Кулата е архитектурна конструкция, инженерно съоръжение или сграда, чиято височина обикновено надвишава широчината, често съществено. Тя е конзолна конструкция, опряна само в земята или в друга конструкция, без помощта на спомагателни въжета. Вътрешният обем на кулите е много малък. Те се строят, за да се извлече някакво предимство от тяхната височина. Те могат да имат множество различни приложения – за отбрана, натрупване на потенциална енергия (например водонапорна кула), сигнализиране на далечни разстояния (морски фар, телевизионна кула, минаре, часовникова кула) и много други.
Видове кули Небостъргач
Небостъргачът е многоетажна сграда с голяма височина. Причината за неговото изграждане е най-доброто и икономично използване на земята. Много често се срещат групи от небостъргачи в търговските центрове на големите градове, където стойността на земята е висока.
Изобретенията, които позволяват изграждането на небостъргачи са стоманата, стоманобетонът, кристала, хидравличната помпа и асансьора. До XIX век сгради с повече от шест етажа са рядкост, тъй като тяхната прекомерна височина ги прави непрактични. В допълнение, материалите и техниките, необходими за изграждането на небостъргач се различават значително от тези, използвани при нормални сгради.
Първата сграда небостъргач е построена през в периода 1884 – 1885 година. Състои от десет етажа и е висока 42 метра. Това е The Home Insurance Building в Чикаго. Въпреки това, височината днес не е впечатляваща и наистина, ако е построен днес едва ли ще бъде окачесвен като небостъргач. Въпреки това, по съвременните стандарти, първият истински небостъргач би бил Сингер Билдинг в Ню Йорк, построен през 1908 година.
През 30-те години на миналия век и след това, се появяват небостъргачи в големите градове на Латинска Америка – Мексико, Сао Пауло, Буенос Айрес, Сантяго де Чили и Каракас, както и в Азия – Шанхай, Хонконг и др. След Втората световна война Съветският съюз планира изграждането на осем големи кули (Кулите Сталин), седем от които са построени. Останалата част от Европа също започва да строи високи сгради, като се започва с Мадрид през 1950 година.
Концентрацията на хора и услуги в малка област дава възможност за по-голяма икономическа ефективност. Концентрацията на служителите в една сграда дава възможност на компаниите да се постигне по-висока производителност, тъй като не са необходими средства за пътуване или доставка по куриер. Но тези сгради имат също неудобства и недостатъци. Високата концентрация на населението изисква големи инвестиции в инфраструктурата на транспорта, инсталации за доставката на вода, електроенергия, комуникация, канализация и т.н.
Стражева или отбранителна кула
Наименованието е наблюдателна, стражева или отбранителна кула. Това е такава кула, която е част от укрепление с което е свързана, въпреки че по принцип може да е изтеглена извън стената и да е свързана с нея с помощта на малка дъга или мост, които могат лесно да бъдат унищожени, ако кулата попадне в ръцете на неприятеля (врага).А. Пузыревский, История военного искусства в средние века (Спб., 1884)
Много от тези кули имат бойници, познати още като амбразури. Те представляват тесен, верикален, продълговат отвор в стената на крепостната кула. Използват се за стрелба по противника, като пстрелящия остава прикрит и практически невидим за неприятеля. Размерите на отвора зависят от използваното оръжие – арбалет, пушка, а също така от историческото време. Най-много кули са се строяли по време на Средновековието, защото по това време замъците-крепости на феодалите служат едновременно за резиденции и за защита от набезите на съседните феодални владетели. С края на феодалната епоха ролята на замъците-крепости намалява. Някои от тях са преустроени в дворци и губят своята отбранителна функция.James Fergusson, A history of architecture in all countries, from the earliest times lo the present day (London, 1874)
Този вид кули служат най-вече за наблюдения на околността около крепостта и обикновено на тях има стража денонощно. Кулата служи също така за отблъскване на противника, който се опитва да се приближи до крепостта и премине през стената. Кулите могат да имат кръгла или квадратна форма и обикновено са разположени в четирите ъгъла на крепостта.
Примери за съпътстващи кули могат да бъдат кулата дел Оро в Севиля, Малмуерта в Кордоба или Еспантаперос в Бадахос (цитаделата има няколко примера на тези кули), всички в Испания.
Обсадна кула
Обсадата кула е съоръжение, използвано в Античността и Средновековието и служи да прехвърля войски през вражеската стена. Когато се приближи до стената, от нея се хвърля абордажна кука или мост. След това войниците могат спокойно да нахлуят през стените направо в града или замъка. Кулата обикновено има правоъгълна основа и е на няколко нива, свързани с вътрешно стълбище, като се стеснява нагоре и е с височина приблизително колкото тази на стените на крепостта. Това дава възможност на стрелците да стоят на върха ѝ и да стрелят направо във вътрешността на укреплението. По-късно отбранителните кули се конструират така, че да са с два-три метра по-високи от стените, с подвижен мост на върха за достигане на бойниците.
Придвижва се на четири големи колела. Обикновено обсадните кули се правят от дърво, но някои имат и метални части. Тъй като дървената конструкция я прави уязвима на подпалване, често има покритие от желязо или пресни животински кожи. Първоначално тя се задвижва от вол или кон, но при приближаване на целта, животинската тяга се заменя със силата на много хора в задната ѝ част.
