Гупта

Империята Гупта (, ) е историческа държава в Северна Индия, съществувала приблизително между 320 и 550 година и обхващала голяма част от Индийския субконтинент. Основана от махараджата Шри Гупта, империята умиротворява страната и поставя началото на период на относително благоденствие и културен разцвет, често определян като Златен век на Индия.www.nupam.com Значително се развиват литературата, скулптурата, религията, изкуството (т.н. изкуство гупта, което характеризира класическа Индия) и особено науките математика, медицина, астрономия (теория за въртенето на Земята) и хирургия (присаждания на кожа и дори чревни операции).Колектив. Енциклопедия Larousse. История на света. София. Издателство Icon. ISBN 954-8517-17-5. стр. 58

Най-значимите владетели са Чандрагупта I, Самудрагупта и Чандрагупта II. По времето на Самудрагупта, империята обхваща територии от Пенджаб до Западен Бенгал, а хегемонията ѝ е призната до Асам и Непал. Към края на 5 век обаче, нарастващите стремежи за независимост на васалните княжества и нашествията на хуните водят до края на империята.

Произход Въпросът за произхода на Гуптите е спорен, като има няколко хипотези за това. Не е изяснено и дали името Гупта е фамилното име на определен род или е име на клан. Освен това не е ясно и родното място на династията.

Една от теориите е, че основателят на династията е свързан с родословието на владетели от Бихар и взима името на първия маурийски цар – Чандрагупта. Липсват обаче преки доказателства, че династията има родословна връзка с Маурийската владетелска династия.Колектив. „Обсадените империи“. Издателство „Абагар“. София. 1995 г. ISBN 954-584-159-1. стр. 89

Според теория на индийския историк Каши Джаясвал, думата гупта означава ваник, т.е. от кастата на вайшите, Jayaswal, K. P., An Imperial History of India стр. 52 – 53 като той предполага, че произходът на династията е от племето джати в Пенджаб. Origin and homeland of Gupta Empire Тази теория по-късно обаче отпада поради липсата на доказателства.Mittl, J.P. History of Ancient India (A New Version): From 4250 BB to 637 AD. Vol. 2. Atlantic Publishers & Distributors (P) Ltd. ISBN 81-269-0616-2 Историкът Хем Чандра Ройчаудури също е смятал, че Гуптите принадлежат към клана Дхаран от това племе. Според Ройчаудури и Джаясвал, династията е свързана с царица Дхарини от рода Агнимитра, съпруга на сина на цар Пушямитра Шунга. Ройчаудури гради теорията си за родословието на Гуптите въз основа на надписите върху медни плочки от Ритпур и Пуна на Прхавати Гупта, дъщеря на Чандрагупта II.Agarwal, Ashvini. Rise and Fall of the Imperial Guptas, Delhi:Motilal Banarsidass, 1989 г. ISBN 81-208-0592-5, стр.82 – 84 В тези два надписа, самата тя твърди, „че е от Дхарана готра“ (където готра е използвано в смисъл на „род, клан“) и тъй като това не е готрата на мъжа ѝ – Рудрасена ІІ Вакатака, то това е готрата Гупта. Мнението е подкрепено от друг съвременен историк, Дашаратха Шарма, който добавя факта, че джатите от рода Дхарана все още съществуват в днешен Раджастан.Agrawal, Ashvini. Rise and fall of the imperial Guptas. Delhi. Motilal Banarsidass. 1989 г. ISBN 81-208-0592-5, стр. 83

По-късно историкът Ашвини Агарвал, въз основа на брачните съюзи на Гуптите с династията Вакатака, предполага, че те принадлежат към кастата на брахманите.Agarwal, Ashvini. Rise and Fall of the Imperial Guptas. Delhi. Motilal Banarsidass. 1989 г. ISBN 81-208-0592-5, стр.84 Друг съвременен историк, Судхакар Чатопадхая, предлага различна теория за потеклото на династията. Според него, в надписите на медната плочка от Панчоб, някои царе, носещи името (или титлата) Гупти и свързани с императорската династия, твърдят, че са кшатрии. Историкът Дили Раман Реджми от друга страна, смята че владетелите от рода Гупта са потомци на Абхира-Гуптите от Непал. Regmi, D. R. Inscriptions of ancient Nepal, Т. 1 стр. 75

За родно място на Гуптите, Джаясвал смята град Праяг (днешния Аллахабад).

