Sting in the Tail е осемнадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден през 2010 г. за Европа от „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ и от „Ню Доор Рекърдс“ за Съединените американски щати. На 25 януари същата година групата обявява чрез своя уебсайт, че това ще бъде последното произведение в кариерата ѝ и че със световното концертно турне Get Your Sting and Blackout World Tour ще отбележи сбогуването си с музикалната сцена. Въпреки това, през 2012 г. китаристът Матиас Ябс съобщава, че групата няма да прекратява съществуването си, удължава световното си турне и вече планира нов студиен албум.
Записването е направено от май 2009 г. до края на годината в четири различни звукозаписни студия в Европа и Съединените американски щати. Микаел Норд и Мартин Хансен продуцират албума и същевременно се включват в процеса на композиране, където както обикновено Рудолф Шенкер и Клаус Майне са автори или съавтори на всички песни. Sting in the Tail е албум, в който „Скорпиънс“ създават характерна музика и текстове, типични за най-успешните години в творчеството на групата. Продукцията съдържа класически рок песни и „мощни рок балади“, в една от които The Good Die Young певицата Таря Турунен изпълнява част от вокалите.
Няколко дни след като е пуснат в продажба, албумът получава много добър прием в музикалните класации и влиза в първите 20 места на 12 държави от Европа, Северна Америка и Азия. В Гърция това е третият пореден студиен албум на „Скорпиънс“, който достига до №1, докато в Германия заема позиция №2. В Съединените американски щати Sting in the Tail дебютира под №23 в „Билборд 200“ и по този начин отбелязва най-високия дебют на техен албум в тази страна, след Crazy World от 1990 г. Той също така получава „златни“ и „платинени“ сертификати в Русия и Германия, съответно за 20 000 и 200 000 продадени бройки. Изданието получава добри отзиви и от специализираната преса, която в различни публикации го определя за най-успешния им албум от близо двадесет години, докато други го цитират като перфектен и най-доброто наследство, което групата може да остави.
За популяризирането на Sting in the Tail, са издадени четири сингли, но само Raised on Rock влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. В началото на 2010 г. те започват промоционалното турне, което ги отвежда в няколко страни по света до края на 2011 г. След успеха, който генерира, то е разширено през 2012 г. и 2013 г. под името Final Sting Tour, а през 2014 г. с презентации в няколко европейски страни под заглавието Rock and Roll Forever Tour. Благодарение на това, музикантите за първи път свирят в Боливия, Молдова, Мароко и Бахрейн. България също е част от дестинациите, след като през 2010 г. и 2013 г. групата изпълнява два концерта в страната. Това е едно от най-успешните турнета на групата с 260 концерта на пет континента и брутна печалба от над 105 милиона долара.
Описание В началото на 2007 г. групата издава много добре приетият от музикалната критика, концептуален студиен албум Humanity Hour I. По същото време започва пълномащабно световно концертно турне - Humanity Tour (2007 г. - 2009 г.) с повече от 160 концерта на четири континента, което го прави най-голямото им по брой концерти, след Crazy World Tour (1990 г. - 1991 г.). През втората половина на 2009 г. „Скорпиънс“ получават почетна награда „Ехо“ за цялостен принос, заради успешната си кариера и въздействието ѝ върху съвременната музикална култура, както и за създаването на глобалния химн, песента Wind of Change. На 24 ноември 2009 г. с подкрепата на „Грийнпийс“, те издават DVD с два концерта от Бразилия в Ресифе и Манауш озаглавено Amazonia – Live In The Jungle, което е посветено на Амазония и запазването на тази част от света.
В началото на април 2009 г. фен клубът на „Скорпиънс“ „Скорпнюз“ съобщава, че групата ще влезе в студио през есента на същата година, за да запише нов албум. Няколко седмици по-късно Клаус Майне официално потвърждава, че групата работи върху нов материал в интервю за „Дойче веле“. Той обяснява: „След една много бурна 2008 г. с 60 концерта в 22 страни, сега се опитваме да си поемем въздух и да заредим батериите си, но също така да бъдем креативни“. Два месеца по-късно групата удължава договора си за звукозапис с „Ариола Рекърдс“.
