Генерал от кавалерията () е висше военно звание в някои европейски армии през 18, 19 и 20 век.
Използва се в немските княжества Прусия, Бавария, Вюртемберг и Саксония, както и след обединението на Германия (1871) последователно в Германската империя, Ваймарската република и Третия райх.
Този генералски чин се прилага също в и Австро-Унгария, Великобритания, Русия, Испания и Япония, където има четири генералски звания (във възходящ ред): Генерал-майор, Генерал-лейтенант, Генерал от кавалерията, Генерал от пехотата, Генерал от артилерията Генерал-полковник. По-късно във Вермахта са въведени и звания за генерали от други родове войски - танкови, авиация, парашутни, планински, снабдителски, свързочни и др.
Армейският генерал е наричан фелдмаршал, или в някои страни - само маршал.
Има и държави (Франция и Италия) само с три генералски звания, както само с две степени, като Белгия, Дания и Мексико.
Българска армия В Българската армия „генерал от кавалерията“ (генерал от конницата) е най-високото звание за конкретния род войски и се използва в периода 1897 - 1946 година, като до 1897 година съществува само званието „пълен“ генерал без да е включен рода войски. След 1946 година званието е приравнено на втората генералска степен генерал-лейтенант.
В историята българската армия има само двама офицери с този чин: Петър Марков (генерал от кавалерията от 1918 г.) Александър Кисьов (генерал от конницата от 1931 г.)
Използвана литература Georg von Alten: Handbuch für Heer und Flotte. Band IV, Berlin 1912. Antonio Schmidt-Brentano: Die k.k. bzw. k.u.k. Generalität 1816–1918.
Категория:Военни звания *