Junkers Ju 88 („Юнкерс Ю-88“) е боен самолет от Германия от периода на Втората световна война.
Разработен в средата на 1930-те години като скоростен бомбардировач, той е многократно модифициран и използван като бомбардировач, тежък изтребител, щурмови самолет, торпедоносец, разузнавателен самолет и др. Това го нарежда сред основните и най-важни самолети на Луфтвафе през онзи период.
Разработка През 1934 г. немското Имперско министерство на въздухоплаването (Reichsluftfahrtministerium, RLM) обявява конкурс за разработката на тежък двумоторен изтребител/щурмови самолет, по немската класификация от този период: „боен разрушител“ (). Конкурсът е спечелен от проекта на BFW Messerschmitt Bf 110. Във фирмата Junkers през 1935 г. също започва работа по задачата за нов разрушител, като са разработени два проекта: Ju 85 (с двукилев вертикален стабилизатор) и Ju 88 (с класически еднокилев). Над проектите работят А. Гаснер и В. Еверс, авиационни инженери, имащи сериозен опит от работата си в американски самолетостроителни заводи (през 1936 г. Гаснер се връща в САЩ и започва работа в Northrop).
През 1935 г. RLM издава спецификация за разработката на скоростен бомбардировач (), според която новата машина трябва да развива максимална скорост от 500 km/h, бомбов товар 800 – 1000 kg, екипаж от трима души и съвременно за времето си оборудване. Първоначално не се предвижда отбранително въоръжение (смята се, подобно на британския de Havilland 98 „Mosquito“, че скоростта ще е достатъчна за измъкване от атаките на противниковите изтребители), но скоро изискванията са коригирани и се налага добавянето на отбранителна картечница MG 15 за защита на задната полусфера.
Конкуренти на Junkers в този конкурс са Messerschmitt Bf 161 и Bf 162 и Henschel Hs 127. През май 1935 г. за победител е избран Junkers Ju 88 и фирмата получава поръчка за построяването на пет прототипа. Първите два трябва да са с двигатели DB 600, останалите – с Jumo 211. Първият прототип Ju 88V-1 излита на 21 декември 1936 г.; двигателите са DB 600, пилот е В. Киндерман. Въпреки че скоро след това катастрофира, прототипът показва добри полетни и пилотажни характеристики и работите по проекта продължават.
Вариантът с двигатели Jumo 211B излита на 13 септември 1938 г. – това е третият произведен прототип с обозначение Ju 88V-3. По това време RLM окончателно се отказва от проектите на Messerschmitt и Henschel и налага преработването на Ju 88 в пикиращ бомбардировач; добавен е и четвърти член на екипажа (борден стрелец). Четвъртият прототип (Ju 88V-4) вече е с остъклен нос, каквито ще бъдат повечето произведени самолети.
Еталонът за серийните бомбардировачи Ju 88A е шестият прототип (Ju 88V-6), а десетият – Ju 88V-10 – е идентичен с предсерийните Ju 88A-0.
Производство
Според разработения от RLM план за производството на Ju 88 (т. нар. програма „88“), месечно от заводите трябва да излизат по 300 машини, като до средата на 1940 г. трябва да има налични 2500 самолета, с които да се подмени целия бомбардировъчен авиопарк.
Корпусите на машините се произвеждат в заводите на Junkers в Ашенслебен; оперението – в заводите на фирмата в Халберщад и Леополдсшал, а крайният монтаж се реализира в заводите в Бернбург. По решение на RLM, компоненти за самолетите се произвеждат и заводите на Henschel, Arado, AEG, Dornier, Heinkel, ATG, Siebel, Volkswagen и Opel.
Първите 28 предсерийни машини плюс 50 серийни Ju 88A-1 са поръчани в началото на 1938 г. Серийното производство започва през 1939 г. и продължава до 1945 г., като общия брой на произведените машини е 14 948; от тях 9122 бомбардировача, 3964 изтребителя и 1862 разузнавателни самолета.
