Огня̀ново () е село в Югозападна България, община Гърмен, област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.

География Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур). Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.Официален сайт на Огняново .

Минерални бани На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин .

История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти < -itji: *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото, съкратено от композита като чешкото Chotě-bud, старополското Chotemirus = Chociemir.

Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

Средновековие В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.

В Османската империя Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава. Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства. През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства. През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства. В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша. В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век а в този от 1635 година с 37 ханета. През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета. През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин. През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз. Освен под името Хотовища (1625, ), се споменава и под името Фотовища ().Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров. В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани. В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179. и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. Фотовища като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.

В България Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой. В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 годинаЦентрален държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59. Класове Ученици Учители Учителки момчета момичета общо редовни волнонаемни общо редовни волнонаемни общо първи 26 5 31 1 1 2 2 2 втори 27 5 32 трети 20 0 20

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огънМиков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74. е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново. В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.

Огняново днес В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, основно училище, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 1634Българи 1177Турци 33Цигани 178Други 9Не се самоопределят 16 Неотговорили 221

Религия Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително. Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров. Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

Политика От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.Местни избори 2003. На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.Местни избори 2007. Централна избирателна комисия . На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.Избори 2011. Централна избирателна комисия . От 2023 г. кмет на СПА селото е Иван Ижбехов (политически независим).

Говор Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики Застъпници на стб. са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е. Застъпник на стб. и – винаги ъ: път’, сън’. Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост). Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът). Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“

Лексика мъкло̀ – мътна вода, мътилка мумафчия – клюкар

Редовни събития На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Личности

Родени в Огняново Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик