Теодосий Лазаров Гологанов е български духовник, възрожденски деец и участник в църковно-националните борби на българите в Македония, йеромонах.Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.182.

Биография Роден е в село Търлис, Неврокопско, днес Ватитопос, Гърция. Учи в село Горно Броди при духовника Венедикт и в град Сяр. Според Георги Стрезов учи в гръцкото училище в Мелник, заедно с Неофит Рилски. От 1823 година е монах в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Придружава игумена Дамаскин в Цариград и събира подаяния за манастира в Зъхненско. С помощта на патриарх Григорий VI в 1835 година издейства разни привилегии за манастирските имоти. През 1838 година замества драмския митрополит, а от 1843 до 1860 година е дикей-граматик на манастира и учител там. Урежда добро манастирско училище, в което се обучават 30—40 българчета от околните каази. През 1845 година по негова покана руския славист Виктор Григорович посещава манастира. В 1860 и 1867 година е митрополитски наместник в Сяр. Два пъти е игумен на манастира (1862-1866, 1870-1881).Енциклопедия на българските родове.

Гологанов е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония, като в началото работи за това тайно и чрез други лица.Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.72. Подпомага развитието на новобългарската просвета и отварянето на български училища. През 1868 година съдейства за въвеждането на български език в училището на Горно Броди.Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34. Той подарява 80 турски лири за довършването на новата училищна сграда в родното си село, започната по-рано от Иван Симеонов. Участва в църковната борба за откъсване от Цариградската патриаршия.

Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите фолклорни и исторически изследвания. Спомоществовател е за издаването на книгите „Общое землеописание“, преведена от Константин Фотинов (1843) и „История на словенно-болгарския народ“, преведена от Петър Сапунов (1844).

Родословие

Бележки

Категория:Български духовници от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Търлис Категория:Български възрожденци Категория:Игумени на Серския манастир Категория:Гологанови