Нормани, в превод „Северни хора“ (на франкски език: Northmanni; ; ), са етническа група, създала се вследствие на контакта между викингите, заселили се в северните райони на днешна Франция и местното население. Заселването е предшествано от нападения срещу франкското крайбрежие в началото на IX век, извършвано с кораби от Скандинавия. Това са датчани, които концентрират атаките си основно във Фризия, и норвежци от Ирландия, атакуващи Аквитания.Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.125, 211..
Норманите получават политическа значимост след като през 911 г. между западнофранкския крал Шарл III Простовати и Ролон, предводител на уседналите в областта на Долна Сена нормани е сключен т. нар. „Договор от Сен Клер сюр Епт“, с който на заселниците им е признато владеенето на завзетите територии, като в замяна те се задължават да отбраняват устието на Сена от нови нашественици. Самият Ролон е обявен за „ярл“ или граф, с което се поставят основите на феодалното владение, получило името Нормандия. В началото на XI век областта става херцогство.Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.148 – 149.
Идентичността на норманите се оформя през първата половина на X век и продължава да се развива през следващите векове чрез асимилация и смесване с коренните франки и гало-римляни.. Макар че бързо се адаптират към обичаите на местните обитатели, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Според средновековния монах Гофредо Малатера норманите показват пристрастие към боевете, придружена от почти безразсъден кураж, хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия към други части на Европа норманите си създават репутация на хора, способни на дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават многократно по-многоброен враг. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използване на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.
Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност и стават горещи привърженици на католицизма, който възприемат. Бързо възприемат романските езици на земите, в които се заселват, като техният диалект става известен като нормански или норманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с франките, е един от големите феоди на средновековна ФранцияEleanor Searle, Predatory Kinship and the Creation of Norman Power, 840 – 1066 (University of California Press, Berkeley, 1988), p. 89François Neveux. A Brief History of The Normans (Constable & Robbinson, Ltd, London, 2008), pp. 73 – 74. Норманите са създатели на уникалния романски стил в архитектурата и са известни с феодалното си право, музикалните традиции, военните постижения и иновации. Норманите основават кралство Сицилия в Южна Италия чрез завоевания, а експедицията на Уилям Завоевателя осъществява Норманското нашествие, довело до завоеванието на Англия. От тези нови центрове норманското влияние се разпространява от Йерусалимското кралство и кръстоносните държави в Близкия изток, например Антиохийското княжество, до Шотландия, Уелс и Ирландия.
Заселване в Нормандия
През 10 век първоначално унищожителните набези на скандинавските бойни групи нагоре по течението на френските реки започват да пробиват все по-навътре в Европа и да се превръщат в постоянни лагери, които включват местни френски жени и лични имущества.Bates Normandy Before 1066 с. 20 – 21 Херцогство Нормандия, което започва през 911 г. като феодална държава, е основано от Сен-Клер-сюр-Ептския договор между Шарл III Простовати на Западнофранкското кралство и Роло от Скандинавия. Намира се на територията на бившото франкско кралство Неустрия. Договорът предлага на Роло и хората му френски крейбрежни земи по Ламанша между река Епт и атлантическия бряг в замяна на защитата им от набезите на викингите. Освен да защитава района на Руан от викингите, Роло обещава да не напада останалите земи на франките, да приеме християнството и да се закълне във вярност на Шарл III. Той става първият херцог на Нормандия и граф на Руан. Територията му включва северната част на днешна Горна Нормандия до река Сена, но в крайна сметка херцогството се разширява на запад отвъд Сена.
Преди пристигането на Роло населението на Нормандия не се различава от това на Пикардия или Ил дьо Франс, които се считат за франкски. По-ранните викингски заселници започват да пристигат през 880-те години, но се разделят между колониите на изток около долината в долното течение на Сена и на запад на полуостров Котантен. Отрядите на Роло от Скандинавия, които нападат и Нормандия и части от европейското атлантическо крайбрежие, включват датчани, норвежци, нордо-гали, викинги от Оркни, вероятно шведи и англо-датчани от Данелаг, територия, която попада под норманска власт в началото на 11 век. Те постепенно започват да усядат, първоначално да презимуват, а след това и за постоянно, и си вземат местни франкски съпруги. Потомците им заместват нордическата религия с християнство и нордическия език с галоромански езици, като така се синтезира уникална норманска култура в северната част на Франция. Норманският език е образуван от приемането на местни езици, част от романските езици, от управляващата класа на норманите и се развива във френски регионален език, който оцелява и до наши дни.
След това норманите възприемат феодалните доктрини от континента и ги оформят като функционална йерархична система в Нормандия и норманските владения в Англия. Новите нормански владетели културно и етнически са различни от старата аристокрация, по-голямата част от която има франкско потекло от Каролингите през 9 век. Повечето нормански рицари остават бедни и гладни за земя и по времето на експедицията за нахлуване в Англия през 1066 г. Нормандия вече изнася военни конници навън. Много нормани от Италия, Франция и Англия служат като кръстоносци по време на управлението на итало-норманския принц Боемунд I Антиохийски и англо-норманския крал Ричард I Лъвското сърце.
