Буков сечко (Morimus funereus), наричан също маслар, е бръмбар от семейство Сечковци, срещащ се и в България.
Някои автори разглеждат Morimus funereus като подвид на Morimus asper,IUCN 2010. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4.. Посетен на 7 декември 2010 при което научното му название става Morimus asper funereus.
Описание
Тялото е тънко и издължено с размери 1,6 – 3,8 cm. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
Окраската му има защитна функция наподобявайки шарките на кората на бука, върху който често се намира. Друг вид сечко – Rosalia alpina, също обитава буковите гори и затова има много подобна окраска. Това е пример за конвергентна еволюция – процес при който неродствени видове придобиват еднакви белези заради сходни характеристики на средата в която живеят. Rosalia alpina се отличава с по-издълженото си тяло, силно удебелени и окосмени крайчета на членчетата на антените и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.
Разпространение Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.
Начин на живот и хранене Среща се предимно в букови и дъбови гори, но също и при други широколистни и иглолистни видове. Ларвата се храни с гниещата дървесина на болни и паднали дървета. Имагото не може да лети, а само ходи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Активен е предимно вечер и нощем. Имагото се храни с дървесни сокове на наранени дървета.
Размножаване Ларвата се развива 3 – 4 години, а имагото може да живее до повече от година. Възрастните индивиди се появяват най-вече през април – август.
Източници
Категория:Сечковци Категория:Фауна на Палеарктика Категория:Уязвими видове