{|class="wikitable" |+ Производство на Junkers Ju 88 през годините ! Година ! Бомбардировачи ! Разузнавателни ! Изтребители |- |1939 |69 |— |— |- |1940 |1816 |330 |62 |- |1941 |2146 |568 |66 |- |1942 |2270 |567 |257 |- |1943 |2160 |394 |706 |- |1944 |661 |3 |2518 |- |1945 |— |— |355
Модификации. Развитие на самолета Бомбардировач и торпедоносец
Ju-88A Ju-88A-0 – Предсериен вариант на базата на Ju-88V-10. Въоръжен с 3 х 7.92-mm картечници MG 15: в гондолата под фюзелажа, в задната част на кабината и отпред на кабината. Бомбеният товар е 1000 kg. Мерникът BZA позволява изхвърляне на бомби при пикиране. Двигатели Jumo 211B-1 с четирилопатни витла. Построени са само 20 самолета от тази серия. Ju-88A-1 – Първи сериен вариант. Още в началото на 1938 г. е дадена заявка за 50 машини Ju 88 A-1, като след две седмици тя се увеличава на 100. Двигателите също са Jumo 211B, но витлата са трилопатни. Предвидена е възможност за окачване на допълнителни горивни резервоари, които увеличават бойния радиус до 3680 km, вместо нормалните 1260 km. Подлаган на чести модернизации в полевите работилници, състоящи се главно в увеличаване на отбранителното въоръжение. след първите бойни полети е прибавена нова, неподвижна картечница MG 15, която стреля напред, както и бронирана за задния стрелец. По-късно към страничните стъкла са прибавени две картечници MG 15. За първи път Ju 88A-1 участва в бойни действия в края на септември 1939 г. Последните машини от серията са с двигатели Jumo 211G. Ju-88A-2 – Вариант с двигатели Jumo 211G и усилено крило, пригодено за използването на ракетни ускорители тип Walter Rb 202 за съкращаване разбега при излитане. Ju-88A-3 – Учебен вариант с двойно управление и без въоръжение. Негов прототип е Ju 88V-16. Част от тези самолети са използвани като транспортни при осигуряването на въздушния мост при Сталинград през 1942 – 1943 г. Ju-88A-4 – Основната и най-масово произвеждана серия на бомбардировача. Неин прототип е Ju 88V-21. Двигателите са сменени, отначало с Jumo 211F, по-късно с Jumo 211J. Променено е и отбранителното въоръжение, като са използвани 7.92-mm картечници MG 81 и/или 13-mm MG-131, както и бронирането на седалката на пилота. Ju 88A-4/Torp – Вариант на бомбардировача като торпедоносец. При него са демонтирани външните бомбодържатели и въздушните спирачки, използвани при пикиране и е монтиран торпеден носач за едно торпедо (основно 533-mm LT5b). При някои машини носовата картечница е заменена с 20-mm авиационно оръдие MG FF, а част от тях са оборудвани с морски радар FuG 200 Hohentwiel. Ju-88A-5 – Недостигът на двигателите Jumo 211F и Jumo 211J, налага връщането към старите двигатели Jumo 211B, с които е оборудвана тази модификация. Тя представлява хибрид между корпуса на вариант А-1 и крилото на А-4. Последните самолети от серията са с двигатели Jumo 211G и Jumo 211H. Тъй като и двете версии се произвеждат почти едновременно, при първата версия на А-5 е монтирана единична стрелкова установка в задната част на кабината. Под крилото са инсталирани изхвъргачи ЕТС250 за бомби по 250 кг. На фронта новата версия се появява в първата фаза в битката за Великобритания. При по-късните серии е монтирана двойна задна стрелкова установка. Кръглата установка за картечницата е заменена с базовата Bola 39С или Bola 39D VE картечница MG 81Z или MG 131. Общо са построени 3962 самолета от версии А-1, А-2, А-3 и А-5. Ju-88A-6 – Вариант на базата на А-5, пригоден за борба със заградителни балони. Пред носа и крилото е монтирана V-образна рамка, която отвежда придържащите въжета на балоните към края на крилата, където те са прерязвани от специални ножове. За компенсиране на нарушения баланс на самолета, в опашката е поставяна 60-kg противотежест. Ju-88A-6/U – Вариант за борба с морски цели. Самолетите са без характерната гондола под тялото и са оборудвани с радари FuG 200 и FuG 217 Neptune R1. Екипажът е намален на трима души, двигателите са Jumo 211F или Jumo 211J. Ju-88A-7 – Учебно-тренировъчна версия, произвеждана в заводите на Blom und Foss. Ju-88A-8 – Вариант за борба със заградителни балони, но на базата на А-4, също оборудван със стоманен V-образен профил, подобно на варианта А-6. Ju-88A-9 (Ju-88A-1/Trop) – Вариант на базата на А-1, предназначен за бойни действия в района на Средиземноморието и Северна Африка (Trop – тропически, заради субтропическия и тропически климат в районите, за които е предназначен. Да не се бърка с Torp – торпеден!). На въздухозаборниците на тези самолети са монтирани противопрахови филтри, в машините има контейнери със запас от храна и вода в случай на произшествие. Ju-88A-10 (Ju-88A-5/Trop) – Тропическа версия на А-5. Ju-88A-11 (Ju-88A-4/Trop) – Тропическа версия на А-4. Ju-88A-12 – Учебно-тренировъчна версия на базата на А-4. Ju-88A-13 – Модификация на базата на А-4 за близка въздушна поддръжка на войските на бойното поле. Вариантът се отличава с усилено брониране на жизненоважните места и разширена номенклатура на използваното въоръжение: може да носи касетъчни бомби на външно окачване (от типовете AB 250, AB 500 и AB 1000), както и подтелни контейнери с картечници. Произведена малка серия, използвана на Източния фронт.
