Кормища (, Кормиста) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.
География Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница, под манастира „Света Богородица Икосифиниса“.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е патроним по изчезналото лично име Корьмо.
Средновековие В хрисовул от XI век на император Алексий Комнин (1081 – 1118) се говори за почтения манастир около Кормища, посветен на Светите Безсребреници. Селото се споменава в периода 1265 – 1361 година с формите Κορομίστα, Κορεμίστου, Κορεμίστα, Γορεμίστα και Κορεμίτζα.
В Османската империя Селото е споменато в грамота от 1351 година (въ Корьмиштехъ).
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Коромища, със 161 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291. На базата на личните имена в поменик в Кушнишкия манастир, в който са записани и жители на Кормиста от началото на XVIII век, Стою Шишков и Йордан Попгеоргиев смятат, че по това време селото все още е българско. Срещат се имена като Стоиу, Райку, Асану и др.Попгеоргиев, Йордан и Ст. Н. Шишков, Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилиета, Пловдив, 1918, с. VI.
В XIX век селото има три махали – турска Конак и две гръцки – Рая и Метохи. Гръцка статистика от 1866 година показва Кромиста (Κρομίστα) като село с 200 жители турци.Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово Църквата „Свети Илия“ е трикорабна базилика от XIX век.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Кормища два пъти: веднъж като Кромиста (Kromista) в Правищката епархия с 660 жители гърци и втори път като Кормиста (Kormista) в Драмската епархия с 600 жители гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кормища (Kormischta) е посочено като село със 135 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 340 гърци. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Коромиста (Коромишта) като село със 110 гръцки и 40 турски къщи.
Георги Стрезов в 1891 година определя Кормища като гръцко село и пише:
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кормища брои 250 турци, 600 гърци и 50 власи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курмища (Kourmichta) има 650 жители гърци.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кормища е смесено местно-бежанско село със 115 бежански семейства и 456 души.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Кормища на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Гяур или Гяур чешме Γκιαούρ Криовриси Κρυόβρυσηчешма СИ от Кормища Куровувалта Κουροβουβάλια Валтокамбос Βαλτόκαμποςблата СИ от Кормища Бенен Каран Μπενέν Καράν Дикорфон Δίκορφον Ибраим чешме Ίμπραήμ Τσεσμέ Вриси Βρύση Сиври тепе Σιβρί Τεπέ Митерон Μυτερόνвръх в Кушница на ЮИ от Кормища Куледжик Κουλετζίκ Пиргискос Πυργίσκοςвръх в Кушница на ЮЮИ от Кормища Узун Алан Ούζούν Άλάν Мегало Хорафи Μεγάλο Χωράφιвръх в Кушница на ЮИ от Кормища Алтингос Άντίγκος Хорафия Χωράφιαместност С от Кормища Кутин дере или Мутин дере Μουτίν Ντερέ Ксеролакос Ξερόλακκοςрека в Кушница Ю от Кормища
Личности Свързани с Кормища Никос Папазоглу (1948 – 2011), гръцки певец, по произход от Кормища
Бележки
Категория:Села в дем Амфиполи