Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския лекар и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други (Лакан и т.н.). Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.
Началото Идеята за психоанализата е развита във Виена през 90-те год. на 19 век от Зигмунд Фройд, невролог, заинтересован от намирането на лечение за пациенти с невроза и хистерични симптоми. Фройд разбира за съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани, като резултат от консултантската си работа в детска болница, където забелязва, че много деца с афазия, имат симптоми, които не са органично причинени.Stengel E., 1953, Sigmund Freud on Aphasia (1891), New York, International Universities Press
Неговият първи подробен опит за обяснителна теория е направен в непубликуваната тогава статия „Проект за научна психология“ (Project for a Scientific Psychology) от 1895.Freud S., Project for a Scientific Psychology, vol. I, Hogarth Press, 1955 (1895) В тази работа Фройд се опитва да развие невропсихологична теория, основана на пренос на енергия от невроните в мозъка, за да обясни несъзнателните механизми. Той изоставя проекта, когато осъзнава, че има много сложни психологически процеси, които стоят над и под невронната активност. Статията „Защитните невропсихози“, публикувана на следващата 1896 г., всъщност слага началото на психоанализата, макар че Фройд още не използва точно този терминЕнциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
Психоанализата в Австрия Виенското психоаналитично общество
Историята на психоанализата в Австрия е неразривно свързана с историята на Психологическото общество на срядата и Виенското психоаналитично общество. Обществото на срядата започва своите срещи през 1902 г. в апартамента на Фройд и първоначалните му членове са Зигмунд Фройд, Алфред Адлер, Вилхелм Щекел, Рудолф Райтлер и Макс Кахан Serge Nicolas, Ludovic Ferrand, La psychologie moderne – Textes fondateurs du XIX e siècle avec commentaires, éd. De Boeck Université, coll. Portefeuille, 2003, 358 pages ISBN-2804142760,978-2804142766, p.332. През 1908 г. обществото се преименува на Виенско психоаналитично общество ().
Първия президент на обществото е Алфред Адлер, но той напуска през 1911 г.Psychoanalysis in Austria, International dictionary of Psychoanalysis По идея на Шандор Ференци през 1910 г. Фройд създава Международната психоаналитична асоциация с първи президент Карл Густав Юнг (1910 – 1914)
На 3 януари 1913 г. Фройд пише писмо до Юнг, с което прекратява личните си отношения с Юнг.
Три дни по-късно на 6 януари Юнг връща писмото на Фройд
Напускането на Карл Густав Юнг и Цюрихската група през 1914 г. едновременно нанася тежък удар на обществото и на асоциацията и прави Виена главния център на влияние оттук нататък.
През Първата световна война Виенското общество е почти неактивно, но веднага след края ѝ активността му бързо се възвръща. По-младите членове на обществото създават обучителен институт, сграда за лечение и издателство.
На 11 март 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, а на 14 март вече маршируват във Виена. Тези събития карат почти целия психоаналитичен елит на Австрия да емигрира и на този ден (14 март) Виенското психоаналитично общество прави своята последна среща. В числа това прави 68 членове и 36 кандидати за обществото, като само Алфред Винтерщайн и Август Айхорн остават. Психоаналитиците се разпръсват из САЩ: Чикаго (Курт и Рут Айслер, Ню Йорк (Едмунд Берглер, Едит Биксбаум, Берта Борнщайн, Лудвиг Йекелс, Джудит Кестенберг, Маргарет Малер) Сан Франциско (Зигфрид Бернфелд), Бостън (Феликс и Хелене Дойч, Рудолф Екщайн, Ханс Закс, Роберт Ваелдер), Филаделфия (Роберт Ваелдер) и Европа: Великобритания (Лудвиг Айделберг, Едуард и Грете Бибринг, Ото и Саломеа Изаковер, Ернст Крис, Мариане Крис-Рие), Нидерландия (Ханс Лампл) и много други.
