Марко Христов Шишков, известен като Пандил или Пандо Шишков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.
Биография
Шишков е роден на 15 декември 1874 година (нов стил)ТДА-Варна, ф. 13 К, оп. 1, а.е. 24, л. 16-17. в Горно Върбени (Екши Су), Османската империя, днес Ксино Неро, Гърция. Остава сирак и е осиновен от чичо си Кице Шишков. Завършва основно училище.Според други данни завършва първи прогимназиален клас – ТДА-Варна, ф. 13 К, оп. 1, а.е. 24, л. 16-17. От 1898 година е член на ВМОРО и влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Дине Абдураманов и Стефан Настев. След това и селски войвода. Арестуван е и е осъден на 101 години затвор в 1899 година, но е амнистиран през септември 1902 година, след което веднага става нелегален.
Сребрен Поппетров описва Пандил Шишков така:
По време на Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. След потушаването на въстанието остава в района си и продължава да действа срещу дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Сближава се с италианския жандармерийски поручик Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905 година Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908 година и участва в легалното проявление на македонското движение.
След Младотурската революция от юли 1908 година се завръща в родното си място. Става активист на Съюза на българските конституционни клубове и на първите парламентарни избори заедно с Анастас Митрев агитира в района за кандидата на Съюза Панчо Дорев.
След убийството на Дзоле Стойчев минава в нелегалност. През август 1909 година в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910 година влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с Леко Джорлев.
Избухването на Балканската война през есента на 1912 година го заварва във Варна. Шишков организира доброволци, небългарски граждани, от района и пише в телеграма до правителството: „Събрани доброволците в казармите... Другарите по оръжие от 103 души желаят да потеглят, молим да се нареди да бъдем повикани и да се причислим там, защото не можем да търпим...“. Така Шишков става доброволец в оранизираното Македоно-одринско опълчение и оглавява партизанска чета №59, съставена от 59 души, а по-късно служи в Продоволствения транспорт. Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема Клисура и установява там българска власт. Води сражения в Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава Българска Блаца, след като разбива турската част на Ниази бей. За помощта оказана на гръцката армия е награден с гръцки военни отличия и му е предложено да се обяви в полза на гърцизма. Шишков отказва и се поставя на разположение с четата си на българското военно командване и участва в Междусъюзническата война.
Чета № 59 на МОО с командир Пандил Шишков Номер Име Години Околия Селище Бележка 1 Пандил Шишков 37 Горно Върбени Алексо Малачев Леринска Суровичево Благой Ат. Романов Горно Върбени Благой Динев Нашов Леринска Айтос Ване Д. Къцов Сребрено Васил Д. Муков Емборе Васил Каракуков Емборе Васил Липитков 50 Любетино Васил Попвачев Горно Върбени Васил П. Румбов Емборе Гели Х. Типов Сребрено Георги Айтов Палеор Георги Сетински Горно Върбени Георги Христов Ракита Димитър Бакърджиев 32 Белоградчик Диме Дорев Дебрец Диме Петрев Тодоров Ракита Илия Константинов Леринска Айтос Илия Стефанов 30 Сребрено Илия Циганчето Любетино Кирияз Георгиев Леринска Рудник Кичо Георгиев Герман Кольо П. Жаков Емборе Коста Д. Кьосев Леринска Айтос Кочо Георгиев Герман Кръстьо Стефов Горно Върбени Михал С. Которчев Леринска Зелениче Михаил Н. Пасков 23 Леринска Пътеле Мице Г. Романов Горно Върбени Мицо Куртов Леринска Баница Мице Мандзов Леринско Суровичево Никола Бъчваров Емборе или Лъка Никола Ицо Петков Леринска Айтос Никола Кръстев Петров 28 Леринска Айтос убит в 1913 Никола Недялков Горно Върбени Никола Мандзуфов Сребрено Пандо Т. Сугарев Леринска Пътеле Петър Мандзуфов Сребрено Петър Мачангаров Емборе Ставри Василев Емборе Симо Шишков Горно Върбени Сотир Колев Леринска Айтос Стефо Георгиев Горно Върбени Ташко Костов 38 Леринска Върбени носител на кръст „За храброст“ IV степен Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) 40 Леринска Айтос Течо Динев Горно Върбени Толе Петров (Толе паша) Горно Върбени Филип Николов 19 Горно Върбени Христо В. Шишков Горно Върбени Христо Д. Олев Леринска Айтос Христо Николов Каракацалов (Каракалцев) Леринска Айтос Христо Типев Горно Върбени Шишков взема участие в Първата световна война. Върви в авангарда на българската армия и превзема Кременица, след което води разузнавателно отделение в Битолско. Старши подофицер Пандил Шишков е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230. След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. Семейството му е малтретирано от гръцките власти, но успява да премине фронта и се спасява в Битоля.
След войната е околийски началник на Свети Врач до 1926 година, когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.
След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Според Георги Попхристов е подготвител на убийството на Георги Баждаров, заради което и е убит на 7 или 8 ноемвриГаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 138. или 8 септември 1929 година в София. За убийството му са задържани протогеровистите Георги Лятев и Христо Рутев.
На 31 март 1943 година вдовицата му Кица подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена от Министерския съвет на Царство България и пенсията е отпусната.
Външни препратки Сребрен Поппетров - „Основаването на революционната организация в с. Върбени - Екши Су; Пандил Шишков“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, брой 51, 52, 53, София, 1933 година „Животописна бележка на Пандил Шишков“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 година "Юдите продължават юдинското си дело", "Още едно изяснение" (по повод смъртта на Пандил Шишков), статии от в-к "Свобода или смърт" по повод смъртта на Пандил Шишков, год. V, бр. 105, 15 ноември 1929 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Горно Върбени Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВМРО Категория:Михайловисти Категория:Починали в София Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български подофицери от Македония Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Носители на орден Pour le Mérite Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия