Вердю̀н () e град в североизточна Франция, край река Маас. Населението му е около 19 000 души. Градът е жп възел. Развита е хранително-вкусовата промишленост.
През 843 г. там е подписан Вердюнският договор, който разделя Каролингската империя на три кралства – считани за основа на Германия и Франция. Вердюн е епископско княжество на Свещената Римска империя от 10-ти век, завладян от Франция през 1552 г. по време на „Пътуването до Австразия“. Заедно с другите свободни градове на империята, Мец и Тул, той образува провинцията на Трите епископства, която е присъединена към Кралство Франция през 1648 г. с Мюнстерския договор.
Вердюн е най-големият град в департамента Мьоз. Известен е с това, че е дал името си на най-дългата битка в съвременната история през Първата световна война. Историческият център на града е напълно разрушен по време на Първата световна война.
История Известен е от 17 век. През Първата световна война тук се водят кръвопролитни боеве, в които загиват и са ранени 550 000 французи и 434 000 германци. Усилията на германското командване да превземе Вердюн пропадат.
Вердюн означава „силна крепост“ на галски. Той е основан от галите. Седалище е на епископа на Вердюн от 4 век, с прекъсвания.A History of Food, Maguelonne Toussaint-Samat, Blackwell Publishing 1992, p.567 През 486 г., след решителната победа на франките във Френско-римската война, градът отказва да им се предаде и по този начин е обсаден от крал Хлодвиг I. Вердюнският договор от 843 г. разделя империята на Карл Велики между тримата му оцелели внуци.
По онова време град, наречен Вердюн, е бил център на процъфтяващата европейска търговия с млади момчета, които са били продавани на ислямските емирства на Иберия, където са били поробени като евнуси. Италианският посланик Лиутпранд|Лиутпранд от Кремона, като пример през 10-ти век, е представил подарък от четирима евнуси на император Константин VII Багренородни.
От 1200 г. насам Вердюн е известен със своите дражета или захаросани бадеми; те са били раздавани при кръщението на френски принцове.
Вердюн е бил част от средното кралство Лотарингия и през 1374 г. става свободен имперски град на Свещената Римска империя. Епископството Вердюн (заедно с Тул и Мец) образуват „Трите епископства“, които са анексирани от Франция през 1552 г. (признати през 1648 г. с Вестфалския мирен договор).
От 1624 до 1636 г. на мястото на абатство „Сен Ван“ е построена голяма цитадела с бастиони. През 1670 г. Себастиан дьо Вобан посещава Вердюн и изготвя амбициозен план за укрепване на целия град. Въпреки че голяма част от плана му е осъществен през следващите десетилетия, някои от елементите са завършени едва след Наполеоновите войни. По време на Наполеонова война цитаделата е използвана за задържане на британски военнопленници.
По време на Френско-пруската война Вердюн е последната френска крепост, която се предава през 1870 г. Малко след това е започнато изграждането на нова система за укрепление. Тя се състои от взаимно поддържащ се пръстен от 22 многоъгълни крепости на разстояние до 8 километра от града и вътрешен пръстен от 6 крепости. Битка при Вердюн
География Вердюн е разположен на двата бряга на река Маас. Свързан е с железопътна линия с Жарни. Автомагистрала A4 Париж-Мец-Страсбург преминава южно от града.
Общината се намира между Париж (225 км) и Страсбург (184 км). В Лотарингия е на 58 км от Мец, на 78 км от Нанси и на 134 км от Епинал .
