Франко Дзефирели (, роден Джанфранко Корси, ) е италиански актьор, режисьор, продуцент, сценарист.Lutto nel mondo del cinema: morto Franco Zeffirelli , notizieoggi24.it, 15 Giugno 2019.
Носител на наградата на БАФТА, 2 пъти печели наградата „Еми“, 5 пъти – наградата „Давид ди Донатело“, номиниран 2 пъти за награда „Оскар“. Член е на италианския Сенат от 1994 до 2001 г.kids.kiddle.co
Биография Произход и юношески години Роден е на 23 февруари 1923 година като извънбрачно дете. Баща му е Оторино Корси, текстилен търговец, от Винчи, а майка му е Алаиде Гарози, известна шивачка във Флоренция. Съпругът ѝ Алберто Чиприани бил много болнав и постоянно отсъствал от дома, а това принудило майката да се грижи за трите им деца (братята и сестрите на Дзефирели) – Адриана, Убалдо, Джулиана (наричана Буби). Поради невъзможността детето да носи нито бащиното, нито фамилното име на Оторини Корси, майката избира Дзефирети, измислена от нея, като се вдъхновява от една ария, изпята в три актовата опера на Моцарт Идоменей – Zeffiretti lusinghieri.www.avvenire.it Една грешка на общинския писар, обаче превръща Дзефирети в Дзефирели, а Франко е единственият с тази фамилия. Италиански изследователи откриват, че Дзефирели е потомък на един от братята от рода на Леонардо да Винчи.Leonardo da Vinci's 'living relatives' identified, BBC.com, 15 April 2016.
Има трудно детство, заради факта, че е извънбрачно дете. Баща му не го припознава като син, а майка му умира твърде рано. За него започва да се грижи леля му Алаиде Бекатини (Лиде). Живее в Борсели с дойката си – Ерсилия Иноченти. Там, на село, за пръв път „открива“ театъра и силно се впечатлява от фантазията на бедните артисти.Дзефирели, Франко. Автобиография, прев. Нели Раданова, София, ИК Колибри, 2012, с. 22. Искрата на оперното изкуство запалва чичо му Густаво, които го запознава с безкрайността и изяществото на това изкуство. Започва да учи английски при Мери О'Нийл, строга жена, с която овладява граматиката, поезията, театъра и историята, и се запознава с Шекспир, който ще се окаже основен вдъхновител във филмовото му творчество. По време на престоя си в доминиканския манастир, разположен на площад Сан Марко във Флоренция, среща Джорджо ла Пира, преподавател по римско право, апостол на милосърдието и вярата.Дзефирели, Франко. Автобиография, прев. Нели Раданова, София, ИК Колибри, 2012, с. 29.
Започва да следва архитектура във Флорентинската академия за изящни изкуства.accademia.firenze.it По това време с приятеля си от Художествения лицей Кармело организират пътуване из Южна Италия. След избухването на Втората световна война той се бие като партизанин, преди да се срещне с британски войници от 1-ва Шотландска гвардия и да стане техен преводач. След войната той отново влиза в университета във Флоренция, за да продължи следването си, но когато гледа филма Хенри V на Лорънс Оливие от 1945 г., той насочва вниманието и цялата си енергия към театъра. Дебютира като сценограф, като отговаря за декора на постановката Троил и Кресида, режисирана от Лукино Висконти. Методите на Висконти оказват голямо влияние върху по-късната работа на Дзефирели.consent.yahoo.com Работи с режисьори като Виторио Де Сика и Роберто Роселини. През 60-те години той утвърждава името си, проектирайки и режисирайки свои собствени постановки в Лондон и Ню Йорк, а малко след това прехвърля идеите си и в киното.
50-те години на XX век Заедно с Франческо Рози, Дзефирели прави стъпки в киното като асистент на Висконти във филмите Земята трепериLa Terra Trema, timeout.com. (1948) и ЧувствоSenso, IMDb.com. (1954). Асистент е и на режисьора Антонио Пиетранджели във филма Il sole nei occhiCast Il sole negli occhi, mymovies.it. (1953). През 1953 г. по желание на Корадо Паволини е назначен за куратор на декорите и костюмите за постановката на Росини Италианката в Алжир, в Ла Скала, Милано.