Завоевания и военни офанзиви Италия
Отделни групи нормани пристигат в Южна Италия още през 1020 г., вероятно като завръщащи се поклонници от Светите земи или с цел посещение на папския двор. През 999 г., според Амат от Монтекасино, нормански поклонници, връщащи се от Йерусалим, минават през пристанището на Салерно, когато е нападнато от сарацини. Норманите се сражават толкова храбро, че принц Гвемар III ги умолява да останат, но те отказват и вместо това предлагат да оповестят молбата му у дома. Все пак постепенно нормански благородници започват да служат в армиите на южните италиански владетели като наемници.
Двете най-видни нормански семейства, които пристигат в Средиземноморието, са потомци на родовете Дренготи и Отвили. Група нормани с поне петима братя от рода Дренгот се сражават срещу византийците при Апулия под командването на Мело ди Бари. Между 1016 и 1024 г. е основано графство Ариано Ирпино от друга група нормански рицари. Победен при Кана, Мело ди Бари бяга в Бамберг, Германия, където умира през 1022 г. Графството се счита за първата политическа единица, основана от нормани в Южна Италия.(The European Center for Norman Studies Райнулф I от Дренгот получава Аверса от Сергий IV Неаполитански през 1030 г. След това Райнулф прибавя към владенията си Гаета, а наследилият титлата граф Ричард присъединява княжество Капуа.
Следващата вълна на норманско установяване е свързана с рода Отвили, които постигат престижен ранг като обявяват принц Гвемар IV за херцог на Апулия и Калабрия. Той бързо награждава избрания за водач на норманите Вилхелм Желязната Ръка с титлата граф в столицата му Мелфи. През 1047 г. император Хайнрих III провъзгласява брата на Вилхелм, Дрогон, за dux et magister Italiae comesque Normannorum totius Apuliae et Calabriae („Херцог и господар на Италия и граф на норманите в цяла Апулия и Калабрия“). Представителят на рода Отвил Робер Гискар, четвърти син на родоначалника Танкред, заедно с по-малкия му брат Рожер I успяват да завладеят Сицилия и Малта от сарацините. След смъртта на Робер неговите владения са обединени с тези на брат му Рожер в Сицилианско кралство.
Синът на Рожер I, Рожер II, е коронован за крал през 1130 г. от антипапа Анаклет II. Династията управлява Кралство Сицилия до 1194 г., когато е короната преминава към рода Хоенщауфен чрез брак. Норманите оставят наследството си в много замъци, като например цитаделата в Скуилаче на Вилхелм Желязната Ръка, и катедрали, като Капела Палатина в Палермо на Рожер II, които изпъстрят пейзажа и дават специален архитектурен привкус, придружаващ уникалната им история.
В институционално отношение, норманите комбинират административната машина на византийците, арабите и ломбардците със свои собствени идеи за феодализъм и в резултат провеждат уникално управление. В тази държава има по-голяма религиозна свобода и редом с норманските благородници съществува меритократична бюрокрация от представители на различни религии – евреи, мюсюлмани и християни (католици и източноправославни). Така в Сицилианското кралство съжителстват нормани, византийци, гърци, араби, ломбардци и местни сицилианци, които живеят заедно с хармония, а норманските му владетели строят планове за империя, която да противостои на Фатимидския халифат и да подкрепя кръстоносните държави в Леванта.Les Normands en Sicile, с. 17.
Норманските владетели насърчават развитието на културата и науката. Един от по-големите географски трактати през Средновековието, Tabula Rogeriana, е написан от Мохамед ал-Идриси от Андалус за крал Рожер II Сицилиански, и е известен като Книгата на Рожер.Lewis, с. 148
Византия Малко след като норманите започват да навлизат в Италия, те влизат в досег с Византийската империя, която тогава воюва срещу печенегите, прабългарите и особено срещу селджуците. Норманските наемници първо са поощрявани от ломбардците да се сражават срещу византийците, но скоро след това се бият за византийска кауза в Сицилия. Заедно с варягските и ломбардските контингенти стават известни в Сицилианската кампания на Георги Маниак от 1038 – 1040 г. Съществува дебат дали норманите, служещи на византийците, са всъщност от Италия. Също така не е напълно ясно колко от „франките“, както византийците ги наричат, са нормани и колко са французи.
Един от първите нормански наемници, служещи като византийски генерали, е Херве Франкопулос през 1050-те години. По това време обаче вече има нормански наемници, служещи чак в Трабзон и Грузия. Те са базирани в Малатия и Едеса и са под властта на византийския херцог на Антиохия, Исак Комнин. През 1060-те години Робер Креспен води норманите от Едеса срещу селджуците. Русел дьо Байол дори се опитва да основе независима държава в Мала Азия с подкрепата на местното население, но е възпрян от византийския генерал Алексий I Комнин.
Някои нормани се присъединяват към селджуците, за да подпомогнат унищожаването на арменските васални държави Сасон и Тарон в източните части на Анадола. По-късно много нормани служат на арменското кралство Киликия в Тавърските планини. Русел дьо Байол предвожда „франкска“ сила към долината на горното течение на Ефрат в северната част на Сирия. От 1073 до 1074 г. 8000 от 20 000 войници на арменския генерал Филарет Варажнуни са нормани. Познатата търговия между Амалфи и Анадола и между Бари и Тарс вероятно е свързана с присъствието на итало-нормани в тези градове, докато Амалфи и Бари са под норманско господство в Италия. Няколко семейства във Византия са с нормански произход по време на периода на Комниновия ренесанс, когато византийските императори търсят западноевропейски наемници.