Шри Гупта и Гхатоткача За първите двама владетели от династията няма почти никакви сведения и годините на царуването им са изчислени приблизително. Единственото писмено сведение за първия владетел – Шри Гупта, е от китайския монах и пътешественик И Дзин, който посещава Индия през 672 г. През 690 г. той пише за „индийския цар Che-li-ki-to, който 500 г. преди това е построил храм за китайските поклонници близо до Мригашикавана и го е дарил с 24 села.“.Mookerji, Radha K. The Gupta Empire. Motilal Banarsidass. 1995 г. ISBN 81-208-0440-6, ISBN 978-81-208-0440-1. стр. 11. Другите сведения за него са в надписи на по-късните владетели от династията, където за основател се споменава „знатния махараджа Гупта“ (например надписът от Матура на Чандрагупта II)Fleet, John F. Corpus Inscriptionum Indicarum: Inscriptions of the Early Guptas. Vol. III. Calcutta: Government of India, Central Publications Branch, 1888 г. стр. 27 – 28. Mathura Inscription of Chandragupta II . Първоначално британският изследовател Винсънт Смит смята, че Шри е част от името на владетеля,Journal of the Asiatic Society of Bengal. 1884. Vol. LIII. Part II. стр. 119 – бележка под линия но по-късно други изследователи – Джон Флийт и Алан, отбелязват, че Шри е почтителна титла.

При идентифицирането на Шри Гупта като Adiraja от надписа на медната плочка от Пуна и съпоставянето на годините, земите и другите сведения, дадени от И Дзин, най-вероятните години на царуването му, по изчисления на историци, са 240 – 280 г. Надписите на династията споменават като неин основател именно Махараджа Шри Гупта.

Голям брой изследователи на династията поддържат тезата, че Шри Гупта и Гхатоткача са били васали на кушаните.

Възход и могъщество на империята Чандрагупта I

Гхатоткача има син наречен Чандрагупта (да не се бърка с Чандрагупта, основател на династията Маурия). След сделка Чандрагупта се жени за Кумарадеви, личхавийска принцеса – основната сила в Магадха. Със зестра от кралството Магадха и съюз с личхавийците, Чандрагупта започва да усилва своята власт, превземайки голяма част от Магадха, Праяга и Сакета. Вероятно използвайки влиянието на жена си, принцеса Ликави, Чандрагупта установява контрол над бреговете на река Ганг през 321 г., а до смъртта си през 335 г. разширява империята над значителна част от Североизточна Индия. Приема имперската титла махараджадхираджа. На смъртното си легло владетелят завещава на своя син „да управлява света“.

Самудрагупта

.

Самудрагупта приема властта от баща си през 335 г. и управлява около 45 години, до смъртта си през 380 г. Превзема царствата Ахикшетра и Падмавати рано през управлението си. След това атакува Малва, Яудхея, Арджунаяна, Матхура и Абхира, всички от които са племена от околните райони. До смъртта му през 380 г. той успява да присъедини над 20 царства в своето владение (сред които и Кашмир) и неговата власт се разпростира от Хималаите до река Нармада и от река Брахмапутра до река Ямуна. Превръща в свой васал дори царя на далечния остров Цейлон. Дава на себе си титлите „Цар на царете“ и „Световен монарх“, като и „Унищожител на царе“. Историкът Винсънт Смит го описва като „индийския Наполеон“. Самудрагупта подновява древното Жертвоприношение на великия кон – свещен ведически ритуал, при щойто жреците насичат с брадви бял жребец. Този ритуал се изпълнява само в чест на завоеватели.Колектив. „Обсадените империи“. Издателство „Абагар“. София. 1995 г. ISBN 954-584-159-1. стр. 90

Самудрагупта освен талантлив военен лидер е и поддръжник на изкуствата и литературата. Известни учени в обкръжението му са Харишена, Васубандху и Асанга. Самият той е поет и музикант. Той е дълбоко вярващ в индуизма и се знае, че е почитал бог Вишну. Той е внимателен към останалите религии и позволява на шриланкийския цар Сиримегхвана да построи манастир в Бод Гая.

Рамагупта

Въпреки че описанията на Девичандрагупта не се поддържат от каквото и да е съвременно епиграфско доказателство, историчността на Рамагупта е доказана от неговите надписите му в Дуржанпур на три джайнистки изображения, където той се споменава като махараджадхираджа. Голям брой от негови медни монети са открити в региона Еран-Видиша и са класифицирани в пет различни вида.Брахманските предания на тези монети са написани в ранния стил на Гупта. Според становището на историка на изкуствата д-р Р. Агаравала, Рамагупта може би е най-големият син на Самудрагупта. съществува възможността той да е детрониран, защото не се оказва достоен да носи титлата и по-малкият му брат Чандра Гупта II да поема властта.

Чандрагупта II

Според сведенията за Гупта, Самудрагупта номинира принц Чандра Гупта II, роден от кралица Датадеви, за негов наследник. Чандрагупта II, Викрамадитя (Слънцето на силата) управлява от 380 до 413 г. Чандрагупта II се жени за принцеса от кунталския регион и за принцеса от нага произход, Куберанга. Дъщеря му Прабхаватигупта от тази нага кралици се омъжва за Рудрасуна II, владетелят на Вакатака от Декан. Синът му Кумарагупта I се жени за кадамбска принцеса от региона Картанака. Император Чандрагупта II разпростира владенията си на запад, побеждавайки западните сатрапи на саките – Малва, Гуджарат и Саураштра във военна кампания продължила до 409 г., но основният му опонент Рудрасимха III е победен още през 395 г. Освен това Чандрагупта II разбива бенгалските племена. Това разширява контрола му от единия до другия бряг, основава втора столица при Уджайн и е върховата точка на империята.

Въпреки създаването на империя чрез война, управлението му е запомнено с влиятелния стил индуско изкуство, литература, култура и наука. Някои изключителни творби на индуското изкуство като плочките в храма Дашаватара в Деогарх илюстрират величието на изкуството на гуптите. Синтезирането на елементите дава отличителният привкус на изкуството им. През този период гуптите подкрепят също така и будистката и джайнистката култура и поради тази причина има много екземпляри на неиндуистко изкуство по време на управлението на гуптите.

Дворът на Чандрагупта е още по-прочут с факта, че в него твори групата на Наваратна („Деветте съкровища“), група от девет души, които се открояват в литературните изкуства. Сред тези хора е обезсмъртения Калидаса, чиито произведения изпъкват на фона на много други литературни гении – не само в съвремието му, но и в идните векове. Калидаса е особено известен за тънката употреба на романтичния елемент шрингара в неговите стихове.

Будисткият монах Фасиан отбелязва, че към края на управлението на Чандрагупта „жителите са богати, радват се на благополучие и се надпреварват в прояви на щедрост.“. Монахът пише също, че в столицата Паталипутра „болниците са безплатни за бедните от всички дтрани, за бедстващите и сакатите.“.

Походите на Чандрагупта II срещу чуждите племена Според санскритския поет Калидаса от четвърти век Чандрагупта Викрамадитя е превзел около 21 кралства, във и извън Индия. След като приключва кампанията си в източна и западна Индия, Викрамадитя продължава на север и покорява саките (персийците) и после хуните и камбоджите, намиращи се съответно в западната и източната долина на река Окс. След това Чандрагупта II преминава през Хималаите и побеждава кинарите и киратите и присъединява нови земи към Индия.

Според кашмирския писател Кшмендра, Викрамадитя „освобождава свещената земя от варвари като саките, млечхките, камбоджите, йаваните, тушарите, парасиките, хуните и др. като унищожава тези грешни варвари напълно.“.ata shrivikramadityo helya nirjitakhilah Mlechchana Kamboja. Yavanan neechan Hunan Sabarbran Tushara. Parsikaanshcha tayakatacharan vishrankhalan hatya bhrubhangamatreyanah bhuvo bharamavarayate (Brahata Katha, 10/1/285-86, Kshmendra).Kathasritsagara 18.1.76 – 78Cf:"In the story contained in Kathasarit-sagara, king Vikarmaditya is said to have destroyed all the barbarous tribes such as the Kambojas, Yavanas, Hunas, Tokharas and the, National Council of Teachers of English Committee on Recreational Reading – Sanskrit language.

Кумарагупта I