0-7607-0592-5.
UH-60L „Блек Хоук“ UH-60A с подобрени двигатели (Т700-701С), по-устойчива скоростна кутия и модернизирана система за управление на полета. Произвеждан между 1989 и 2007.Лиони 2007, стр. 217 – 224.
UH-60M „Блек Хоук“ Подобрен дизайн с по-широки перки, интегрирана система за анализиране и управление на машината, както и нова конфигурация на кабината. Влиза в производство през 2006 година.Leoni 2007, pp. 233 – 244. Предназначен да замени другите варианти на Блек Хоук" в армията на САЩ.„Sikorsky Aircraft Fully Equips First U.S. Army Unit With UH-60M BLACK HAWK Helicopters“ . Sikorsky Aircraft, 10 юни 2008.
UH-60M „Блек Хоук“ Модификация на последния с електронно (нехидравлично) управление и стандартизирана авионика. Изпитанията на този вариант започват през август 2008.„Sikorsky's UH-60M Upgrade BLACK HAWK Helicopter Achieves First Flight“ . Sikorsky, 29 август 2008.
Специални EH-60A „Блек Хоук“ UH-60A с променена електрическа система и добавени два пулта за изпълнение на задачи за радиоелектронна борба. Всички вертолети с тази модификация са били върнати до първоначалната си конфигурация.
YEH-60B „Блек Хоук“ UH-60A със специализирана авионика и радар.
EH-60C „Блек Хоук“ UH-60A със специализирана електроника и външна антена. Всички вертолети с тази модифкация са били върнати до първоначалната си конфигурация.
EUH-60L „Блек Хоук“ Вариант с електронно оборудване за армейско тактическо въздушно командване.
EH-60L „Блек Хоук“ Модернизация на EH-60A.
UH-60Q „Блек Хоук“ UH-60A с оборудване за медицинска евакуация.
HH-60L Специализирана модификация на UH-60L за медицинска евакуация. Добавеното оборудване включва външна лебедка, система за управление на вътрешната среда, кислородна система и удароустойчиви амбулаторни места.Colucci, Frank. „Modern Medevac Mobilized“ . Rotor & Wing, 1 октомври 2004.
MH-60A „Блек Хоук“ UH-60A с инфрачервен скенер, допълнителна авионика и възможност за въздушно презареждане.
MH-60K „Блек Хоук“ Модификация за армията, предназначена за изпълнение на специални задачи. Използва се от 160-и въздушен полк за специални операции.
MH-60L Специализирана нападателна модификация за същата армейска единица. Може да се оборудва с ракети AGM-114 „Хелфайър“, 30-милиметрово автоматично оръдие М230, неуправляеми авиационни ракети Хайдра 70 и Минигън М134D.
HH-60M Вариант на UH-60M с медицинско оборудване.
UH-60A RASCAL Вариант на НАСА за въздушни лабораторни изследвания на маневреността при хеликоптерите в различни направления.Image of UH-60A RASCAL first flight(архивирано от оригинала на 26 ноември 2006)
VH-60D „Найтхоук“ Вариант на HH-60D за морската пехота, предназначен за президентски транспорт. Снабден с двигатели T700-401C.
VH-60N „Уайтхоук“ Вариант на UH-60A за морската пехота с компоненти от „Сийхоук, за превоз на високопоставени личности. Общо 9 доставени на МПК.Лиони 2007, стр. 214 – 215.
Износни UH-60J и UH-60JA Износни модификации съответно за Японските ВВС / Военноморски флот и Сухопътни войски, произвеждани и от Мицубиши Хеви Индъстрийс.Mitsubishi Heavy Industries UH-60J page
AH-60L Arpía III Въоръжен вариант с подобрена електроника за Колумбия, разработен съвместно от колумбийските ВВС, Елбит Системс и Сикорски Еъркрафт.
AH-60L „Батъл Хоук“ Неуспешен проект за износна версия за Австралия.
UH-60P „Блек Хоук“ Износен вариант за Южна Корея.
Употреба
САЩ Първата военна част, въоръжила се с „Блек Хоук“, е американската 101-ва въздушно-десантна дивизия.Sikorsky S-70 Black Hawk , Vectorsite.net, 1 юли 2006. Първата му бойна употреба е по време на американската окупация на Гренада (1983), а после е употребяван и в окупацията на Панама през 1989. Най-голямата въздушна атака в историята на американските сухопътни войски е осъществена през 1991 по време на Войната в Залива с над 300 хеликоптера. Най-известната му употреба обаче е при коалиционното нападение над сомалийски войски в Могадишу. „Блек Хоук“ днес се използва редовно при мисии в Ирак и Афганистан.
Колумбия Колумбийските военни и полицейски служби използват „Блек Хоук“ за противопартизански операции и срещу наркокартели. Колумбийската въоръжена модификация се нарича Arpia (Харпия).Лиони 2007, стр. 270 – 273.Arpia . SpanishDict.com. Посетен на 30 септември 2009. "Arpía [ar-pee’-ah] noun 1. (Poetic.) Harpy, a bird of prey represented by poets. (f)"
Мексико Мексико използва своите вертолети за нападения в бушуващата в страната нарковойна.Clinton vows US backing in Mexican drug wars .
Оператори
Военновъздушни сили на Австрия – 9 броя S-70A-42
2 броя UH-60A/S-70A и 8 броя UH-60L/S-70A.Лиони 2007, стр. 262 – 264.
Военновъздушни сили на Бразилия – 6 броя UH-60 и още 4 поръчани. Сухопътни войски на Бразилия – 4 броя UH-60L и още 6 поръчани. Военноморски сили на Бразилия – 4 броя S-70B.
1 брой UH-60A и 1 брой UH-60L, още 9 UH-60М са поръчани.Лиони 2007, стр. 257 – 259.
получава 8 броя UH-60L, но към ноември 2008 само 4 са в експлоатация.Лиони 2007, стр. 273 – 274.
49 броя S-70A / UH-60A/L към ноември 2008.
11 броя UH-60L.
Военновъздушни сили на Народната освободителна армия – 22 броя S-70C.
Военновъздушни сили на Колумбия – 32 броя UH-60A/L и AH-60L Arpia III към ноември 2008. Сухопътни войски на Колумбия – 34 броя UH-60A/L и още 15 поръчани към ноември 2008. Национална полиция на Колумбия – 7 броя.„Sikorsky Aerospace Services Announces Multimillion-Dollar Contract to Upgrade Colombia BLACK HAWK Helicopters“ . Sikorsky, 4 ноември 2008.
Сухопътни войски на Южна Корея – 130 броя UH-60P;Лиони 2007, стр. 298 – 300. Военноморски сили на Южна Корея – 10 броя UH-60P;Лиони 2007, стр. 298 – 300. Забележка: Република Корея разполага само с 98 броя UH-60P в експлоатация към ноември 2008, но и с допълнителни 43 броя S-70A.
2 броя UH-60L за превоз на високопоставени лица.Лиони 2007, стр. 314.
Военновъздушни сили на Мексико – 6 броя UH-60L.Лиони 2007, стр. 285 – 286. Федерална полиция на Мексико
15 броя UH-60L.
Сухопътни войски на САЩ – 1349 UH-60, 64 EH-60 и 58 MH-60 към януари 2009.
13 броя S-70C във ВВС.
7 броя UH-60L.Лиони 2007, стр. 306 – 311.
Национална полиция на Турция – 107 броя UH-60A/L.