Гълъбови (Columbidae) е семейство птици, единственото в разред Гълъбоподобни (Columbiformes).
То включва около 300 вида, включени в 41 рода. Разпространени са в целия свят с най-голямо разнообразие в Индомалайзия и Австралазия. Гълъбовите се характеризират с относително малко тяло, къса шия, малка човка и месесто образувание върху клюна. Птиците от това семейство правят малки и относително опростени гнезда, разположени по дървета, скални цепнатини и дори на земята. Обикновено снасят едно или две яйца. Двамата родители помагат за отглеждане на малките. Хранят се със семена, плодове и различни растения. Обитават предимно гористи местности, но видове се срещат и в твърде противоположни местообитания. Скалният гълъб е един от най-разпространените синантропни видове птици, а с неговия одомашнен подвид наред с домашната кокошка го прави и една от най-широко разпространените птици.
Разпространение Гълъбовите са широко разпространени на всички континенти с изключение на най-сухите райони от Сахара, Антарктида и околните острови и далеч на север в Антарктика. Обитават разнообразни местообитания – от гъсти гори до пустини, на височина до 5000 m, живее и се размножава и в населени места. Най-голямо видово разнообразие се среща в Южна Америка, Азия и Австралия, предимно във влажни тропически гори. Над 60% от всички видове са островни ендемити и не се срещат на прилежащите континенти. Колонизирали са повечето от отдалечените острови на Тихия океан. Домашният гълъб е интродуциран на много места и днес е обичайна гледка в градска среда. От представителите на семейството в България се срещат 6 вида от два рода: от Columba са скален гълъб, гълъб хралупар и гривяк, от род Streptopelia са гугутка, малка гургулица и гургулица.
Някои от видовете имат обширни естествени ареали. Така например птицата е разпространена от Малките Антилски острови през Колумбия на юг до остров Огнена Земя. Видът се среща дори и на Фолкландските острови. Гугутката е широко разпространена от Британските острови и почти цяла Европа на север и от Азорските острови през Северна Африка, Мала Азия, Индия, Китай до Южна Корея. е разпространена в цяла Африка, Близкия изток, Индия и дори в България. За разлика от гореизброените видове други имат ограничени местообитания, често ограничени до територията на отделен остров. Например видът обитава единствено южния остров Кадаву във Фиджи, има ограничен ареал единствено на островите Чуюк и Понпей в Микронезия, а обитава единствено карибския остров Гренада. Други от видовете са континентални, но също имат изключително ограничени ареали. Такива например e разпространен от остров Бали на изток до Северната територия на Австралия, където се срещат само в ограничена част от континента. обитава само крайбрежни райони на Африканския рог, а обитава малък ареал между градовете Салта и Тукуман в северна Аржентина.
Най-големият ареал на представител от семейството е този на скалния гълъб. Видът има обширен ареал от Южна Европа и Северна Африка до Хималаите. След като обаче видът е одомашнен, ареалът му се разширява значително, като в редица световни градове днес се срещат подивели домашни гълъби. Днес видът е широко разпространен в Северна Америка и множество градски и крайградски райони на Южна Америка, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Скалният гълъб не е единственият представител на семейството, който е надхвърлил естествения си ареал като е заселил нови райони. Винаги обаче това става с помощта на човешката дейност.Baptista, L. F.; Trail, P. W. & Horblit, H. M. (1997): Family Columbidae (Doves and Pigeons). In: del Hoyo, J.; Elliott, A. & Sargatal, J. (editors): Handbook of birds of the world, Volume 4: Sandgrouse to Cuckoos. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
Местообитание
Представителите от семейството са адаптирани към голяма част от местообитанията по планетата. Най-голям брой видове се срещат в тропическите гори и гористите местности, където могат да бъдат дървесни, наземни или полуназемни. Различни видове обитават саваните, пасища, пустини, умерени гори, блатисти райони, мангрови гори, дори и безплодни песъчливи райони и голи атоли. Често срещани са и в земеделски земи, градски и крайградски зони. Представители на семейството обитават местности от морското равнище до 5000 m надморска височина.
Еволюция Семейство Гълъбови представлява сравнително еднородна група от птици като всички притежават общи морфологични черти и не проявяват явни родствени връзки с други семейства птици. Единствените птици с най-близко родство са представителите на подсемейство Raphinae, сред които е и нелетящата птица додо. Всички нелетящи ендемити обаче изчезват благодарение на човешката намеса през XVII – XVIII век.
Не са открити много изкопаеми следи от предци на гълъбовите птици. Дори и малкото от тях обаче показват явни прилики със съвременните представители на семейството и липсват признаци, по които да бъдат посочени родствени връзки с други птици. Съществуват известни предположения за родството им с представителите на семейство Пустинаркови или тези от разред Папагалоподобни. Първият случай обаче се дължи на конвергентна еволюция поради външните прилики на тялото. Приликите с папагалоподобните се дължат от една страна по сходството на клюна на с този на папагалите, а от друга поради факта, че и папагалите отделят гушно мляко, с което хранят малките пиленца.
Фосили от гълъбови птици са открити в Европа и датират от миоцен. В Северна Америка са от плиоцен, а след ледниковата епоха се откриват във всички части, които съвпадат с настоящия ареал. Вероятно Азия и по-точно Югоизточна Азия е мястото, където птиците еволюират. Една от възможните причини е, че множеството архипелази и острови в района са населени с гълъби. В този район се срещат и повече от половината представители на семейството. Птиците са добри летци и успяват да достигнат до отдалечени тихоокеански острови, където има случаи на повече от един вид, които населяват даден остров. Гълъбови птици достигат и до отдалечени от континенти архипелази като Азорските острови и Галапагос.
