„Венецианският търговец“ () е една от най-известните пиеси на Уилям Шекспир, написана вероятно през 1596 г., в която се разказва за търговец от Венеция, който е заплашен да изтърпи тежко телесно наказание, след като не успява да се разплати с кредитора си - евреин, от когото е взел огромен заем за да услужи на приятел. Накрая той е спасен, но сериозно злепоставен и донейде превъзпитан от преживяните страдания и страхове, а евреинът се оказва от една страна - наказан за жестокосърдечието си, но и за своята наивност, и - в известен смисъл - пощаден и облагодетелстван.
Предполага се, че пиесата е написана между 1596 и 1599 г. Въпреки че е определяна като комедия заради общите черти с други романтични комедии на Шекспир, пиесата е запомнена най-вече заради драматичните си сцени и появата на Шайлок и на Порция и техните известни речи. критикът Харолд Блум я определя като една от великите Шекспирови комедии.
Място на действието Действието се развива във Венеция и местността Белмонте, недалеч от града, на твърдата земя.
Действащи лица
Дожът на Венеция Мароканският принц, Арагонският принц – годежници на Порция Антонио – венециански търговец Басанио – негов приятел, годежник на Порция Грациано, Салерио, Соланио – приятели на Антонио и Басанио Лоренцо – любим на Джесика Шейлок – евреин-лихвар Тубал – евреин, негов приятел Ланчилото Гобо – смешник, слуга на Шейлок Старият Гобо – баща на Ланчилото Леонардо – слуга на Басанио Балтазар, Стефано – слуги на Порция Порция – богата наследница Нериса – нейна прислужница Джесика – дъщеря на Шейлок Венециански благородници Членове на съда Тъмничар Слуги и други.
Сюжет
Басанио, млад венециански благородник, иска да впечатли красивата и богата наследница Порция от Белмонте. Вече пропилял богатството си, той се нуждае от 3000 дуката, за да бъде достоен претендент. Басанио се обръща към своя приятел Антонио, заможен търговец от Венеция, който го е спасявал в множество трудни моменти. Антонио се съгласява, но след като и той няма пари в наличност – всичките му кораби и стока са в морето – той обещава да заеме парите вместо Басанио. Тогава Басанио се обръща към еврейския лихвар Шайлок и обявява Антонио за свой гарант.
Антонио има навик да дава пари на заем без да иска лихва (както е обичайно между единоверци в тази епоха, тъй като само на представители на други религии и от такива се считало, че не е грях да се дават и да се вземат пари под лихва). Това принуждава и Шайлок да дава пари с по-ниска лихва. От начало Шайлок не е съгласен да даде заема, защото вече е патил от действията на Антонио, който го е ощетявал и обиждал неведнъж и по други по-вероломни начини. В крайна сметка той се съгласява да даде сумата на Басанио, без да иска лихва при връщането, но при едно условие: ако приятелят му не успее да върне парите навреме, той ще отреже от плътта му един фунт месо. Басанио се възпротивява на риска, на който трябва да се подложи Антонио, но той, - изненаданан от "щедростта" на лихваря, - подписва договора, вярвайни, че ще може да върне парите и евреинът ще бъде в последна сметка на загуба. Изпраща Басанио да се съревновава за ръката на любимата си в Белмонте, заедно с вятърничавия му приятел Грациано, но не подозира, че в това време друга беда е сполетяла Шайлок и окончателно го е озлобила. Дъщеря му Джесика е прелъстена от християнин на име Лоренцо и след като избягва с него, сама се покръства. На тръгване двамата вземат със себе си голяма част от богатствата на евреина, включително и един много ценен тюркоазен пръстен, към който Шейлок е емоционално привързан.
