Андре Стил (21 април 1921 – 3 септември 2004) е френски писател и публицист. Майстор на краткия разказ. Той става член на Френската комунистическа партия през 1940 г. и остава лоялен към партията. Участва в Съпротивата. Отразява класовите битки във Франция след Втората световна война.
Биография Роден в малък град във въгледобивен район на Северна Франция, Стил получава образованието си в Университета в Лил. Следва философия. Преподава в университета от 1941 до 1944. Присъединява се към Комунистическата партия през 1940 г. Той е главен секретар на „Liberté“ до 1949 и редактор на „Ce Soir“. През 1956 г. той публикува доклад от Унгарската революция, описващ очевидно масово убийство на унгарски комунисти. Работи като редактор на „Humanité“ до 1959 г.
В началото на 1949 г. публикува около петдесет тома, включващи главно социалистически романи, разкази и стихове. С подкрепа от Луи Арагон, той печели Държавна награда на СССР за трилогията „Първият удар“ (1951 – 1953).
През 1977 г. е избран за един от десетте членове на френската литературна организация със седалище в Париж „Академия Гонкур“.James Kirkup, "André Stil: Obituary" The Independent September 9, 2004, recovered May 11, 2009
Творчество „Първият удар“ – 1951 – 1953 г. „Ние ще се обичаме утре“ – 1957 г. „Красив като мъж“ (роман, 1968) „Приятелят в огледалото“ (роман, 1977) „Бог е дете“ (роман, 1979) „Чаровният доктор“ (роман, 1980) „Шестдесет и четири мака“ (роман, 1984) „Риболов с писалка“ (разказ, 1985) „Газела“ (роман, 1991)
Телевизионни сценарии Le Petit Boxeur (1971) La Correspondante (1973) La Croisée (1975) L’Ami dans le miroir (1978) Le Dernier train (1979) Les Petits soirs (1979)
Източници
Категория:Френски писатели Категория:Френски романисти Категория:Френски сценаристи Категория:Френски журналисти Категория:Френски комунисти Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Хора от О дьо Франс