Алоним (ог гръцки: allos – „друг“, ónoma – „име“) e вид псевдоним, който представлява собственото име на друго действително, а в повечето случаи – и известно лице (писател, историческа личност и други).
Примери за алоними в българската публицистична практика са: Ефрем Сирин – Петър Завоев (в. „Независимост“: 1924 – 1934), Иван Рилски – Иван Симеонов Коюмджиев (сп. „Лъчи“: 1948) Макиавели – Христо Статев (в. „Зора“: 1933 – 1934) Марко Поло – Ячо Кабаивански (сп. „Рибарски преглед“: 1938 – 1940; в. „Вечерна бургаска поща“: 1939; в. „Заря“: 1940 – 1943; в. „Бургаски фар“: 1940 – 1944), Пипин Късий – Димитър Цветанов Младенов (в. „Знаме на комунизма“, Търговище: 1969 – 1970) Харун ал Рашид – Ради Василев Радев (в. „Вечерна поща“: 1906) Черноризец Храбър – Васил Илиев Пасков (в. „Знаме“: 1924 – 1934), Ювенал – Йордан Светославов (в. „Варненски новини“: 1931 – 1932),
Вижте също Алограф
Източници Речник на литературните термини, издателство „Наука и изкуство“, София, 1968 Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1978
*