Забележителности Портата Шател е единствената останала част от средновековните градски стени. Тя води към площад Ла Рош. Цитаделата е построена през 17-ти век. Тя все още е собственост на военните, но тунелите под нея могат да бъдат посетени. Вердюнската катедрала (Нотр Дам дьо Вердюн) е осветена през 1147 г., но е построена на мястото на по-ранна църква. Лъвската врата от 12-ти век от северната страна има пищно украсен тимпан. Цялата сграда е основно реставрирана през 18-ти век. Епископският дворец е построен през 18-ти век от Робер дьо Кот и има изящна фасада. Част от сградата е заета от Световния център за мир. Музеят „Принцесиер“ се намира в бившата резиденция на Примисиера (най-високопоставения държавен служител) във Вердюн. Той съдържа исторически произведения на изкуството от региона. „Подземната цитадела“ се намира на входа на града. Тя съдържа 4 км шахти, използвани за настаняване на войници по време на войната. Бившето абатство „Свети Павел“ помещава съдебната палата и седалището на Мьоз. Кармелитският манастир във Вердюн съществува от 1923 г. Абатство Сен Ван – Кулата „Сен Ван“ е последната останала следа от абатство „Сен Ван“, разположено на площад „Плас дьо ла Рош“. Основана през 952 г. от бенедиктинците, името произлиза от Свети Ван, осмия епископ на Вердюн. Църквата „Сен Виктор“, на улица „Сен Виктор“, е готическа църква, датираща от XIV до XVIII век и посветена на Свети Виктор и Свети Маврикий. Църквата „Свети Йоан Кръстител“, на булевард „42-ра дивизия“, е построена през 1884 г. в квартал Фобур. Църквата „Сен Шарл“, на улица „Клермон“, е построена през 1871 г. в квартал „Регре“. Църквата „Сен Аманд“, на улица „Мариус Потие“, е построена през 1910 г. в предградието Глорийо по молба на жителите, които се оплаквали, че трябва да ходят до града, за да могат да се молят. Църквата „Сен Аманд“ на улица „Рю“ сега е изоставена. Църквата „Сен Совьор“ на улица „Д'Антуар“ е третата, носеща това име. Първата е построена на улицата със същото име в края на XI век и след това е разрушена през 1798 г. поради порутеното си състояние. Втората е построена през 1830 г. на мястото на манастира „Минимс“, но е разрушена по време на Първата световна война. Сегашната църква е построена между 1927 и 1932 г. на мястото на бившата болница „Сен Иполит“. Църквата „Света Жана д'Арк“, разположена на площад „Жорж Герен“, е построена от бетон между 1962 и 1965 г. в квартал „Сите Верт“ по инициатива на епископ Пиер Бойон. Архитектурата представлява стилизирана версия на знамето на Жана д'Арк. Стилът на сградата е вдъхновен от творчеството на Льо Корбюзие, по-специално от параклиса „Нотр Дам дю О“ в Роншан. Параклисът „Света Екатерина“, на улица „Сен Совьор“, е построен през 14 век между църквата „Сен Совьор“ и болница, основана от Сен Ери през 4 век. Въпреки че е в готически стил, интериорът е бароков. През 1573 г. е добавена камбанария. Сградата е повредена през 1672 и 1739 г., а камбанарията е разрушена през 1914 г. Параклисът „Сен Никола“, на улица „Сен Пол“, известен още като параклиса „Бювиние“, е построен между 1731 и 1735 г. от архитекта Рене Могрен и е бил свързан с йезуитския колеж (сега колеж „Бювиние“), основан от епископ Никола Псом през 1570 г. Готическата сграда, в традиционен йезуитски стил, е помещавала сърцето на епископа след смъртта му през 1575 г. Бомбардиран през 1916 и 1944 г., мощите са пренесени в катедралата през 1990 г. По време на реставрацията му през 2007 г. са запазени следи от военните бомбардировки. Тази сграда е обявена за исторически паметник от 1921 г. Параклисът „Свети Йосиф“ на улица „Мотроте“ е построен през 1888 г. от архитекта Пол Шевение. Състои се от приземен етаж и голяма галерия на горния етаж, това е една от първите сгради, използващи метал в структурните си елементи. Стенописите и Кръстта са дело на художниците Лалует и Моазле, витражите - на реймския стъклар Вермоне-Помери, а дърводелството и пейките - на дърводелеца Клем от Нанси. По време на Първата световна война параклисът е демонтиран за съхранение и използван като болница. Той е сглобен отново точно както е бил в края на войната. Параклисът е включен в списъка на историческите паметници. Параклисът „Сент-Ан дю Дьо дю Трис“, разположен на Алеята дю Дьо дю Трис, е построен през 15 век от монасите от абатство Сен Ери. Параклисът на колежа „Сейнт Джонс“ – Колежът „Сен Жан“, на улица „Бламон“, бивша малка семинария на епархията Вердюн, има параклис, построен от 1838 до 1844 г. Параклисът е реновиран през 1967 г. и след това отново през 2004 г., когато е открита гробницата на Огюстен-Жан Летурньор, основател на колежа. Параклисът на дома за пенсионери „Сен Жозеф“, алея „Сен Аманд“. Вердюнска синагога, разположена в днешния Импас де Якобинс, е построена през 1875 г. във византийско - мавритански стил. Кметството е бивше частно имение, построено през 1623 г. за Никола Жапен, държавния комисар по барута. Сградата е закупена от града на 18 ноември 1737 г. за сума от 18 000 паунда. Пожар опустошава сградата на 12 септември 1894 г. и е реставрирана през 1898 г. в стил Луи XIII. Състои се от главна сграда, камбанария и две крила. Сградата е включена в списъка на историческите паметници от 12 юли 1886 г. Театър Вердюн е построен от архитекта Пол Шеневие на мястото на бивш зърнен пазар, разрушен по време на обсадата през 1870 г. Той е открит на 4 ноември 1893 г. от Реймон Поанкаре, тогавашен министър на изящните изкуства. Фасадата е с коринтски колони и балкони. Интериорът е в италиански стил на пет нива, съставен от необарокови декорации от позлатена мазилка, купол, украсен с фреска, поддържаща голям кристален полилей, всичко това напомня на умалено копие на Операта Гарние. Сградата е включена в списъка на историческите паметници от 2018 г. Губернаторската къща (18 век). Хотел „Ор“ (1768 г.). Хотел „Вобан“ (19 век). Хотел „Социете“ (1920 г.). Пощата (1929 г.). Хотел „Кучешка къща“ (1833 г.). Покритият пазар (1853 г.). Колеж „Бювиние“ (1888 г.). Къщата „Турел“ (1896 г.). Банка „Франс“ (1906 г.). Гара Вердюн, построена през 1870 г. по планове на Гюстав Айфел. Шлюзов мост Сен Аманд. Паметник „На Победата и войниците на Вердюн“ – разположен в сърцето на града, той е открит през 1929 г. Построен е от архитекта Леон Шене на мястото на разрушената колегиална църква „Ла Магдален“ от 11-ти век. Паметник „На децата на Вердюн, загинали за Франция“ – разположен срещу Порт Шосе, военният мемориал във Вердюн. Открит е на 1 ноември 1928 г. Построен е от архитекта Форест и скулптора Грейндж. Паметник на приятелската Холандия – дарен е от Нидерландия на град Вердюн през 1920 г. Паметник на Свещения път и Пътя на свободата – датиращ от 1947 г., намира се пред жп гара Вердюн. Паметник в чест на селските жени „Чест и земеделие“ – паметник в чест на селските жени. Издигнат на 19 юни 2016 г., този паметник е предназначен да отдаде почит на жените в селските райони. Общински парк Жапио – проектиран от ландшафтния архитект Пикоре от Нанси.
Редовни събития Всяко лято пиесата „Des Flammes à la Lumière“ („От пламъци към светлина“) пресъздава събития от битката при Вердюн през Първата световна война. Тя се организира от асоциацията „Connaissance de la Meuse“ и привлича хиляди зрители всяка година. Предлагат се симултанни преводи на английски и немски език чрез слушалки.Das Schauspiel über den Ersten Weltkrieg, abgerufen am 10. Mai 2011.
Местни продукти Дражетата от Вердюн съдържали семена от анасон до 18-ти век. По-късно те били заменени с бадеми. Във Франция дражета от този вид се подаряват на кръщенета и сватби.Dragée de Verdun, Aftouch-cuisine.com (französisch/englisch) Abgerufen am 8. Mai 2010.
Личности Ерве Ревели (р. 1946), футболист
Източници
Външни препратки Уебсайт на града