Иван Димитров Строгов е български политически и обществен деец, дългогодишен адвокат в Кюстендил и София.

Биография Роден е в Кюстендил. Учи в Кюстендилското педагогическо училище, но заради прогре­сивните си идеи е изключен в последния клас. Завършва Педагогическото училище в Лом (1895) и философия в Женева, Швейцария (1899). Завръща се в родния си град и става окръжен управител (1899-1900). Учителствува в гимназиите в Тулча, Ловеч и Битоля (1900-01). Публи­кува стихове и статии в списание „Ново време“ (редактирано от Димитър Благоев). Написва ста­тия против княз Фердинанд I, заради което е арестуван и осъден за „обида на висо­чайша особа" на 6 месеца затвор. Поддър­жа тесни контакти с Пейо Яворов, подкре­пя македоно-одринското революционно движение. Издава списание „Свято дело“ (1903, Кюстендил).

Заема длъжностите секретар и консул в българското консулство в Сяр. Завършва право и дипломация в Берн, Швейцария. Като адвокат в град Кюстендил издава вестниците „Политика“ (1905-06) и „Сговор“ (1909-10). Пише статии против цар Фердинанд I.

През Бал­канската война (1912-13) е назначен за окръжен управител на Галиполския и Родоския ок­ръг със седалище Родосто. В края на вой­ната е пленен и отведен в Истанбул. С по­мощта на Руското консулство е освободен и върнат в България. През 1913 г.е член-делегат на мирната конференция в Букурещ. Окръжен уп­равител в Пловдив и Варна и главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През Първата световна война (1915-18) е окръжен управител в Ниш и Враня. Поради конфликт с военните власти е уволнен и изпратен в армията като вой­ник.

По време на управленето на БЗНС (1920-23) е български пълномощен министър в Будапеща. През 1924-26 г. живее в Париж. Води ак­тивна публицистична дейност, пише ста­тии срещу режима на Александър Цанков. Заедно с Ромен Ролан организира в зала „Ваграм" протестен митинг срещу безчинствата на правителството. През 1926 г. изнася сказка на тема „Македония не е сръбска" и по иска­не на югославския посланик в Париж Сполайкович френското правителство го екс­традира в България. До края на живота си работи като ад­вокат в София.

Библиография „Херолд на бъде­щето", Кюстендил, 1896, „Хайдути", 1899, „Вът­решен враг", Кюстендил, 1899, „Кюстендилски парк", Кюстендил, 1900, „На моя роден край", Кюстендил, 1901, „Преживяно", Кюстендил, 1902, „Аз над всичко", 1928, „На Македония – Осанна", 1930, Трилогия: I. „Да сте прокле­ти", II. „Български масони", III. „Завет", 1932 г.

Бележки

Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български юристи Категория:Посланици на България в Унгария Категория:Областни управители в България Категория:Родени в Кюстендил Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)