Кола̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.

География Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция, на 10 km западно от общинския център Петрич, на 33 km от Сандански, на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.

История Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинстваТурски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580 – 585, а според втория 43 християнски домакинства.

През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци. Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско, както и българи планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 годинаЦентрален държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59. Класове Ученици Учители Учителки момчета момичета общо редовни волнонаемни общо редовни волнонаемни общо първи 22 12 34 1 2 3 0 1 1 втори 17 2 19 трети 15 4 19

На 8 ноември 1948 година в храма „Свети Димитър“ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.

В 1952 година е създадено читалище „Яне Сандански“.

През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 1880Българи 1714Турци - Цигани 46Други - Не се самоопределят - Неотговорили 85

Обществени институции Средно общообразователно училище „Васил Левски“ Читалище „Яне Сандански – 1952“ Детска градина „Детски свят“

Културни и природни забележителности Църква „Свети Димитър“ Църква „Свети Мина“ Църква „Света Неделя“ Параклис „Свети Илия“ Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.

Велосипеден маршрут „Подгорие“ Пешеходен маршрут „Коларово – Коларовски водопади“ Пешеходен маршрут Коларово – м. Гьолчето – Коларово „Животът на кестена“ Тематичен маршрут „Тайните на водата“ (започва от центъра на с. Коларово) Тематичен маршрут „Пътуване в историята“ (започва от центъра на с. Коларово)

През с. Коларово преминава и международен велосипеден маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail

Според Националния туристически регистър категоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производството на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.ntr.tourism.government.bg

Редовни събития Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри. От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена. Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден.

Личности Родени в Коларово Евгени Гоцков, български скулптор и художник Красимир Костов (р. 1995), български футболист, вратар на Пирин (Благоевград), младежки национал Методи Теохаров (р. 1948), български политик от БСП, професор по почвознание Серафим Бързаков (р. 1975), български спортист, борец Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Дончо Златков, 4 рота на 15 щипска дружина

Починали в Коларово Антон Терзийски (? – 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО край Коларово при междуособиците в революционното движение Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник Васил Терзийски (? – октомври 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО на моста край Коларово при междуособиците в революционното движение Илия Докторов (1876 – 1947), български революционер Вельо Танчев (1888 – 1973), български революционер, македоно-одрински опълченец

Свързани с Коларово Георги Митрев (р. 1971), български историк, доцент

Други В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.

Литература Гоцков, Г. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005.

Външни препратки Археологически проучвания в село Коларово през 2006 година Сайт за село Коларово Сайт на СОУ „Васил Левски“ – село Коларово

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Петрич Категория:Беласица