Записване
През 2009 г. групата се свързва с шведските продуцентите Микаел Норд и Мартин Хансен, с които „Скорпиънс“ имат планове да работят още преди записите на Humanity Hour I. Тъй като и двамата са фенове на групата от 70-те години насам, китаристът Матиас Ябс коментира, че няма „връзка продуцент-група“, а по-скоро е като „сплотена група от седем члена“. За Рудолф Шенкер това е е основната разлика в работата с Дезмънд Чайлд, защото шведите са по-спокойни и „искаха отново да имат класическите „Скорпиънс“. За предпродукцията музикантите са подкрепени от диригента Кристиан Колоновиц и програмиста Стефан Шруп, които вече работят с тях по симфоничния проект Moment of Glory през 2000 г.
През май 2009 г. музикантите се срещат с продуцентите в Стокхолм за да започнат записите, но поради изпълненията на живо, които все още правят на световното турне на Humanity Tour, записът на албума е извършен на части в четири различни студия. Матиас Ябс коментира, че понякога работят върху песни в продължение на седмица или десет дни. Към 1 юни групата разполага с шест записани песни, но след няколко изпълнения в Европа между юни и юли, процесът на запис е приет сериозно едва през август 2009 г. Основните песни, както китарите и баса, са записани в студиото „Скорпио Саунд Студио“ в Хановер, собственост на собственост на Рудолф Шенкер, докато вокалите на Клаус Майне са записани в „Гараж Студиос“ в Стокхолм. Някои от задните вокали и допълнителни такива са записани в „Скорпио Саунд Студио и „Вокал Ленд Стуидо“ в Германия, а барабаните в „Атлантисстудион“ в Стокхолм, докато обработката на записа е осъществена в „Стерлинг Саундс“, Ню Йорк, Съединените американски щати.
Барабанистът Джеймс Котак казва, че първоначално никой не е доволен от резултата и поради тази причина продуцентите вземат всички песни и ги „обръщат с главата надолу“, което им дава нова перспектива и целият процес е повторен. В интервюто за „Слийз Рокс“ той обяснява: „Първите четири песни, които написахме за този запис, всъщност бяха мрачни. Наричам ги мрачни песни, защото вероятно бяха твърде тежки в сравнение с нещата, които сме правили в миналото. Те бяха в духа на The Good Die Young, но не можете да имате твърде много такива песни. Обичам The Good Die Young, но се радвам, че начинът, по който се развиха нещата, ни отдалечи от първоначалното начало в процеса на писане на песни. Ние също така писахме заедно с нашите продуценти Мартин Хансен и Микаел Андерсон, които издигнаха всичко на съвсем различно ниво.“ Микаел Норд работи с дублаж и китари, докато Мартин Хансен се фокусира върху вокалите. Един от мотивите на шведското дуо е, групата да се върне към своя класически хардрок стил, който е установен между Lovedrive (1979) и Savage Amusement (1988). В този смисъл критикът Мартин Попоф коментира, че шведите успяват да направят едни от „най-фрапиращите и експлозивни звуци за групата от години насам“, чиято „брилянтна и жизнена продукция датира от Blackout (1982)“. Матиас Ябс има подобно мнение, той счита, че звукът, постигнат със Sting in the Tail го прави вероятен наследник на Love at First Sting (1984).
