Садридѝн Айнѝ (истинско име Садридин Саѝд-Муродзо̀да; 27 април 1878 – 15 юли 1954) е таджикски и узбекски писател, учен (историк и литературовед) и общественик.
Биография Роден е в село на територията на днешна Бухарска област, Узбекистан. Учи в Бухара, където е близко познат с видни бухарски интелектуалци. Взима участие в установяването на съветската власт в Бухара.
Айни е сред организаторите на Самаркандския държавен университет през 1927 г., който тогава се нарича академия.
От 1951 г. е академик и първи председател от 1951 г. на Академията на науките на Таджикистан. Депутат е във Върховния съвет на СССР от 1950 г.
Научна дейност В съветско време се занимава главно с литературна дейност. Считан е за родоначалник на пролетарската таджикска литература. Рисува бита, нравите и борбите на таджикския народ. Пише на родния си таджикски, понякога и на узбекски език.
Съставя първата антология на таджикското национално творчество „Образцы таджикской литературы“.
Автор е на трудове по история и литература на народите на Средна Азия.
Отличия Носител е на отличията: Сталинска премия (1950), 3 ордена „Ленин“; орден „Червено знаме на труда“; заслужил деятел на науката на Таджикската ССР; почетен академик на Академията на науките на Узбекистан; „Герой на Таджикистан“.
Творчество
„Палачите на Бухара“, 1920 г. „Дохунда“, 1930 г. „Роби“, 1934 г. Източници Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 1. А – Анкетирование. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2005. – 766 с.: ил.: карт
Категория:Култура на Таджикистан Категория:Таджикистански учени Категория:Съветски писатели Категория:Съветски поети Категория:Литературоведи Категория:Академици Категория:Историци Категория:Личности (Самарканд) Категория:Починали в Душанбе