Марий () е един от 5-те вилаета (провинция) в Туркменистан. Площ 87 150 km² (4-то място по големина в Туркменистан, 17,74% от нейната площ). Население на 1 януари 2005 г. 1 480 400 души (1-во място по население в Туркменистан, 22,6% от нейното население). Административен център град Мари. Разстояние от Ашхабад до Мари 374 km.

Историческа справка Най-старият град във вилаета е Мари основан през 1884 г. под името Мерв (от 1937 г. Мари). По време на съветската власт за градове са признати още 3 селища: 1931 г. Байрамали, 1939 г. Йольотан и 1967 г. Кушка (сега Серхетабад). Останалите 4 града във вилаета са утвърдени за такива след признаване на независимостта на Туркменистан през 1991 г. Бившата Марейска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 10 януари 1963 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 14 декември 1970 г. Марийска област е възстановена, а на 14 декември 1992 г. е преименувана на Марийски вилает с административен център град Мари.

Географска характеристика Марийски вилает заема южната част на Туркменистан. На югоизток и юг граничи с Афганистан, на запад – с Ахалски вилает, а на североизток – с Лебапски вилает. В тези си граници заемат площ от 87 150 km² (4-то място по големина в Туркменистан, 17,74% от нейната площ). Дължина от север на юг 500 km, ширина от запад на изток до 300 km «Большая Советская Энциклопедия» – Марыйская область (Марыйский вилает), т. 15, стр. 433.

Вилаетът се намира предимно в югоизточната част на Туранската низина, в пределите на пустинята Каракум. Повърхнината му е хълмиста, слабо наклонена на север равнина. В северната част е разположено падинообразното понижение Унгуз, покрито с такири и солончаци (шори), а на юг от него е пустинята Централен Каракум с височина около 150 m. Между реките Амударя и Мургаб е разположена пустинята Югоизточен Каракум (височина над 300 m), а южно от нея се простират възвишенията Бадхиз (до 651 m) и Карабил (връх Дадеранли 984 m (), крайни северни части от планинската система на Паропамиз.

Климатът е рязко континентален, с продължително, горещо и сухо лято и умерено студена зима. Средна юлска температура от 28 °C на юг и югоизток до 32 °C нв централните пустинни части, средна януарска от -2 °C на север до 4 °C на югоизток. Годишна сума на валежите 100 – 300 mm с максимум през пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 240 – 250 денонощия .

Най-голямата река във вилаета е Мургаб, водеща началото си от планините на Афганистан и губеща се в пясъците на Каракум северно от град Мари. Нейни основни притоци са Кашан и Кушка (леви), също извиращи от Афганистан. На река Мургаб са изградени три големи водохранилища (Ташкепринско, Саръязинско и Колхозбентско), служещи за регулиране на оттока ѝ. От изток на запад територията на вилаета се пресича от най-големия в света напоителен канал Каракумския (във вилаета се намира неговата средна част).

Преобладават пясъчно-пустинните и сиви почви с участъци от незакрепени пясъци. В оазисите са развити алувиално-ливадни, на места засолени почви. По речните тераси и в делтата на Мургаб са разпространени такировидни почви, по подножията на възвишенията Бадхиз и Карабил – светлосиви почви, а в сухата долина Унгуз и по дъната на котловините – солончаци. Най-характерната растителност във вилаета е пустинната – дървета (бял и черен саксаул), храсти и полухрасти (пясъчна акация, астрагал, кандим и др.), житни треви, ефемери и ефемероиди (илак, луковична метличина и др.). По такирите се срещат синьозелени водорасли и лишеи, а във възвишенията Бадхиз и Карабил – тревисто-осикова растителност. По долината на Мургаб има малки галерийни гори (топола, ива, тръстика и др.). Животинският свят е представен от антилопи джейран и сайга, вълк, пустинна лисица, чакал, гепард (по долината на Мургаб), архар, кулан, бодливец, леопард (последните четири в Бадхизкия резерват). Има множество видове гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), птици – саксаулна сойка, пустинарка и др., влечуги (змии, гущери, костенурки), паякообразни (фаланга, каракурт).

Население На 1 януари 2005 г. населението на Марийския вилает е наброявало 1 480 400 души (1-во място по население в Туркменистан, 22,6% от нейното население). Гъстота 16,99 души/km².

Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Марийски вилает се поделя на 11 етрапа (района), 8 града, в т.ч. 2 града със самоуправление и 6 града с районно подчинение и 14 селища от градски тип:

Байрамалийски етрап, районен център село Мекан Векилбазарски етрап, р.ц. сгт Молланепес (бивш Полторацки) Йольотонски етрап (бивш Иолотонски район), р.ц. град Йольотан (бивш Иолотан) Каракумски етрап, р.ц. села Ягтиел Марийски етрап, р.ц. село Сапурмурат Туркменбаши Мургапски етрап (бивш Мургабски район), р.ц. град Мургап (бивш Мургаб) Огузхански етрап, р.ц. сгт Парахат Сакарчагински етрап, р.ц. град Сакарчага Серхетабадски етрап (бивш Кушкински район), р.ц. град Серхетабад (бивш Кушка) Тагтабазарски етрап (бивш Тахтабазарски район), р.ц. сгт Тахтабазар Туркменкалински етрап, р.ц. град Туркменкала Байрамали (град) Мари (град)

Вижте също Административно деление на Туркменистан

Източници

Категория:Вилаети на Туркменистан