Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, журналист и военен кореспондент. Герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
Биография
Не познава родния си баща. Отгледан е от втори бащаПавел Дурягин. «Жди меня»: 100 лет Константину Симонову // ТАСС, 28 ноября 2015 г., преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир в Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.
Творчество „Истински хора“ – 1938 г. „Приятели и врагове“ – 1948 г. „В името на дружбата“ – 1961 г. „Три тетрадки“ – 1964 г. „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г. „Руски хора“ – пиеса – 1942 г. „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г. „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г. „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г. „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г. „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г. „Последно лято“ – роман – 1971 г.
Източници
Категория:Руски писатели Категория:Съветски писатели Категория:Руски романисти Категория:Руски драматурзи Категория:Руски сценаристи Категория:Руски мемоаристи Категория:Съветски мемоаристи Категория:Руски поети Категория:Съветски военни кореспонденти Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Законодатели Категория:Кандидат-членове на ЦК на КПСС Категория:Герои на социалистическия труд на СССР Категория:Членове на ЦРК на КПСС Категория:Родени в Санкт Петербург Категория:Починали в Москва Категория:Починали от рак