Към средата на декември 2009 г. групата приключва със записите на албума. Точно преди Коледа те канят хора от Европейската звукозаписна компания за слушане на записа. След като изслушват целия албум на следващия ден, ръководството казва на групата, че звукозаписната компания го харесва и че това е най-добрият запис от години. Ръководството предлага идеята този албум да бъде последният им студиен албум за групата и да обяви финално турне. Първоначално те приемат идеят като шега, но след като преценяват възрастта си (Рудолф Шенкер и Клаус Майне вече над 60 годишни) и качеството на албума, те приемат предложението. Матиас Ябс обяснява: „Никога не сме прекарали и секунда да мислим за това. За нас подсъзнателно си мислехме, че ще продължи вечно. Бяхме върнати малко назад, но след няколко дни, живеещи с мисълта, че решихме заедно – това ще бъде правилното нещо, което трябва да направим. Искаме да излезем на върха, докато все още сме здрави и все още можем да направим високоенергийно шоу, което продължава два, понякога три часа на вечер.“
Композиране и лирическо съдържание
Sting in the Tail се състои от дванадесет песни, където Рудолф Шенкер и Клаус Майне са главните композитори, въпреки че продуцентите също получават заслуги за съвместното създаване на няколко от тях. За разлика от Humanity Hour I, този път музикантите не искат да предадат хуманитарно послание в текстовете, а по-скоро да се върнат към простия рок, което допълнително е посочено като пример от Джеймс Котак. Рудолф Шенкер обяснява, че с този албум „Скорпиънс“ се връщат към корените си. Той казва: „Ако вземете най-добрите елементи от песните от албумите от 80-те години и ги поставите в един албум, ще получите албума Sting in the Tail. Така че в този случай ние се опитахме да преоткрием звука на „Скорпиънс“ от 80-те години, използвайки същата ДНК след добавяне на модерен обрат, за да звучи като днешната музика.“
Според Рудолф Шенкер, началната песен Raised on Rock е „нашият саундтрак и ще бъде до края на дните ни. Това е причината да сформираме групата.“ „Всъщност, първият ред на първия стих казва, че съм роден в ураган във връзка с Rock You Like a Hurricane.“ Клаус Майне обяснява: „Всички започнахме да слушаме музика и израснахме с музиката на 60-те години“.Sting in the Tail: Premium Edition Bonus DVD. „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“, 2010. В анализ, Мартин Попоф отбеляза, че песента има проста хармонична прогресия, химнен припев и „вкусни сола, които оцветяват положителното изживяване“. Освен това той коментира, че следва стила на Love at First Sting и я сравнява с песни като Bad Boys Running Wild и Big City Nights, но я нарича „твърде глупава“, за да бъде в албума Blackout.
Идеята зад Sting in the Tail идва от Клаус Майне, който идва в „Скорпио Саунд Студио“ с текста и там Рудолф Шенкер композира музиката. Те обаче не харесват как се получава, защото решават, че звучи като Лейди Гага и продължават да работят по нея. По-късно Клаус Майне измисля фразата „bang bang rock with the gang“ и напълно довършва текста, който според Рудолф Шенкер е страхотен символ от това, което „Скорпиънс“ представляват. Фразата изглежда като звуков ефект, но е направена с различни тонове в гласовете. Slave Me, написана съвместно от Матиас Ябс, Клаус Майне, Рудолф Шенкер и американеца Ерик Базилиан, и продължава добрата традиция на „Скорпиънс“. Според Попоф, тя „съдържа творчеството, така че стихът избухва с тевтонска слава“. За първи път в кариерата си Матиас Ябс изпълнява рифа с истинския звук на китарата си и разговорната кутия заедно. Той казва, че обикновено се пускат поотделно, защото при свързване на ток бокса прекъсва високоговорителя, но за тази песен решава да ги пусне в унисон. „The Good Die Young е песен, която говори за войната на Изток. Смятаме, че би било хубаво да имаме женски глас, защото говорим за момчета, които отиват на война. Таря е като пример за майка, за тази, която иска да върне децата си. Когато чуете гласа ѝ, тя създава невероятна атмосфера, пасва идеално.“ Рудолф Шенкер