Антоний Ангелов Генов е български актьор.
Биография Роден е в София на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село Генерал Николаево, сега квартал на град Раковски. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.10 години от кончината на Антоний Генов, r-news.bg, 14 декември 2016.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1974 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова.
Постъпва на работа в Театър „Сълза и смях“ през 1974 г. По-късно напуска състава на театър, но се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.
В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.
Дублира филми и сериали през кариерата си.Генов, Антоний Ангелов (09.02.1950 - 15.12.2006), Znam.bg.
Участва в безброй радиопиеси, тв рецитали и концерти.
Член е на СБФД.
В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.
Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.Почина актьорът Антоний Генов , в-к Сега, 16 декември 2006.
Личен живот До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.Ирина Гигова, Синът на Антоний Генов щурмувал ВИТИЗ заради 10 дни отпуск от казармата, в-к Новинар, 24 ноември 2007.
Награди и отличия Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма „Апостолите“, Варна (1976) Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма „Апостолите“, Варна (1976) Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма „Хан Аспарух“ (1982) Голямата награда „Златната роза“ за филма „Те надделяха“ (1986)Носители на Златна роза за игрално кино, в-к Култура, бр. 36, 11 октомври 2002. Заслужил артист (1987)
Театрални роли „Дон Жуан“ (Молиер) – Дон Жуан „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Чудомир „Око под наем“ (Питър Шафър) – Чарлз „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) „Чайка“ (Антон Чехов) „Последните“ (Максим Горки) „Без зестра“ (Николай Островски) „Дон Жуан или любовта към геометрията“ (Макс Фриш)
Телевизионен театър „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Найден „Каменният гост“ (1983) (Александър Пушкин) „Терасата“ (1983) (Любен Лолов) „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей) – Фред Хенри „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – (като Антони Генов) „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол) „Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
Филмография Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля 2019 Ханът и империята Велизарий 2001 Една нощ 1999 Нова приказка за стари вълшебства Шарл, разказвачът на приказки 1995 Хищна птица („Bird of Prey“) САЩ / България лейтенант Димитров 1992 Куршум за рая турският главатар Имам Ахмед 1988 Черните рамки 5 доцент Делирадев, близък приятел на Олга и Кирил 1988 Черните рамки 3 доцент Делирадев 1986 Те надделяха Янко 1985 Борис I 2 Владимир-Расате, син на Борис I 1985 Последният езичник Владимир-Расате, син на Борис I 1985 В навечерието („Накануне“) 2 СССР / България Дмитрий Никанорович Инсаров 1984 В името на народа 8 нелегалният Стефан 1983 Зелената шапка актьорът 1981 681 – Величието на хана („681 AD: The Glory of Khan“) САЩ / България Велизарий 1980 Хан Аспарух 3 Велизарий 1980 Прозорецът Филип 1979 Адаптация 3 доктор Владо Банков 1979 Бедният Лука Никодим, братът на Антон 1977 Звезди в косите, сълзи в очите Калайджиев 1976 Апостолите 2 Панайот Волов 1976 – 1980 Записки по българските въстания 13 Панайот Волов (в 8 серии – 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13-а) 1972 Чертичката ученик-ремсист
Дублаж „Историята на Исус за деца“, 2006
Източници
Външни препратки
Антоний Генов в КиноПоиск Антоний Генов в Кино-Театр
Категория:Български актьори и актриси Категория:Български театрални актьори и актриси Категория:Български озвучаващи актьори Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Носители на „Златна роза“