Талейрановият план за разделяне на Белгия е дипломатическо предложение, представено през 1830 г. по време на Лондонската конференция от френския посланик във Великобритания Шарл Морис дьо Талейран. Планът предвижда заличаването на новопровъзгласилата се свободна белгийска държава и подялбата на територията ѝ по етнически, географски и регионален принцип между съседните велики сили. Предложението е част от интензивните и сложни преговори между европейските монархии след избухването на Белгийската революция, целяща отцепването на южните провинции от Обединеното кралство Нидерландия.

Предпоставки Поради повишения натиск от белгийския народ за обявяване на независима държава, Великите сили (Великобритания, Франция, Прусия, Австрия и Русия) свикват конференция в Лондон, за да решат съдбата на региона. Франция, управлявана след Юлската революция от крал Луи-Филип, се стреми да си върне влиянието в Брюксел и в идеалния случай да анексира френскоговорещите територии (Валония).

Други европейски правителства, особено Прусия и Великобритания, се противопоставят на френските амбиции. Те подкрепят статуквото, наложено от Виенския конгрес през 1815 г., което предвижда силна и обединена Нидерландия като бариера срещу френската експанзия на север. Народната революция срещу нидерландския крал Вилем I обаче разтърсва тази буферна система и Великите сили са принудени да обсъждат алтернативни геополитически планове.

Планът Възползвайки се от несигурното положение, Талейран предлага Южна Нидерландия да бъде ликвидирана и разделена по следния начин: Провинцията Антверпен, с изключение на самия град Антверпен, и провинцията Лимбург, западно от река Маас (с изключение на град Маастрихт), се връщат на Нидерландия, заедно с малка част от провинция Брабант (около град Дийст). Частите от провинциите Лиеж, Лимбург и Намюр източно от река Маас, заедно с градовете Маастрихт и Лиеж, както и Великото херцогство Люксембург, се дават на Прусия като награда за нейната неутралност. Провинция Ено, по-голямата част от Южен Брабант, западната част от Намюр и част от Източна Фландрия се анексират директно от Франция. Западна Фландрия, по-голямата част от Източна Фландрия, включително стратегическата Зеландска Фландрия, и самият град Антверпен формират автономна Свободна държава Антверпен. Тя е трябвало да бъде под британски протекторат и да представлява частично възстановеното историческо графство Фландрия на река Шелда.

Последици Великите сили категорично отхвърлят Талейрановия план. Основният противник на предложението е Великобритания. Британският външен министър лорд Палмерстън съзира в плана опасен опит на Франция да установи контрол над стратегическите устия на реките Маас и Шелда, което би застрашило британската морска доминация. Освен това Лондон държи град Антверпен да остане извън френски ръце, тъй като Наполеон Бонапарт навремето го бе нарекъл „пистолет, насочен в сърцето на Англия“.

Прусия също отказва да граничи директно с разширена Франция по река Маас. В крайна сметка конференцията стига до консенсус за пълна подкрепа на белгийската независимост, гарнирана с вечен международен неутралитет, съгласно Лондонския договор от 1839 г.

Въпреки неуспеха си, Талейрановият план остава в историята като първата модерна концепция за разделянето на страната. Той служи за основа на по-късни геополитически дискусии за разделянето на държавата на френскоговорещ район (Валония) и нидерландскоговорещ район (Фландрия).

Външни препратки Неутралитетът на Белгия и дипломацията на Талейран

Категория:История на Белгия Категория:Сепаратизъм в Белгия Категория:Сепаратизъм в Нидерландия Категория:Външна политика на Франция