Междувременно в Белмонте Порция е заобиколена от ухажори. Нейният баща е оставил завещание, в което се казва, че всеки от ухажорите трябва да избира между три ковчежета – едно пълно със злато, едно – със сребро и едно – с олово. Който избере правилното ковчеже, ще спечели ръката на Порция. Първият ухажор, принцът на Мароко, избира златното ковчеже, на което пишело „който ме избере ще получи това, което много мъже желаят“. Вторият ухажор, надутият принц на Арагон избира сребърното ковчеже с надпис „който ме избере ще получи толкова, колкото заслужава“, защото вярва, че той е пълен със заслуги. И двамата ухажори си тръгват с празни ръце, защото не са избрали оловното ковчеже, което било неугледно и с непривлекателен слоган – „който ме избере трябва да даде и рискува всичко, което има“. Последният ухажор е Басанио, за когото Порция желае победата, след като го е срещала и преди.Басанио прави своя избор, избира оловното ковчеже и така печели ръката на Порция. Те се женят, както и Грациано и прислужницата на Порция – Нериса.
През това време във Венеция корабите на Антонио са обявени за изгубени в морето и той разбира, че няма да може да изплати взетия заем. Когато го съобщава на Шайлок, той го дава под съд. Научили за това, Басанио и Грациано заминават за Венеция с пари на Порция, за да спасят живота на Антонио. Без тяхно знанието, Порция изпраща слуга си Балтазар, който трябва да потърси съвет от братовчеда й Беларио, който е адвокат в Падуа.
Кулминацията на пиесата настъпва в съда на херцога на Венеция. Шайлок отказва да приеме предложените от Басанио, 6000 дуката, които са два пъти повече от взетите. Той настоява да вземе фунт плът от Антонио. Херцогът иска да помогне на Антонио, но е неспособен да анулира договора, затова отнася случая към посетител на име Балтазар. Балтазар е млад мъж, който се представя като „доктор по право“ и носи със себе си препоръчително писмо от известния адвокат Беларио. Докторът всъщност е дегизираната Порция, а съдебният служител, който я придружава е Нериса, която също е дегизирана като мъж. Порция неколкократно моли Шайлок да прояви милост в известна реч, в която му казва, че милостта е „двойна благословия: за този, който я получава, но и за този, който я дава“. Въпреки това, Шайлок твърдо отказва всякакви компенсации и настоява за своя фунт плът.
След като съдът отсъжда в полза на Шайлок, Антонио се приготвя за ножа му, но Порция ловко се възползва от „специфичното изискване“ на Шайлок. Тя казва, че според договора той трябва да вземе само плътта, но не и кръвта на Антонио. Следователно, ако Шайлок пролее и капка от кръвта на Антонио, неговите земи и стоки ще бъдат задържани под венецианска власт. Тя му казва, че трябва да отреже точно един фунт, нито повече, нито по-малко, тя го съветва, че ако премине тази граница, дори с размера на един косъм, то тогава си заминава цялото му имущество.
Победен, Шайлок е принуден да приеме предложението на Басанио за парично възнаграждение. Предложението да му се плати три пъти от заетата сума бива отхвърлено от Порция, която съветва Шайлок да вземе само главницата, но после му казва, че не може да получи и нея, защото вече се е отказал от тези пари публично пред съда. Тя цитира закон, според който Шайлок, като евреин и следователно чужденец, опитал да вземе живота на гражданин, дължи половината си имущество на правителството и другата половина на Антонио, а животът му зависи от милостта на херцога. Херцогът помилва живота на Шайлок. Антонио желае неговият дял да бъде в употреба до смъртта на Шайлок, след това да бъде завещан на Лоренцо и Джесика. По молба на Антонио, херцогът опрощава дължимото на Шайлок към държавата, при условие, че той стане християнин и завещае, и тази част от имуществото си на Лоренцо и Джесика.
Басанио не разпознава дегизираната си жена, но предлага да даде подарък на този адвокат, който му е помогнал. Първоначално Порция отказва, но след като той настоява, тя иска неговия пръстен и ръкавиците на Антонио. Антонио се разделя с ръкавиците си без да се замисли, но Басанио дава пръстена си след много убеждения от страна на Антонио, въпреки че по-рано в пиесата обещава на жена си, че никога няма да го загуби, продаде или даде. Нериса, облечена като помощник на адвоката, също успява да вземе пръстена си от Грациано, който също не я рапознава зад дегизировката.
