Борис Василев Мончев с псевдоним Борил е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Юрист, народен представител в XIX, XXIV и XXV обикновено народно събрание (ОНС) на България.
Биография Мончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев и Петър Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.
В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия. През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8 В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО. Като учител Мончев на два пъти получава тескере от меарифското управление,с което му се забранява да преподава като осъждан и амнистиран. С тескеретата се призовава българската община в Солун да го отстрани от длъжност, но общината отказва.. През 1905 година на Солунски окръжен конгрес Мончев е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун. Участва в редактирането на списание „Искра“. Според Павел Шатев през 1913 година Момчев заедно с Д. Кандиларов и д-р Николов водят преговори в Цариград с турски представители, водени от Сюлейман Аскери, за съвместни действия в Македония и подписват протоколи за сътрудничество.Калчев, Калчо К. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918 г.), Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 278-279. Тези преговори, според Шатев, се водят със знанието и съгласието на министъра на външните работи Н. Генадиев.
По време на Първата световна война служи в 39-и пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918 – 1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) oбикновено nародно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924 – 1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали. В 1940 година отново става народен представител в XXV ОНС от Момчилградска избирателна колегия.
Умира на 4 октомври 1942 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328. Погребан е в Централните софийски гробища. На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:
Родословие
Външни препратки „До II Върховен Народен Съд, отговор от наследницата на Борис Василев Мончев по обвинителния акт на Главния народен обвинител от 5 XII 1944 г.“, София, 15 декември 1944 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български юристи от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Седемнадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Прилеп Категория:Починали в София Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Възпитаници на Загребския университет Категория:Български имигранти от Македония в Кърджали Категория:Погребани в Централните софийски гробища