Сергей Тимофеевич Аксаков (1 октомври 1791, Уфа – 12 май 1859, Москва) е руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик. Рисува живота на руското дворянство от XVIII век. Баща на Иван Аксаков и Константин Аксаков.
В края на 30-те години на XIX век Сергей Аксаков е сред първите руски общественици, които започват да насочват вниманието на обществото към славянската идея, обръщайки особено внимание на българския народ. Той убеждава Руската академия да подкрепи Юрий Венелин за осъществяване на пътуването му из България и Румъния.
Аксаков заема специално място в историята на руската култура не само благодарение на литературното си творчество. В продължение на много десетилетия домът на Аксакови в Абрамцево е бил притегателен център за голям кръг писатели, журналисти, учени и театрални дейци. През 20-те и 30-те години на миналия век Михаил Шчепкин, Михаил Погодин и много други редовно се събирали в къщата му в събота. Постепенно този кръг се разширява от приятелите на децата му Константин и Иван – Алексей Хомяков, Иван Киреевски, Юрий Самарин. В продължение на десетилетия къщата на Аксакови се превръща в едно от най-важните места, където се заражда и развива славянофилското движение.
Творчество „Семейна хроника“ – 1856 г. „Детските години на Багров-внук“ – 1858 г. „Аленото цвете“ – 1858 г.
Източници
Категория:Руски писатели Категория:Славянофили Категория:Руски театрални критици Категория:Възпитаници на Казанския университет Категория:Родени в Уфа Категория:Починали в Москва