В Белмонте Порция и Нериса се подиграват с мъжете и се преструват, че ги обвиняват, че са загубили пръстените, преди да разкрият, че те са били адвокатът и помощникът му. А Антонио научава от Порция, че три от корабите му не са загубени и са се завърнали успешно от плаване.
Извори
Изплащането на неустойка по този смъртоносен начин, споменат в пиесата, е популярен по това време в Англия. Освен това сцената със съдебния процес и присъствието на жени, дегизирани като адвокати присъства изцяло в приказката от XIV век Il Pecorone от Джовани Фиорентино, която е публикувана в Милано през 1558 г., както и в сходната популярна на Балканския полуостров приказка "Един драм от езика", в която всичките герои са мюсюлмани. Елементи от сцената в съда се срещат и в Ораторът от Александър Силване, публикувана в превод през 1596 г. Историята за трите ковчежета може да бъде видяна в Gesta Romanorum, сборник от приказки най-вероятно съставен през XIII век.
Дата и текст Датата на съставяне на Венецианския търговец е най-вероятно някъде между 1596 и 1598. Пиесата е спомената от Франсис Мер в 1598, следователно по това време тя би трябвало да е била позната на сцената. Заглавната страница на първото издание в 1600 г. казва, че тя е била представяна „доста пъти“ до този момент.
Пиесата е вписана в регистъра на фирмата Stationers, метода по това време за получаване на авторско право за нова пиеса, от Джеймс Робъртс на 22 юли 1598 г. Под заглавието Венецианският търговец или Евреинът от Венеция. На 28 октомври 1600 г. Робъртс прехвърля правата си над пиесата на Томас Хейс. Той публикува първото малко издание преди края на годината. То е принтирано отново като пиратско издание през 1619 г., като част от така нареченото Фалшиво Фолио на Уилям Джагард (По-късно, синът и наследник на Томас, Лорънс Хейс получава правата на пиесата на 8 юли 1619 г.) Изданието от 1600 г., се смята за точна и надеждна. То е съставено на базата на текста, издаден в Първото фолио, което добавя редица сценични направления, главно в музикалната част.Stanley Wells and Michael Dobson, eds., The Oxford Companion to Shakespeare Oxford University Press, 2001, p. 288.
Мотиви Шайлок и дебата за антисемитизма Пиесата често се поставя и днес, но може да се счита като обезпокоителна за модерната публика заради сцените, в които се появява проблема за антисемитизма. Критиците днес продължават да спорят за позицията на пиесата, за евреите и юдаизма.
Шайлок като злодей Английското общество в Елизабетинската епоха е било описвано като антисемитична.Philipe Burrin, Nazi Anti-Semitism: From Prejudice to Holocaust. The New Press, 2005, p. 17. Английските евреи са били изгонени по време на управлението на Едуард I през 1290 г. и не са получавали разрешение да се завърнат в родните си места до 1656 г., по време на управлението на Оливър Кромуел. Във Венеция, а и на други места евреите трябвало да носят червена шапка винаги, когато са на публично място, за да бъде по-лесно тяхното идентифициране и трябвало да живеят в гето, охранявано от християнски охранители.The Virtual Jewish History Tour – Venice
Шекспировата пиеса може да се разглежда като продължение на тази традиция.Hales, John W. Shakespeare and the Jews, The English Review, Vol. IX, 1894.Заглавната страница на малкото издание често е била и със заглавието Евреинът от Венеция, заради което се припознава като подобна на Малтийският евреин на Марлоу. Една от интерпретациите на творбата показва различието между милосърдието, което християните проявяват към осъдените, противопоставено с яростта на евреина, на когото липсва добротата, свързана с религията. Смята се, че насилствената смяна на религия е предвидена от Шекспир като щастлив край за героя, защото, според християнската публика, по този начин душата му ще бъде избавена и той ще отиде в Рая.