Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Територията на България е богата с разнообразни архитектурни паметници, построени от различни народи при различни епохи. Развитието на архитектурата в България минава през седем периода: от възникването ѝ до създаването на българската държава (VII век), средновековие (VII-XIV век), османско владичество (края на XIV – втората половина на XVIII век), Възраждане (втората половина на XVIII – 1877), от Освобождението (1878 – 1944), 1945 – 1980, 1980 – до наши дни.
История До създаването на българската държава Архитектурата преминава през 4 етапа: праисторическо строителство (през каменната, медната, бронзовата и началото на желязната епоха); архитектурата на древногръцките градове-колонии по Черноморието; архитектура на траките (VI-I век пр.н.е.); архитектура през римското и ранно византийско владичество.
Към най-ранните паметници – повече строителни, отколкото архитектурни, принадлежат праисторическите жилища (VI – III хил. пр.н.е.) разкрити при разкопки на селищни могили като Солницата (най-стар град и най-стара крепостна стена в Европа, най-старо обработено злато в света), Дуранкулак (най-старите улици и каменни къщи в Европа, най-старо обработено злато в света), Карановската селищна могила, както и селищните могили Юнаците и Гълъбнишка селищна могила; долмените от желязната епоха (I хил. пр.н.е.) в Родопите, Странджа и Сакар.
Същинско архитектурно развитие по българските земи започва в и покрай градовете, построени от траки, гърци и римляни. Към VII-VI век пр.н.е. елините създават по българското Черноморие градове-колонии – Дионисопол (Балчик), Одесос (Варна), Месембрия (днес Несебър), Аполония (днешен Созопол). Паметниците от това време са запазени само като развалини. В тях се откриват фрагменти от крепостни стени и отломки от древногръцки архитектурни детайли.
Информация за архитектурата на траките дават разкопките на основаните от тях градове – Кабиле (близо до Ямбол), Севтополис (западно от Казанлък), Пулпудева (Пловдив). Тракийската къща от Севтополис е близка по архитектура до българската селищна къща – основи от ломени камъни с разтвор на кал и върху тях паянтови стени (дървен скелет с пълнеж от кирпич), дървена покривна конструкция с обшивка от камъш; измазан с глина и върху него древногръцки плоски керемиди (тегули). Намерените при разкопките архитектурни детайли сочат гръцко влияние. По-добре запазени тракийски гробница са разкрити при село Мезек, Хасковско, и в Казанлък. Обикновено те са куполни пространства с различно дълго преддверие (дромос), засипани с пръст във формата на тракийска могила. Куполите са фалшиви. Строителният материал е камък, с изключение на Казанлъшката гробница, където е установена първата употреба на тухлена зидария в Европа.
Археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“ – построен преди повече от 2600 г. (към 2020 г.), разработен в периода 1961 – 2006 г.„50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4, „Петко Теофилов“, издател Дирекция на музеите, Копривщица, март 2006
Това, което я прави уникална, е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките.scribd.com Иван Христов „Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр.Хр“. Публикува Иво Яновски
Изобилната от паметници архитектурна дейност на римляните обхваща 3 основни вида строеж: градове, крайградски вили, светилища и некрополи. По характер римските градове из българските земи се разделят на 3 групи: доизградени заварени гръцки колонии по Черноморието (Аполония, Месембрия, Одесос); запазени тракийски цитадели във вътрешността на страната – Кабиле и Филипопол (Пулпудева), както и разширени тракийски селища в Мизия и Тракия – Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (при село Никюп, Великотърновско), Улпия Сердика (София), Августа Траяна (Стара Загора), Пауталия (Кюстендил), Никополис ад Нестум (край село Гърмен, Гоцеделчевско), нови градове, развили се от гражданските предградия към гранични римски военни лагери – Рациария (при село Арчар, Видинско), Ескус (до село Гиген, Никополско), Нове (при Свищов), Доросторум (Силистра) и други. Повечето български градове възникват в римско време. За разлика от подобни селища в други части на Империята формата и уличната мрежа на римските градове в българските градове не е правоъгълна, а е съобразена с даденостите на топографията (по-късно – отличителен композиционен принцип на българската архитектура). За високото равнище на римската архитектура свидетелстват комплексът от обществени сгради в центъра на София (втората половина на IV век) с Ротондата свети Георги и крепостните стени, стадионът в Пловдив, Античен театър (Пловдив), римските терми във Варна, сгради и архитектури фрагменти от Ескус, Никополис ад Иструм, Августа Траяна и други. Развалините на римските земевладелчески вили, разграбени и разрушени при варварските нашествия свидетелстват за забележителни размери и сложност на разпределението (при Мадара, Шуменско) и за високо художествени мозаични подове (римска Вила Армира при Ивайловград). Някои от тях са изградени като малки крепости поради несигурните времена (квартал Орландовци в София). Развалини от езически светилища се намират на различни места в страната – при село Паталеница, Пазарджишко, при село Копиловци, Кюстендилско, и другаде. В гробищната архитектура са запазени някои композиционни принципи от тракийския етап и се създават доста нови. Уникални представители са куполната гробница при Поморие с пръстеновиден свод и късноантичната Силистренска гробница, покрита с полуцилиндричен свод и богато украсена със стенописи (IV век).
