Втори пехотен искърски полк е български пехотен полк, взел участие във войните за национално обединение. Има поредността на разформирания поради участие в преврата срещу княза през 1886 година Втори пехотен струмски полк.

Формиране Втори пехотен искърски полк е формиран на 1 март 1889 съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София и влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. На 10 февруари майор Иван Цончев сдава дружината си в 7-и пехотен преславски полк, за да поеме временното командване на полка. Длъжността командир на полка поема на 3 март.Елдъров, С., стр. 49 От март същата година е на гарнизон Ловеч, а по-късно в Русе.ДВИА, ф. 339, История на фондообразувателя

Състав В състава на полка влизат 2-ра и 3-та дружина (наследник на 5-а орханийска дружина) от -1-ви пехотен софийски полк, като за полково знаме е избрано знамето на 3-та дружина.

1-ва дружина (14 офицери, 427 подофицери и войници); 2-ра дружина (14 офицери, 428 подофицери и войници); нестроева рота – 35 долни чинове.

Общо: 914 душиЦВА, ф. 339, оп. 1, а. е. 1, л. 7 – 20.

По това време полкът изпълнява караулни функции на по-важни обекти в столицата. През август 1889 година гарнизонът на полка се премества в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Иван Цончев е назначен за командир на 6-и пехотен търновски полк. По-късно командването поема полковник Георги Марчин. Към 1902 полкът е със седалище в гр. Русе. Там пребивава и през следващите три десетилетия. Казармите му са разположени близо до Дунава. Основната казармена сграда е запазена.

Балкански войни (1912 – 1913) При всеобщо ликуване полкът отпътува от Русе на 24 септември 1912 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) той взема участие в боевете при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември се сражава при езерото Деркос и Чаталджа. През Междусъюзническата война война участва в боевете при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава.

Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 58 Чиновници: 5 Подофицери и войници: 5161 Коне: 467 Обикновени коли: 57 Товарни коли: 258 Специални коли: 4 Пушки и карабини: 4186 Картечници: 4

Сражава се при Криволак, а от 30 ноември 1916 г. е на позиции на левия бряг на р. Черна и воюва при позициите „Борови висоти“, „Търнава“ и „Борец“.

Между двете световни войни На основание на предписание № 6129 от 18 ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран във 2-ра пехотна искърска дружина. През 1928 година е формиран отново, от 2-ра допълваща дружина и от 5-а допълваща част. На 5 юни 1937 година с царска заповед №2 се преименува на 33-ти пехотен свищовски полк.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 21

Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран на два пъти през 1941 и 1943 година и се намира на Прикриващия фронт. Взема участие в първия период на т.нар. „Отечествена война“ в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия. Демобилизиран е на 6 декември 1944 година.

Полкът остава в Свищов до март 1951 г., след което е преместен в Никопол и е преименуван на 43-ти стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и се намира в Севлиево до ликвидацьията си на 25 септември 1962 година.

Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Втори пеши искърски полк (19 януари 1889 – 1891) Втори пехотен искърски полк (1892 – 18 ноември 1920) Втора пехотна искърска дружина (18 ноември 1920 – 1928) Втори пехотен искърски полк (1928 – 5 юни 1937) Тридесет и трети пехотен свищовски полк (5 юни 1937 – 25 септември 1962)

Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Майор Иван Цончев 3 март 1889 – 24 януари 1890 2. Полковник Георги Марчин от 1890 Подполковник Дечко Караджов от 15 февруари 1890 – 1895 Подполковник Иван Петров 1900 Подполковник Стоян Георгиев 1900 Полковник Георги Марчин към 1904 Полковник Атанас Тодоров към 1905 Подполковник Иван Петров 1911 Полковник Никола Крунев 1912 – 1913 Полковник Владимир Данев 1915 – 1917 Полковник Христо Лефтеров Първа световна война Полковник Панайот Ангелов през войните Полковник Гурко Мархолев 1922 – 1923? Полковник Никола Бакърджиев 1925 Подполковник Цоко Коев от 1927 Полковник Никола Стайчев до 23 септември 1928 Подполковник Сава Векилов 1930 – 1933 Генерал-майор Тодор Георгиев от 13 май 1934 Подполковник Михаил Захариев 1934 – 1935 (и.д.) Подполковник Никола Костов 1935 – 1936? Подполковник Иван Тодоров 1936 – 1936 Полковник Славчо Кирчев 1936 – 1941? Подполковник Станю Пиперков 1942 – 1945? Полковник Иван Шехтанов от 1945 Полковник Асен Тороманов 1945 – 1945 Подполковник Александър Найденов 1946 – 1947?

Други командири: Марин Куцаров, Стано Петров, полк. Никола Бояджиев, Александър Пенев

Бележки

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ Елдъров, С., Генерал Иван Цончев (1859 – 1910) – Биография на два живота, София, 2003, Военно издателство

Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:Основани в България през 1889 година Категория:Военни формирования, формирани през 1889 година