През 1954 г. ръководи постановките Пепеляшка от Джоакино Росини и Любовен еликсир от Гаетано Доницети. Операта Турчинът (на италиански: Il Turco), поставена през 1955 г. в Италия, го отвежда през 1957 г. в Кралския театър в Единбург. Следват представленията на Миньон, комична опера в три акта на Амброаза Томас, Дон Паскуале, опера в три акта на Гаетано Доницети, Чечина, или добрата дъщеря /от италиански: La Cecchina, ossia La buona figliuola/, опера от Николо Пичини. През 1958 г. поставя Манон Леско в Кралската опера в Лондон, последвани от Лучия ди Ламермур(1959), Селска чест, Палячи.
През 1957 г. Дзефирели прави своя дебют в киното с филма Къмпинг.
60-те години на XX век През 1960 г. той проектира костюмите на Джоан Съдърланд за Травиата.
В Ла Скала през 1960 г. той ръководи посоките Женски трикове / от италиански: Le astuzie femminili/ и Братът в любовта / от английски: The Brother in Love/. Поставя Бохеми и Аида през 1963, следва Травиата (1964). В Театро Ла Фениче във Венеция поставя Алчина (1960) и Лучия ди Ламермур (1961), в Триест Риголето и Фалстаф, във Фестивалната опера Глинбърборн Любовен еликсир, в Лондон Фалстаф, Дон Жуан, Алчина, а през 1964 г. Тоска, Риголето, Пуритани, във Виенска държавна опера през 1963 г. Бохеми (опера, която се поставя 410 пъти до 2014г.), в Метрополитън опера в Ню Йорк Фалстаф (1964), а през 1966 г. е премиерата на „Антоний и Клеопатра“ на Самюъл Барбър, на който той е и либретист.
През 1960 г. той поставя грандиозното изпълнение на Ромео и Жулиета на Шекспир в Олд Вик в Лондон, с Джон Страйд и Джуди Денч в главните роли. В Стратфорд на Ейвън през 1961 г. избира отново текст на Шекспир – Отело с Джон Гилгуд и Пеги Ашкрофт.
Към края на 60-те той печели международното внимание в областта на киното благодарение на две шекспирови адаптации: Укротяване на опърничавата (1967) и Ромео и Жулиета (1968). През 1966 г. прави документален филм за наводненията във Флоренция. През 60-те години Дзефирели режисира някои от най-запомнящите се спектакли в историята на италианския театър, като Хамлет, в ролята Джорджио Албертаци, в Лондон по повод Шекспировите тържества по случай 400-годишнината от рождението на великия драматург (1964), Кой се страхува от Вирджиния Улф? с Енрико Мария Салерно и Сара Ферати, Вълчицата по романа на Джовани Верга, в главна роля Ана Маняни.
70-те и 80-те години на XX век В Метрополитън опера през 1970 г. поставя Селска чест и Отело през 1972 г. В Ла Скала се представя Бал с маски, във Виена през 1972 г. Дон Жуан и Кармен (1978), в Гранд театър в Женева Дъщерята на полка. През 1971 г. той режисира Братко Слънце, Сестро Луна, поетично възстановяване живота на Франциск от Асизи.
Завръща се в Милано през януари 1976 г., за да работи в Ла Скала, където поставя своята известна Аида, режисирана от Томас Шипърс, с Монсерат Кабайе и Карло Бергонци в главните роли. На 7 декември 1976 г. той се подписва за режисурата и сценографията на историческо издание на „Отело“ от Джузепе Верди, представлението, което открива оперния сезон на Ла Скала в Милано, под ръководството на Карлос Клайбер и с изпълнители Пласидо Доминго, Мирела Френи, Пиеро Капучили. Творбата за първи път е излъчена на живо по RAI.
След успеха на филма Исус от Назарет (1976), международна копродукция за живота на Исус, режисира Шампионът (1979), Безкрайна любов (1981), Младият Тосканини (1988). През 1990 г. се завръща към Шекспир с нова филмова адаптация на Хамлет. През 1981 г. режисира Селска чест и Палячи. Следват Турандот на Джакомо Пучини в Ла Скала, Лебедово езеро в Ла Скала и в Метрополитън, Бохеми (1981), Тоска (1985), Турандот (1987) и Травиата (1989), в Парижката опера през 1986 г. Травиата и в Триест през 1987 г. операта Дъщерята на полка.
90-те години на XX век и началото на XXI век Ръководи постановките в Ла Скала на Дон Жуан (1990), Кармен (1996), Дон Карло (1992), Дъщерята на полка (1996). През 1993 г. се завръща в киното с филма Историята на една любов. Избран е за сенатор на републиката в списъците на Форца Италия, в област Катания, като получава рекорден брой гласове, които той потвърждава отново с преизбирането си за сенатор през 1996 г.
