Доброволните спортни организации (ДСО) са казионни организации за масова физкултура и спорт и съставляват важна част от организацията и структурата на спортното движение в България между 1949 и 1957 г. Те са изградени на мястото на съществуващите до есента на 1949 г. физкултурни дружества чрез директно копиране в български условия на модела на доброволните спортни организации в Съветския съюз. Подобен процес на изграждане на същите доброволни спортни организации по същото време има и в другите страни с „народни демокрации“ в Източна Европа – Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и Албания.
ДСО са създадени във връзка с решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 27 август 1949 г. Тяхната задача е да изпълнят партийните решения за масовизиране на физкултурата, спорта и туризма сред населението, да подготвят носители на значка по българските републикански физкултурни комплекси „Готов за труд и отбрана“ /ГТО/ и „Бъди готов за труд и отбрана“ /БГТО/, да излълчат чрез покриване на норми от единната републиканска спортна класификация /ЕРСК/ спортисти-разрядници, кандидат-майстори на спорта, майстори на спорта и заслужили майстори на спорта.
Доброволните спортни организации са изградени към отрасловите профсъюзи, към Министерството на вътрешните работи, към Комитета за изкуство, наука и култура. Без да са ДСО, подобни организации се изграждат и към Министерството на отбраната.
Характерна за ДСО е централизираната структура на управление. Всяка от тях се ръководи от Централен съвет в София, а по места са изградени Градски и Окръжни съвети, които ръководят дейността на организацията, съответно на територията на големите градове и на окръзите.
По същия начин са изградени и отборите на ДСО в отделните видове спорт. Например в републиканските първенства (без футбола) участват представителните отбори на Централните съвети на ДСО (сборни отбори, съставени от предимно софийски и най-добрите провинциални състезатели).
Съответно на градско ниво всяка ДСО има представителен градски отбор, който е съставен от най-добрите състезатели на отделните колективи към организацията в съответното населено място.
Основна организационна единица на ДСО е физкултурният колектив, който се изгражда по месторабота в съответните предприятия и ведомствавестник "Народен спорт", 17 септември 1949 г.. Фактически тези колективи в голямата си част са съществували и преди въвеждането на ДСО като сектори към съществувалите дотогава физкултурни дружества.
Създаване Централният комитет на управляващата Българска комунистическа партия излиза с обнародвано на 27 август 1949 г. „Решение за състоянието на физическата култура и спорта и задачите на партията в тази област“.вестник "Народен спорт", 27 август 1949 г.
В решението си ЦК на БКП предлага върховната организация на спортното движение в България – Народният физкултурен съюз, да бъде закрит и на негово място да бъдат изградени „самодейни физкултурни организации по линията на профсъюзите и ведомствата.“
Според решението, Централният съвет на Общия работнически професионален съюз /ОРПС/ и централните ръководства на отделните профсъюзи са натоварени да вземат всички необходими мерки за разгръщане на масовата физкултурна и спортна дейност сред работниците и служещите.
По-нататък ЦК на БКП чертае пътя на бъдещите „самодейни профсъюзни физкултурни дружества и колективи“, и посочва, че те трябва да развиват всички видове спорт и на първо място: гимнастика, лека атлетика, плуване, ски, спортна стрелба, колоездене, туризъм и т.н., и спортните игри: волейбол, баскетбол, футбол.
На 17 септември 1949 г. Върховният комитет по физическа култура и спорт /ВКФС/ към Министерския съвет обнародва приетата предния ден своя инструкция, с която обявява, че се преминава към изпълнение на решенията на ЦК на БКП за физкултурата и спорта. В нея между другото се посочва:
„ВКФС, в съгласие с Централния съвет на ОПРС, Министерството на народната отбрана, министерството на вътрешните работи и Комитета за наука, изкуство и култура реши:
Да се създадат от всички досегашни [физкултурни] дружества 6 (шест) доброволни спортни организации (ДСО), разделени на ведомствен и професионален принцип."вестник "Народен спорт", 17 септември 1949 г.