През етапа на ранновизантийското владичество (V-VI век) се извършва преход между древността и средновековието, по българските земи се издигат крепости срещу варварските нашествия, възстановяват и се благоустройват селища, изграждат се много църкви за новата държавна религия – християнството. Запазените фрагменти показват голямо разнообразие на раннохристиянски типове черкви – базиликални, зални, еднокорабни, кръстовидни, смесени, кръгли. Най-разпространена е трикорабната базилика с три варианта покрив – дървен, засводен и купол. Зидарията на стените е тухлена или смесена – камък и тухла, а на сводовете и куполите – само тухла. Повечето базилики са големи, богато изписани отвътре с фрески, без украса в екстериора, слабо разчленени, следват силуета на късно елинските базилики, но са разкрити и обекти с малоазиатски и сирийски влияния. В българските земи се срещат и смесват различни школи, на чиято основа се създава местната традиция, залегнала по-късно в основата на средновековната българска архитектура. Останки от разцвета на ранновизантийската архитектура в страната са базиликата „Света София“ (V-VI век), дала името на столицата, „Старата митрополия“ (втората половина на V век) в Несебър, засводените базилики в село Голямо Белово, Пазарджишко (V век), четириконхалната Еленска базилика при Пирдоп (V-VI век), Червената църква при Перущица и други.
Средновековие
Архитектурата на българското средновековие (VII – XIV век) се създава от прабългарите въз основа на архитектурата на народите, населявали по-рано българските земи и под влияние на Византия. Преминава два основни етапа: Архитектурата през Първата българска държава (681 – 1018 г.); Архитектурата през византийското владичество и Втората българска държава (1018 – 1396).
Централизираната и стегната организация на Първата българска държава намира израз в строежа на нови престолни градове – Плиска и Велики Преслав, и в едрия мащаб на архитектурата – мощни крепостни съоръжения, монументални тронни палати и дворци, величествени храмове. Богатата украса на сградите стимулира развитието на монументално-декоративното изкуство – каменна пластика, стенописи, мозайки, инкрустации, самобитна българска монументална керамика. За разлика от предходния етап на ранното византийско владичество по-рядко се усеща тухлата, а по-често – зидарията от големи каменни квадри на варов разтвор и рядко – ломени камъни, свързани с глина. Засипаните с пръст отломки от богатата архитектура в Плиска и Преслав сочат единна градоустройствена концепция, съобразена с даденостите на местността. Неправилен многоъгълник („външен град“) се огражда от външен защитен пояс (в Плиска – земен ров с насип, а в Преслав – каменна крепостна стена). Във външния град са скромните жилища на народа, работилниците за керамика и други занаяти и много черкви. Втората (вътрешната) крепостна стена е каменна и в двете столици; тя охранява „вътрешния град“, от който са запазени само в основи (със следи от богата украса) тронна зала, двореца на владетеля, дворцовата черква, болярските жилища, стопански и караулни помещения. Двата най-внушителни археологични паметника – Голямата базилика в Плиска и Кръглата църква („Златната Симеонова черква“) в Преслав, олицетворяват две коренно различни концепции за архитектурния мащаб и образ.
През етапа на византийското владичество и Втората българска държава (XI-XIV век) архитектурата издребнява по мащаб, като отразява разрастващата се феодална разпокъсаност. Съвършената техника на градеж с правилни едри квадри се заменя със зидария от дребен ломен камък на варов или глинен разтвор с изравнителни пояси от дървени греди. За нуждите на феодалния стой се укрепяват градовете (Търново, Червен (при Русе)), строят се болярски крепости и кули (при селата Мезек и Маточина, Хасковска област, Асеновата крепост, Баба Вида и други). Черковната архитектура заема значителна част от строителната дейност; за сметка на базиликата преобладават други типове – кръстокуполни, еднокуполни сгради и техните варианти. По-дребни по размери, те се отличават с колоритна композиция на фасадите, с контраст между редуващите се появи от камък и тухли на бял варов разтвор, с глухи ниши, дребни аркатури, зъбчати корнизи, разноцветни керамични розети, геометрични орнаменти от тухли. С тази украса се облицова отвън грубата зидария от ломен камък, отвътре стените са със стенописи. Примери на високо художествено равнище в „живописен стил“ са преди всичко несебърските черкви – „Свети Иван Неосветени“ („Свети Иван Алитургетос“), „Пантократор“, „Новата митрополия“ и други. Друга архитектурна концепция се прилага при други черкви се прилага в Западна България – малки централни кубични тела имат църквите „Свети Иван Богослов“ на Земенския манастир, Пернишко, „Свети Никола“ при Сапарева баня, Кюстендилска област, и други.
Османско владичество
Архитектурата през османското владичество (1396 – втората половина на XVIII век) се обуславя от 3 предпоставки: Прекъсната е местната архитектурна традиция – разграбени и разрушени са повечето представителни сгради на държавния апарат (дворци, замъци, крепости) и средища на културата (манастирски школи и библиотеки, черкви и други); оцеляват някои църкви, преустроени като джамии („Свети четиридесет мъченици“ в Търново, „Свети Георги“, „Света София“ в София);