Григорий е висш български православен духовник, охридски (1894 – 1897) и пелагонийски митрополит (1897 – 1906) на Българската екзархия.
Биография Роден е със светското име Христо Василев Зафиров в Ески Заара през 1853 година. Замонашва се през 1874 година и е ръкоположен в йеродяконски чин от епископ Иларион Макариополски. Учи в Петропавловската духовна семинария от 1876 до 1881 година, след което веднага е назначен за учител в тази семинария. Следва в Московската духовна академия (1885 – 1889).
Връща се в седалището на Българската екзархия в Цариград, след което през октомври 1889 година е изпратен за председател на Солунската българска православна църковно-училищна община.Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.
На 6 декември 1890 г. е ръкоположен за епископ с титлата Макариополски, но го титулуват и с превода Блаженоградски.
От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит. В 1897 година построява внушителната сграда на българското училище „Свети Климент Охридски“, днес седалище на дебърско-кичевския митрополит.
След получаването на султански берат за български екзархийски владика в Битоля през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година. Зимата след Илинденско-Преображенското въстание той лично раздава помощи от България на пострадалото население в Костурско. Избран е за почетен член на Руския археологически институт в Константинопол.Личный состав Русского Археологического Института в Константинополе. - в: Известия Рускаго Археологическаго Института в Константинополе, т. VII, 1901, с. 247.
Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с ВМОРО; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец Тома Николов:
Григорий построява архитектурно внушителна митрополия в Битоля, която и до днес служи за седалище на владиците.
Гробът-мавзолей на Григорий Пелагонийски се намира в северозападната част на храма „Света Богородица“ в Битоля.
Коста Църнушанов приема, че владиката Григорий е прототип на образа на българския владика в романа на Димитър Талев „Гласовете ви чувам“ (глава XLIII-XLV).Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167-168.
Външни препратки Цветков, Марио. Живот и дейност на митрополит Григорий Охридско – Преспански и Пелагонийски или Блаженоградски. Григорий - В: „Православная Энциклопедия“.
Бележки
Категория:Български духовници Категория:Охридски и Преспански митрополити Категория:Родени в Стара Загора Категория:Пелагонийски митрополити Категория:Членове на Солунската българска община Категория:Макариополски епископи Категория:Членове на Охридската българска община Категория:Починали в Битоля Категория:Възпитаници на Петропавловската духовна семинария Категория:Московска духовна академия