Класификация
Морфологични особености
Гълъбовите проявяват значителни различия в размера на тялото. Най-големите видове са коронованите гълъби от остров Нова Гвинея. Големината на тялото достига до тази на домашната пуйка с тегло 2 – 4 kg. Най-малките са представители от род Columbina, които са със същите размери на домашно врабче и тегло едва от 22 грама.Baptista, L. F.; Trail, P. W. & Horblit, H. M. (1997): Family Columbidae (Doves and Pigeons). In: del Hoyo, J.; Elliott, A. & Sargatal, J. (editors): Handbook of birds of the world, Volume 4: Sandgrouse to Cuckoos. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9 От дървесните видове гълъби най-едър е с обща дължина повече от 50 сантиметра и тегло от почти един килограм. На противоположния край е малкият гълъб с обща дължина на тялото едва от 13 сантиметра.
Като цяло Гълъбовите имат къси крака и малки глави, поставени на сравнително голямо и компактно тяло. Крилата са широки и дълги и издържат на големи натоварвания. Те са добре замускулени, теглото им представлява 31 – 44% от телесното тегло. Гълъбовите са сред най-добрите летци сред птиците, изключително маневрени по време на полет. Крилата имат 11 първични махови пера и 10 – 15 вторични. Опашката е дълга, на върха заострена с 12 – 14 пера. Клюнът е къс до средно дълъг, прав, тънък и често с характерно надебеление в основата. В основата си клюнът е покрит с тънка кожица наречена восковица. В повечето случаи не се наблюдава характерен полов диморфизъм с изключение на факта, че мъжкият е по-едър от женската. Изключение правят някои тропически видове, при които мъжките са по-ярко оперени. Краката са къси, с четири пръста, от които три сочат напред, а един назад. Приспособени са добре за придвижване върху земята. В общи линии наземните видове са с по-дълги крака от дървесните.
Оперението на представителите на семейството е много разнообразно. С малки изключения насекомоядните и всеядните видове са с по-семпъл цвят на оперението. За разлика от тях плодоядните и растителноядните видове са по-ярко оцветени. Пъстрите гълъби от род Ptilinopus са птиците от семейството с най-разноцветно оперение. Трите съвременни вида от род Alectroenas са най-ярко оцветените гълъбови птици.
Подобно на някои други видови птици при всички представители от семейството липсва жлъчен мехур.Lee R. Hagey et al; Biliary bile acids of fruit pigeons and doves(Columbiformes); Journal of Lipid Research; PDF online, last checked 2010-01-31 Някои средновековни естественици заключват, че липсата на жлъчка е причината месото на гълъбите да бъде толкова вкусно. В действителност гълъбите имат жлъчка, но нямат жлъчен мехур. Жлъчният сок се отделя от черния дроб направо в дванадесетопръстника.Thomas Browne, 1646; Pseudodoxia Epidemica III.iii; 1672 edition available olnline, last checked 2010-01-31 Друга характерна особеност е, че слепите израстъци на цекума са рудиментирани.
Хранене
Основната част от храната на Гълъбовите е представена от семена и плодове на растения. Семейството може да бъде подразделено на две групи в зависимост от хранителните навици. Така например представителите на подсемейство Columbinae се хранят преди всичко със семена, докато видовете от другите четири подсемейства предпочитат плодове. Птиците, хранещи се със семена, са предимно наземни и търсят храната си по земята, докато тези предпочитащи плодове обикновено се изкачват на дърветата, за да намерят своята храна. Хранителните навици водят и до появата на морфологични адаптации в храносмилателната система при отделните представители. Гълъбовите, които се хранят със семена, имат значително удебеляване на стените на воденицата, докато при птиците, използващи плодове, воденицата е с по-тънки стени. Плодоядните имат и по-къси черва, за разлика от семеядните представители. Плодоядните представители имат добра приспособимост за залавяне по клоните, като дори могат да висят и с главата надолу.
Съществуват и видове, които използват и други източници на храна. Освен семена наземните видове имат възможността да консумират предимно насекоми и различни червеи. Други изключения са използването за храна на охлюви, нощни пеперуди и различни други насекоми. Полинезийският гълъб освен малки насекоми в животинската си диета включва и дребни влечуги. Домашните видове гълъби са се пригодили да консумират и разнообразна храна, оставаща от хората.
Размножаване Гълъбовите са моногамни птици. Много често двойката остава заедно в продължение на няколко години. Периодът на ухажване включва няколко характерни движения, извършвани както на земята, така и във въздуха. При много видове мъжкият каца, издува гърдите си, отпуска назад главата, разперва опашката, движи крилата и пристъпва на малки крачки по земята. Други видове удрят крила във въздуха или се хранят взаимно. В зависимост от наличието на храна размножаването може да бъде сезонно или целогодишно. Повечето видове снасят два пъти годишно, някои до 4 – 5 пъти. Гнездото обикновено е изградено от няколко небрежно подредени клечици и пера. Изграждат се по дърветата, в скални цепнатини, в хралупи или директно на земята. Снасят по едно две яйца, рядко до четири. Яйцата при повечето видове са без допълнително оцветяване на черупката. При отделни видове тя е кремава или светло кафява. Периодът на инкубация продължава от 14 до 30 дни в зависимост от вида. Пиленцата се излюпват почти голи и напълно безпомощни. Изхранването им е уникално и почти няма аналог сред другите птици. Епителната повърхност на гушата отделя специален секрет. Той е ценна храна в изхранването на пиленцата. Нарича се гълъбово мляко. Благодарение на него пиленцата бързо нарастват. Единствено при папагалите се наблюдава хранене на малките с такъв секрет, но то продължава само няколко часа след излюпването. Първият си полет малките извършват на 7 – 28 ден след излюпване.