Първоначално създадените през октомври 1949 г. ДСО са „Спартак“, „Академик“, „Енергия“, „Динамо“, „Строител“ и „Червено знаме“. От януари 1951 г. са създадени ДСО „Локомотив“ и ДСО „Ударник“, в началото на 1952 г.: ДСО „Миньор“ и ДСО „Септември“, а в края на 1952 г. се появява и ДСО „Урожай“. + Ведомствени ДСО Доброволна спортна организация „Спартак“ към Министерството на вътрешните работи обхваща служителите под неговото ведомство. Организацията е активна в периода 1949-1957 г.Доброволна спортна организация „Академик“ към отдела за висше образование към Комитета за наука, изкуство и култура обхваща всички студенти, преподаватели и професори във висшите училища. Организацията е активна в периода 1949-1957 г. През 1949 г. са изградени Градски съвети на ДСО „Академик“ само в градовете София, Пловдив, Варна и Свищов, където са разположени всички висши учебни заведения в страната по това време. Доброволна спортна организация „Ударник“ обхваща всички трудослужащи и служители в системата на Трудовата повинност, по-късно Строителни войски. Организацията е активна периода 1951-1957 г. В свое заседание от 4 януари 1951 г. ВКФС взема решениевестник "Народен спорт", 2 март 1951 г. по предложение на Централното управление за специално строителство (както по това време се наричат трудовите войски) от ДСО „Строител“ да се отдели нова ДСО „Ударник“, която да обхване само трудослужещите при Трудовата повинност. Градски съвети на ДСО „Ударник“ са изградени само в населените места, където са базирани щабовете на техните дивизии – София, Плевен, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Търново и Коларовград (дн. Шумен. По-късно дивизията е предислоцирана във Варна).
Военни спортни организации При Министерството на народната отбрана не се изгражда доброволна спортна организация, обаче войската има право да участва със свои представителни отбори във всички състезания за първенства.вестник "Народен спорт", 17 септември 1949 г. Почти във всяко населено място, където има гарнизон или поделение на армията, още в периода 1948-49 са изградени военни спортни организации, които първоначално носят отделни имена с допълнението "при ДНВ" (Дом на народната войска). Такива например са Септември при ДНВ (София), Ботев при ДНВ (Пловдив), Ботев при ДНВ (Варна), Добруджански воин при ДНВ (Добрич), Септември при ДНВ (Силистра), Дунавец при ДНВ (Русе) и др.
По-късно имената на военните спортни организации са унифицирани, като централната военна спортна организация в София носи последователно имената ЦДНВ (Централен дом на народната войска), ЦДНА (Централен дом на народната армия) и ЦСКА (Централен спортен клуб на армията), а тези в отделните населени места в провинцията съответно ДНВ (Дом на народната войска), ДНА (Дом на народната армия) и СКНА (Спортен клуб на народната армия). Някои видове войски създават свои отделни представителни спортни клубове, като например ВМС във Варна (Военно-морски сили), ВВС в София (Военно-въздушни сили), ДНФ в Русе (Дом на народния флот към Дунавската флотилия).