На Винтерщайн все пак му е забранено да практикува психонализа, поради това че не е чист „ариец“Биография на Алфред Винтерщайн (1885 – 1958) и всичко остава в ръцете на Айхорн. В периода 1938 – 1945 г. нацистите създават във Виена клон на „Държавния институт за изследване в психологията и психотерапията“ () и назначават Айхорн за негов директор. Около него се оформя тайна група от психоаналитици през 1944 г., която се състои от 14 души, като седем от тях впоследствие стават психоаналитици.
След войната Винтерщайн и Айхорн полагат усилия за възстановяване на Виенското психоаналитично общество, което става през 1946 г. като Айхорн става президент до смъртта си през 1949 г., когато е заменен от Винтерщайн. Той се пенсионира през 1957 г. и е заменен от Вилхелм Солмс-Рьоделхайм под чието ръководсто обществото продължава да се разширява и развива дейностите си. Знак за признание към обществото е и конгреса на Международната психоаналитична асоциация във Виена през 1871 г.
През 1968 г. е оснавано „Общество на Зигмунд Фройд“ () (Sigmund Freud Society) от Ханс Строцка и Харалд Льовентал. В периода 1972 – 1974 г. се сменят множество президенти: Алоис Бекер, Харалд Льовентал, Петер Шустер, Волфганг Бернер и Вилхелм Буриан. През 1998 г. президент е Криста Плачета, а от 2005 г. Кристине Диеркс.
Обществото постепенно се напълва с членове и до 1988 г. в редиците му има седемдесет членове и около 1000 кандидати.
През 1989 г. се гласува към Виенското общество да бъдат присъединени други организации като Dachverband für Psychotherapie (организация за супервизия) и Комитет за надзор на психотерапията, а през 1993 г. обществото е признато обучаваща организация по психотерапия.
Групата на Карузо През 1945 г. се появява друга група начело с Игор Карузо, която също се интересува от психоанализата и психотерапия и се стреми да ги направи по-достъпни за населението. Групата създава организация под името „Австрийска работна група за дълбинна психология“ (), като впоследствие е преименувана на „встрийска работна група за психоанализа“ ().
Две години по-късно Карузо основава друга група, състояща се от психиатри, психолози, лекари под името Виенска работна група за дълбинна психология (). С времето членове на Виенското общество също участват в дискусиите на групата. Въпреки това то се разграничава от тази група през 1950-те години. Двете общества се различават главно по идейните си принципи. Работната група за дълбинна психология залага повече на екзистенциалния анализ, на универсалната човечност, с уклон към Юнг, докато обществото си остава на ортодоксални фройдистки позиции.
С излизането на книгата на Карузо „Екзистенциална психология: От анализ до синтез“ през 1952 г. идейната програма на групата става все по-точна и ясна. Работната група се опитва да хвърли мост между психиатрията, етологията, социологията, груповата динамика и психоанализата. Тези им опити водят до създаването на Международен секретариат на работните групи за дълбинна психология през 1958 г. в Инсбрук. Осем години по-късно секретариата толкова се разширява, че е заменен от Международна федерация на работните групи за дълбинна психология ().
През 1960-те Немската психоаналитична асоциация оказва натиск върху Карузо и групата му да създаде втора международна организация подобна на МПА, но те отрязват тези опити. В следващите години идеята продължава да се разпространява и се създават нови кръгове в Грац и Линц през 1973 г. и година по-късно в Залцбург. През 1976 г. пак в Залцбург се създава и Австрийско общество за изследване на детската психоанализа.
През 1988 г. Виенската работна група за дълбинна психология се преименува на Виенската работна група за психоанализа. Ръководния орган на всички подобни групи се сменя през 1992 г. и управлението преминава в ръцете на Научното общество на работните групи за психоанализа в Австрия. Обществото има свои орган „Texte: Psychoanalyse,Ästhetik, Kulturkritik“, който е единствения тримесечник свързан с психоанализата в Австрия.