Ju-88A-14 – Бойният опит показва, че оръдейно-картечното въоръжение на самолета е слабо и затова често в полеви условия на някои машини се монтира 20-mm оръдие MG FF в остъкления нос на бомбардировача. Сравнително успешната употреба на тези полеви версии довежда до серийното производство на машината, въоръжена с това оръдие, като за разлика от полевите версии, оръдието се монтира в подтелната гондола. Произведени са ограничен брой самолети. Ju-88A-15 – Вариант, изработен от дърво с увеличена бомбова шахта и без гондола под тялото. Остава само като прототип (Ju 88V-60), тъй като не е одобрен от военните. Ju-88A-16 – Учебна версия на машината. Ju-88A-17 – Версия като торпедоносец. Машините се произвеждат без подтелната гондола, като някои от тях са оборудвани с морския радар FuG 200.
Ju-88S Ju-88S-0 – Модификация, положила началото на машините от версия „S“. Тя се появява през 1942 г., като нейното появяване е обусловено от изискването на RLM за подобряване на полетните характеристики на бомбардировача. В същото време от авиационното министерство изискват при това подобряване основната конструкция да се запази в максимална степен, за да не се спъва серийното производство. Остъклението на носа е променено (намалено е и има по-аеродинамична форма), премахнати са подтелната гондола, въздушните спирачки и външните бомбодържатели. Двигателите са заменени с въздушно охлажданите BMW 801D. Прототипът на версията е известен като Ju 88V-93 или Ju 88S V-1. Ju-88S-1 – Версия с двигатели BMW 801G-2 със система GM-1 за впръскване на диазотен оксид в двигателя, позволяващо кратковременно уваличаване на скоростта с 45 km/h. Намалено е отбранителното въоръжение (една картечница MG 131 в горна задна позиция), но са върнати външните бомбодържатели, позволяващи окачването на една 1000-kg бомба. Монтирана е и РЛС FuG 217 Neptune R-1, предупреждаваща за облъчване от чужд радар. Ju-88S-2 – Вариант без външни бомбодържатели, но с уголемена бомбова шахта, позволяваща вземането на 3000 kg бомби. Двигателите са BMW 801TJ с турбокомпресори (системата GM-1 е премахната). Ju-88S-3 – Последен бомбардировъчен вариант. Двигателите са Jumo 213A, снабдени със система GM-1. Максималната скорост на тази модификация достига до 621 km/h, но е произведена в малко количество, понеже се изисква производството на изтребители, нужни за отбраната на Райха от налетите на съюзническите стратегически бомбардировачи.
Изтребител Още след полетите на първите прототипи на машината, инженерите от Junkers предлагат самолетът да се преработи в тежък изтребител, тъй като съществуват опасения, че спечелилият конкурса за „разрушител“ Ме-110 може да се окаже не съвсем пълноценен заради малкия си радиус на действие. Отначало от RLM са твърдо против, но по-късно склоняват за разработката на един прототип като тежък изтребител, като изрично подчертават ниския приоритет на програмата.