+ Профсъюзни ДСО Доброволна спортна организация „Динамо“ обхваща профсъюзите на пощенци, продоволственици, текстилци, тютюноработници, графици и кожарообработващи. Организацията е активна в периода 1949-1957 г. През 1952 г. от ДСО „Червено знаме“ се отделят колективи за новообразуваната ДСО „Септември“ /трудово-производителни и занаятчийски кооперации/.Доброволна спортна организация „Енергия“ обхваща профсъюзите на транспортните работници, металици, електроработници, химици, рудничари. Организацията е активна в периода 1949-1957 г. В заседание на 6 октомври 1949 г. Централният съвет на ДСО „Енергия“ решава да промени името на организацията на ДСО „Торпедо“. Това решение е потвърдено от ВКФС в заседанието му от 11 октомври с.г. В свое заседание от 4 януари 1951 г. ВКФС взема решение от ДСО „Торпедо“ да се отдели нова ДСО „Локомотив“, която да обхване само профсъюзите на транспортните работници. Същевременно от тази дата ДСО „Торпедо“ продължава да съществува като организация само на металици, електроработници, химици, рудничари. През 1952 г. от ДСО „Торпедо“ се отделят колективи за новообразуваната ДСО „Септември“ /трудово-производителни и занаятчийски кооперации/ и колективи за новообразуваната ДСО „Миньор“, която обхваща миньорите и служителите в минната индустрия.Доброволна спортна организация „Червено знаме“ обхваща профсъюзите на административните, здравно-хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните, просветните работници и тези по кредита и размяната. Организацията е активна в периода 1949-1957 г. През 1952 г. от ДСО „Червено знаме“ се отделят колективи за новообразуваната ДСО „Септември“ /трудово-производителни и занаятчийски кооперации/.Доброволна спортна организация „Строител“ обхваща трудослужещите при Трудовата повинност, профсъюзите на строителите, земеделско-стопанските, горските и дърводелските работници. Организацията е активна в периода 1949-1957 г. В свое заседание от 4 януари 1951 г. ВКФС взема решение от ДСО „Строител“ да се отдели нова ДСО „Ударник“, която да обхване само трудослужещите при Трудовата повинност, която така или иначе не е профсъюзна, а ведомствена организация. Същевременно от тази дата ДСО „Строител“ продължава да съществува като организация само профсъюзите на строителите, земеделско-стопанските, горските и дърводелските работници. През 1952 г. от ДСО „Строител“ се отделят колективи за новообразуваните ДСО „Септември“ /трудово-производителни и занаятчийски кооперации/ и ДСО „Урожай“ /земеделско-стопанските работници и селски колективи/. Доброволна спортна организация „Локомотив“ обхваща профсъюза на транспортните работници. Организацията е активна в периода 1951-1957 г. В свое заседание от 4 януари 1951 г. ВКФС взема решение от ДСО „Торпедо“ да се отдели нова ДСО „Локомотив“, която да обхване само профсъюзите на транспортните работници. Същевременно от тази дата ДСО „Торпедо“ продължава да съществува като организация само на металици, електроработници, химици, рудничари.Доброволна спортна организация „Септември“ обхваща Общия съюз на трудово-производителните занаятчийски кооперации. Организацията е активна в периода 1952-1957 г. В свое заседание от 6 декември 1951 г. ВКФС взема решение да се създаде доброволна спортна организация към Общия съюз на трудово-производителните занаятчийски кооперации, която в началото на януари 1952 е фактически създадена и приема името „Септември“.Доброволна спортна организация „Миньор“ обхваща Профсъюза на миньорите. Организацията е активна в периода 1952-1957 г. На 14 март 1952 г. вестник „Народен спорт“ обнародва решение на ВКФС да се създаде доброволна спортна организация към Профсъюза на миньорите, като същата се отдели самостоятелно от ДСО „Торпедо“, към която до този момент се числят миньорите.
ДСО на селското население в България С решение на Върховният комитет за физическа култура и спорт в началото на ноември 1952 г. е създадена Доброволна спортна организация „Урожай“, която да обхване цялото селско население в страната. Към новата организация незабавно преминват всички селски физкултурни колективи, които до този момент са принадлежали към ДСНМ по линия на селската младеж или към ДСО „Строител“ по линия на земеделските стопанства.
ДСО на съветските граждани в България В заседание на 6 ноември 1951 г. и във връзка с тогавашния официален празник – годишнина на т.нар. Велика Октомврийска социалистическа революция, отбелязвана всяка година на 7 ноември, Върховният комитет за физическа култура и спорт решава да се създаде нова доброволна спортна организация „Червена звезда“ към клуба на Съюза на съветските граждани в НРБ.