Психоанализата в Германия
Психоанализата има своето неофициално начало в контактите между Вилхелм Флийс и Зигмунд Фройд в края на 90-те години на 19 векPsychoanalysis in Germany, International dictionary of Psychoanalysis. Първият студент на Зигмунд Фройд, който е германец, е Феликс Гател. Около Ото Бинсвангер се образува група в периода 1907 – 1910, която се занимава с „катартичния метод“. В групата се включват Волфганг Варда, Вилхелм Стромайер, Арнолд Стегман, Георг Ванке, Иван Блох, Артур Мутман, Ото Юлиусбургер и Ярослав Марчиновски.
Официалното начало на психоанализата е поставено от Карл Абрахам, студент на Карл Густав Юнг и Ойген Блойлер. Абрахам организира първото събиране на Берлинското психоаналитично общество, провело се на 27 август 1908 г. Групата, която се събира включва Магнус Хиршфелд, Иван Блох, Ото Юлиусбургер и Хайнрих Коербер, по-късно се включват и Макс Айтингон и Моше Улф. Три години по-късно обществото вече има 11 члена, от които три са жени Татяна Розентал, Карен Хорни и Маргарете Стегман.
След напускането на Карл Густав Юнг и Мюнхенската група, която го подкрепя, и изключването на Магнус Хиршфелд презм 1911 г. обществото прави усилия да се обедини и отдели от идеите на Юнг и сексуалността (заради Хиршфелд).
Друга фигура свързана с немската психоанализа е Георг Гродек, родоначалника на психосоматика, който открива свой санаториум в Баден-Баден. По това време (Първата световна война) психоаналиците насочват усилията си към лекуването на военните неврози.
На 16 февруари 1920 г. в Берлин се открива Поликлиника за психоаналитично лечение на душевни болести начело с Карл Абрахам. В основата на всичко стои Макс Айтингон, който всяка година финансира обществото с 16 000 райхмарки. След 1923 г. Айтингон, Карл Мюлер-Брауншвайг и Шандор Радо уточняват правилата за обучение на аналитиците, което обучение се състои от теоретични курсове, лична анализа и супервайзерска анализа. След смъртта на Абрахам, неговото място като президент на обществото заема Ернст Симел. Берлинското психоаналитично общество се преименува на 24 април 1926 г. на Немско психоаналитично общество.
Психоанализата продължава да се разпространява и през 1919 г. в Лайпциг се оформя психоаналитична група около Карл Войтел, а от нея през септември 1922 г. се отделя друга начело с Терезе Бенедек. През 1926 г. във Франкфурт се оформя друга група, където членове са Хайнрих Менг и Карл Ландауер, а четири години по-късно в Щутгарт (с членове Густав Грабер и Херман Гундберт) и Хамбург (Клара Хапел и Август Ватерман).
Година преди групите в Щутгарт и Хамбург се създава Югоизточна немска психоаналитична работна група, където освен Менг и Ландауер е и Фрида Фром-Райхман. Работната група иска да разпространи психоанализата в университетите като преподава теория и също прави обучителни анализи.
В периода 1924 – 1928 г. Ерих Фром и Фрида Фром-Райхман стоят начело на Therapeutikum, след това между април 1927 и август 1931 г. работи санаториума Шлос Тегел за лечение на сериозни неврози, пристрастяване и характерови смущения.
С идването на нацизма на власт психоанализата е обявена за еврейска наука и масово са уволнявани лекари и психоаналитици работещи в различни учреждения. На 10 май 1933 г. книгите на Зигмунд Фройд са публично изгорени, а от 18 ноември същата година Феликс Боем и Карл Мюлер-Брауншвайг поемат ръководството на обществото като неевреи.
На 1 декември 1935 г. се решава обществото да не се разпуска, но неговите еврейски членове трябва да напуснат и така 74 аналитика напускат Германия. Малцина цзагиват в ръцете на нацистите като Саломеа Кемпнер, Август Ватерман и Карл Ландауер.