Ил (, ; † 488 г., Исаврия) e византийски военачалник от исаврийски произход, който играе важна роля по времето на управлението на императорите Зенон и Василиск.
Биография Ил поддържа заедно с брат си Трокунд през януари 475 бунта на Василиск против Зенон, след това през август 476 помага обаче на Зенон да се върне обратно от изгнание.
В началото той е лоялен към Зенон. Получава консулат (478); разбива узурпатора Маркиан през 479 г., отвреме – навреме е обаче против императорската вдовица Верина. През 483 г. той е обявен за държавен враг, заради разногласие по отношенние на Флавий Лонгин, по-младия брат на Зенон. Той отговаря на това с открит бунт и издигане на Леонтий за антиимператор през 484 г. Въстанието е потушено през 488 г. след четиригодишна гражданска война, при която Ил е убит в Исаврия.
Литература John Robert Martindale: Illus 1. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 586 – 590.
Източници Smith, Ил , Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, v. 1, page 569 – 570
Категория:Имперски римски консули Категория:Византийски военачалници Категория:Исаврия