Поройно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География Поройно е в Лудогорието, намира се на 1,5 км от град Дулово.

Селото наброява 1079 жители (към 2024 г.).

История

До 1942 г. селото се казва Кара-Ямурлар. Буквално преведено от турски името означава: черни дъждове, откъдето впоследствие получава и българското си име.

Думата „кара“ в имената на селата, базирана на цветовата символика, използвана за обозначаване на посоката в древните тюркски култури, обикновено се отнася до севера. Използвана е и за подчертаване на нещо голямо, гъсто, величествено или плодородния черен цвят на почвата.

Население, етнически състав и религии

Населението е от турски и ромски произход. Съществуват различни теории за произхода на населението. Предполага се, че в мнозинството си са наследници на уседнали юруци а също и изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика относно жителите на Кара-Ямурлар.

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 2024 г. сочи че селото наброява 1079 жители.

Числеността на населението според преброяванията през годините:

Преброяването през 1930 г. се извършва от румънските власти.

През 1893 г. в селото е имало 131 домакинства и общо 781 души, от които 384 мъже и 397 жени.

От 1913 г. Поройно попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Преброяване извърщено през 1930 г. от румънските власти показва 908 жители.

По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г.

Религии Микрорегионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, а не до крайна ортодоксалност.

Обществени институции Начално Училище на селото се казва „Светлина“ и в него се обучават приблизително 60 ученикаОбщина Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност Читалището е със самодеен състав и се казва „Христо Ботев“

Редовни събития Датата 9 септември е останала като дата празник на селото.

Кухня За кухнята е характерно широкото използване на продукти, които могат да се намерят в градината или от отглежданите животни.

Икономика Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авио-индустрията, а и също като ядки.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Разпространено е и овощарството.

Основното предприятие в селото е „Братя Пепеч“ ООД което се занимава с изкупуване и обработка на семена и ядки.

Транспорт През него преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

Източници

Категория:Села в област Силистра Категория:Населени места в община Дулово