В древни времена, обсадната кула е използвана както в Европа, така и в Далечния изток. Изграждането ѝ изисква значително време и ресурси, така че тя обикновено се строи само в краен случай, когато всички други мерки не успяват и когато укрепленията не могат да бъдат преодоляни чрез атака със стълби (ескалада), подкопаване или разбиването на стените или портите с тарани. Обикновено се носят предварително произведените сглобяеми части, а монтирането на кулата става на мястото на обсадата, подобно на требушета.
Обсадната кула е изобретена за първи път около 900 години пр.н.е. в древния Близък изток, около 305 години пр.н.е. в Европа и по време на Античността в Далечния изток. Тя е с големи размери и се придвижва тромаво. Както всички средновековни обсадни машини, обсадната кула става неактуално и спира да се произвежда с откритието на топа и оръдието по принцип, което става около XV век.
Контролно-въздушна кула
Контролно-въздушната кула, или още носеща названието командно-диспечерски пункт е определен вид кула, на върха на която е разположена командна зала, от която се наблюдава, ръководи и контролира трафика на дадено летище (най-вече), пристанище или дори железопътна гара. В тази командна зала се намират различни работници – диспечери и ръководители на полета.
Мястото и височината на командния център е от съществено значение, тъй като трябва да има видимост на цялата област около нея и във всички посоки, затова кулата е значително по-висока от другите съседни сгради в околността, а също така има и големи прозорци. Контролно-въздушните кули работят 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Поради тази причина обикновено работниците се редуват и работят на смени.
В контролната кула се извършва наблюдението на въздушното, водното или железопътното движение в областта на летището и неговите околности, с други думи отлитането и кацането на самолетите, акостирането и отплаването на корабите или пристигането и заминаването на влаковете. При пристанищата контролната кула насочва трафика във и от пристанището до един определен размер и осъществава визуален контрол. Контролните зали са снабдени с радио, телефони, компютри, камери и друга апаратура, която позволява непрекъснат контакт с пилотите, капитаните или машинистите.
Камбанария
Камбанария е сграда или кула, построена в близост до катедрала, църква, храм, параклис, манастир или друга религиозна сграда, където може да бъде поставена камбана, за да призове енориашите на църковна служба. Всъщност кулата може да има значителен брой камбани с най-различна големина. Камбанариите започват да се строят през четвърти век, когато камбаните започват да навлизат като страничен елемент в християнството, но се разпространява широко в по-късния етап от средновековието, приблизително между IX и XII век.
Сред камбанариите най-известна вероятно е наклонената кула в Пиза. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството ѝ през 1173 година тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 наклонът е около 13°. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Теглото ѝ е 14 500 тона.
Също така много известна е камбанарията на базиликата Сан Маркос във Венеция. Тя е осветена на 8 октомври 1094 г.
В късната средновековна архитектура и в последвалите етапи от развитието ѝ, камбанарията става част от основния архитектурен ансамбъл. Всеки град в Западна Европа се е стремял да има по-висока камбанария за да привлича повече търговци и посетители в града.
Днес много камбанарии, вместо камбани или звънци, имат карийон – музикален инструмент, съставен от различни звуци на камбани.
Минаре
Минарето е името, с което се обозначават кулите на джамиите, храма при мюсюлманите. Нейната основна цел е да предостави на мюезина място за провеждане на молитвите и за приканване на всички вярващи към молитва. Такива молитви се провеждат пет пъти на ден. Това обикновено става от най-високата тераса на минарето. Днес функцията на мюезина често е заменена от мегафон.
Формата на минарето варира в зависимост от неговото местоположение. В Северна Африка например джамиите обикновено имат само едно, квадратно минаре. В източната част на Африка мюсюлманските джамии имат повече от едно, обикновено две или четири минарета. Най-високото минаре в света е 210 метра и се намира в Джамията на Хасан II в Казабланка, Мароко.
Конструкцията на минарето се състои от три части. Първата е основата, която се вкопана дълбоко в земята, за да бъде намерен твърд фундамент, върху който да се излее плочата. Едър чакъл и други подобни материали се използват при нейната направа. Отделното минаре представлява издължен цилиндричен стълб (втората част) или многоъгълен, със заострени ръбове корпус, завършващ с конус (заострен на върха). Обикновено стълбите са разположени вътре в минарето. Балконът, третата част, обгражда издължената конструкция на минарето в горната му част, откъдето мюезинът отправя молитвата си. Представлява надвесена конструкция, украсена с орнаменти като декоративни тухли или керемиди, с корнизи, арки и надписи от Корана. Обикновено украсата на минаретата се определя от височината и броя на балконите.
Донжон
Донжон е главната кула в европейските феодални замъци. В отличие от останалите кули, донжонът се намира във вътрешността на крепостните стени, на най-недостъпното и защитено място и обикновено не е свързан с тях, един вид крепост в самата крепост. Наред с отбранителна функция, той изпълнява и резидентска функция. Така че в него се разполагат много важни помещения като оръжейната, складовете с храни, кладенеца и други.
Формата на донжона е твърде разнообразна. Във Великобритания са популярни четириъгълните кули, но се срещат и кръгли, осмоъгълни, правилни и неправилни многоъгълници, а така също и комбинация от няколко форми. Тяхното развитие е свързано преди всичко със стиловете в архитектурата, както и обсадната техника. Кръглата или многоъгълна кула противостои по-добре на снаряди. Много често при строежа на донжона, архитектите се съобразяват с релефа на терена.
Часовникова кула