Лѝпница е село в Северозападна България. Намира се в община Мизия, област Враца.

География Село Липница е разположено в Дунавската равнина. Разстоянието до общинския център град Мизия е 12 км, а до областния център град Враца е 52 км. Граничи със селата Крушовица (4 км), Галиче (7 км), Алтимир (8 км) и Ботево (7 км).

През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът.

Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.

История Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията. Население Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 737 100,00Българи 577 78,29Турци 0 0,00Цигани 142 19,26Други 0 0,00Не се самоопределят 4 0,54Неотговорили 9 1,22

Известни личности Здравко Недков - български литературен критик.(1942-2014г.)

Кметове Списък на кметовете на с. Липница, малко след Освобождението на България: Ангел Димитров, 1896-1902, 1904-1909 Христо Петров, 1902-1904 Горан Динчов, 1909-1911 (Председател на тричленната комисия и длъжностно лице по гражданско състояние на общината, заедно с Вълчо Христов и Савчо Каменов) Вълчо Христов, 1911-1913, 1918-1919 Цано Диков, 1913-1914 Иванчо Радулов, 1914-1917 През 1918 г. - Иванчо Радулов, Вълчо Христов и Димитър Беличков През 1920 г. - Цеко Маринов и Георги Тудоров Георги Тудоров, 1920-1921 Иван Донов /Чуков/, 1921-1922 Марин Христов, 1922-1923 Горан П. Серчов, 1923-1924 Недко Цолов, 1924-1925 Христо Петров, 1925-1926 Вълчо Дилчов, 1926-1928 Дико Вълчев, 1928-1930 Иванчо Коцов, 1930-1931 Върбан Тодоров, 1931-1932 През 1932-1933, Георги Д. Заев и Никола Христов Николчов Рачо Татарлиев (от гр. Тетевен), 1933-1934 Тодор Наков (от гр. Враца), 1934-1939 От 1939 г., Георги Пенчев Ралчев (от с. Добролево) кмет на с. Липница, до 09.09.1944, оставил заедно със С. Наков и Татарлиев, нелоши спомени в селото. През 1944 г., Георги Михайлов и Цеко Дечев Цеко Дечев, 1944-1945 Петър Тудоров, 1945-1946 Христо Йорданов, 1946-1947 – последен кмет През 1948 г. Никола Василев - първият председател на ИК на Общинския съвет на 22.03.1948 г. Христо Цолов, 1948-1949 Спас Камалдански, 1949-1955 Мико Йотов, 1955-1958 Никола Георгиев(от с.Ботево), 1958-1965 Марин Наплатарски, 1965-1970 - отново е въведена кметстката институция Христо Марков, 1970-1975 Марин Наплатарски, 1975-1977 Христо Христов, 1977-1991 През 1991 г. Тодор Христов - председател на временната управа Георги Белински, 1991-1994 Иван Милев, 1994-1999 Румен Шопов 1999-2003 Румен Шопов 2003-2007 Румен Шопов 2007-2011 Румен Шопов 2011-2015 Румен Шопов 2015-2019 Румен Шопов 2019-2023 Румен Шопов 2023-

Забележка: След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., когато Конституцията е суспендирана, а партиите разтурени до 09.09.1944г., кметовете се назначават от областните управители, с изискването да са юристи.

Културни и природни забележителности Съборът на село Липница е през предпоследните събота и неделя на месец юни. В покрайнините на селото се намира до неотдавна Гърбавият мост – останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над триста-годишна история и е част от мемориалния комплекс „Ботев път“, обявен през 1993 година за групов исторически паметник на културата от национално значение. Мостът е занемарен и отново се разрушава. На около 200 метра на юг от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 година, който включва паметник и скривалище, пред които има парк. Като цяло културният живот на населението е изключително беден, но все пак има читалище, библиотека, „Клуб на пенсионера“ и самодеен състав, изълняващ народни песни.

В 1936 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев, а иконостасът на храма е на дебърските майстори от рода Филипови.

Интересни факти В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото. В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците. Друго интересно за селото е, че в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година. В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора. Училището и църквата в селото са затворени. Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.

Външни препратки Карта на с. Лехчево и региона Богдан Николов „От Искър до Огоста“

Бележки

Категория:Села в област Враца Категория:Населени места в община Мизия