Впоследствие той поставя в Арена на Верона през 1995 г. Кармен от Жорж Бизе, със следващи спектакли през 1996 и 1997, 1999, 2002 и 2003, 2006, от 2008 до 2010, 2012, Аида от Джузепе Верди, което се възражда от 2003 до 2006, 2010 и 2015; през 2004 г. Мадам Бътерфлай също поставяна през 2006, 2010, 2014 и 2017, през 2010 г. Турандот от Джакомо Пучини, поставян през 2012, 2014 и 2016; Дон Жуан от Волфганг Амадеус Моцарт през 2012 година.
Между 1996 и 1999 г. режисира филмите Джейн Еър и Чай с Мусолини, последният частично автобиографичен. През декември 1999 г. се завръща, за да режисира телевизионните кадри на церемонията по откриването на Светата година. Създава филма Калас завинаги, вдъхновен от живота на близката му приятелка Мария Калас. До 2014 г. има над 800 представления под негова режисура.
През 2006 г. той прави пета постановка на Аида, интерпретирана от Виолета Урмана в Ла Скала. От 21 април до 3 май 2007 г. новата му постановка на Травиата от Джузепе Верди е поставена в Римската опера, с диригент Джанлуиджи Гелмети, сопрано Анджела Георгиу, баритон Ренато Брусон, тенор Виторио Григоло. Премиерата на 21 април е излъчена на живо в двадесет и две кина. Във филхармонията на Верона той дебютира през 2012 г. с операта Палячи.
Умира на сутринта на 15 юни 2019 г. в дома си в Рим, на 96-годишна възраст.Se ne va il maestro Franco Zeffirelli, un grande della cultura italiana e tifoso viola, violanews.com. Погребението е отслужено на 18 юни от кардинал Джузепе Бетори в катедралата Санта Мария дел Фиоре. Режисьорът е погребан, според изричната му воля, в семейния параклис на гробището на Порте Санте във Флоренция.firenze.repubblica.it
Работа в киното Филмът, с който Дзефирели се утвърждава като режисьор, е адаптацията на Шекспировата пиеса Укротяване на опърничавата (филм, 1967). Първоначално главните роли са предназначени за София Лорен и Марчело Мастрояни, но накрая участие вземат холивудските звезди Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън,pilotonline.com които помагат с финансирането на продукцията и вземат процент от печалбата. Докато редактира „Укротяване на опърничавата“, родната Флоренция на режисьора е опустошена от наводнения и месец по-късно той завършва кратък документален филм, озаглавен Флоренция: Дни на унищожението, за да събере средства за борба с бедствието.news.google.com
Най-завладяващият филм на Дзефирели идва година след това. За главните роли на Ромео и Жулиета избира двама тийнейджъри.Trilby Beresford, Democratic Party of Orange County Demands John Wayne Airport Be Renamed, HollywoodReporter.com, June 27, 2020.Duane Byrge, Franco Zeffirelli, Oscar-Nominated Director for ‘Romeo and Juliet,’ Dies at 96, HollywoodReporter.com, June 15, 2019. Филмът от 1968 г. и до днес е изключително популярен и дълги години е определян за най-добрата адаптация на пиесата. Интересен факт е, че на премиерата на филма Дзефирели кани само хора до 21-годишна възраст. Той казва, че това е любовна история, която само младите биха разбрали. Филмът печели 14,5 милиона долара в северноамериканския бокс офис през 1969 г.„Big Rental Films of 1969“, Variety, 7 January 1970, p. 15. През 1973 г. е преиздаден и донася 1,7 милиона долара.„Big Rental Films of 1973“, Variety, 9 January 1974, p. 60. Филмовият критик Роджър Ебърт в „Чикаго Сън Таймс“ пише: rogerebert.com
След две успешни филмови адаптации на Шекспирови пиеси Дзефирели преминава към религиозни теми, първо с филм за живота на св. Франциск от Асизи, озаглавен Братко Слънце, сестро Луна (1972), след това Исус от Назарет (1977). Следват Шампионът (1979) и Безкрайна любов (1981). През 80-те години той прави серия от успешни филми, адаптиращи опера към екрана, с звезди като Пласидо Доминго, Тереса Стратас, Хуан Понс и Катя Ричарели. Връща се към Шекспир с филма Хамлет (1990), като за главната роля избира актьора Мел Гибсън. А неговата адаптация от 1996 г. на романа на Шарлот Бронте Джейн Еър критичен успех.Franco Zeffirelli, Britannica.com.