Истанбулското метро () е системата на метрото в Истанбул, най-големият град в Турция по отношение на населението . Започва да функционира на 3 септември 1989 г. с пускането в експлоатация на линията М1 . Днес той се състои от 11 линии: M1ᴀ , M1ʙ , M2 , M3 , M4 , M5 , M6 , M7 , M8 , M9 и M11 .
Най-старата подземна градска железопътна линия в Истанбул е „Тюнел“, която влиза в експлоатация на 17 януари 1875 г. Това е втората най-стара подземна градска железопътна линия в света след Лондонското метро, построено през 1863 г., и първата подземна градска железопътна линия в континентална Европа.
Първият генерален план за метрополитенова мрежа в Истанбул, озаглавен Avant Projet d'un Métropolitain à Constantinople е замислен от френския инженер L. Guerby и е от 10 януари 1912 г. Планът обхваща общо 24 станции между кварталите Топкапъ и Шишли и включва връзка през Златния рог. Плановете на проекта, които никога не са реализирани, днес са изложени в музея на Техническия университет в Истанбул.
Съвременното метро е пуснато в експлоатация през 2000 г. Към днешни дни разполага с 101 метростанции, а други 107 метростанции са в строеж.
Истанбулското метро обслужва и европейската, и азиатската част на града, свързани помежду си с тунела „Мармарай“, минаващ под Босфора на дълбочина 60 метра.
Линии M1 M1A & M1B
M1A
M1B
M2
Sanayi Mahallesi: Seyrantepe
M3
M4
M5
M6
M7
M9
Фотогалерия
Източници