Николай Цветанов Николов, известен още като Николай Вълчинов, Ник Улф, Книголюб Блажени, Николай Единак е български писател, сценарист, кинорежисьор, театрален режисьор.
Биография Роден е в Бяла Черква на 28 април 1950 г.
Първоначално завършва Втора софийска гимназия, а през 1971 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1975 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура в класа на професор Боян Дановски.
Започва да режисира постановки в театрите в Монтана и Стара Загора, а впоследствие е режисьор и редактор към Студията за игрални филми „Бояна“. След това става преподавател по кинодраматургия в „Арт-колеж“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г. Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филмови дейци. Експерт в Националния съвет за радио и телевизия.
Вълчинов има над 350 публикации в централния и периодичния печат.
Библиография Застраховка за магарето. София: Народна младеж, 1985 Сезонът на канарчетата. Първа част, ИК „I“, 1993 Сезонът на канарчетата. Втора част, ИК „I“, 1993 Другаде (повести, „Виран човек“ и „Другаде“). София: Христо Ботев, 1995 Послушни момчета. София: Фама, 2002 Всичко е Колизеум. София: Стигмати, 2008 Сам. София: Кронос, 2011
Филмография Като режисьор Законът на отчаяните (2005) Годината на петела (2003) Българският модел (1998) Плач за една сянка – „Старо момче“ (1997 БНТ)
Като сценарист Законът на отчаяните (2005) Годината на петела (2003) Плач за една сянка – „Старо момче“ (1997 БНТ) Сезонът на канарчетата (1993) – пет награди от фестивала „Златна роза“, представен в номинациите „Оскар“ за най-добър чуждестраннен филм 19 метра вятър (1986) – награда за най-добър дебют на филмовия фестивал „Златна роза“, Награда „Южна пролет“ Амиго Ернесто (1986) – награда за най-добър детски филм
Като актьор Годината на петела (2003) Асистентът (2002) Аритмия (1992) Мадам Бовари от Сливен (1991) Царят на гимназията Смъртта може да почака (1985)
Като композитор Годината на петела (2003) Клубът на кралете Канал 1 на БНТ (1992) Мадам Бовари от Сливен (1991) реж. Е. Цанев, награда Pri Futura - Берлин Мандрагора (1978) Държавен драматичен театър Стара Загора
Николай Вълчинов е носител на златен медал за музика на Четвъртия национален преглед.
Театрални постановки Като режисьор
„Валентин и Валентина“ от М. Рошчин. Вълчинов е автор и на сценичната адаптация, текстовете и музиката за спектакъла. „Една репетиция на Мандрагора“ от Н. Макиавели с почит към Молиер. Вълчинов е автор и на сценичната адаптация, текстовете и музиката за спектакъла. Постановката е заснета за БНТ. „Откриване на западния полюс“ от В. Цонев. Вълчинов е автор на драматизацията. „Сако от велур“ от Ст. Стратиев „Босман и Лика“ от А. Фюгард. Вълчинов е автор и на музиката за спектакъла. „Зидари“ от П.Ю. Тодоров „Как писар Тричко не се ожени...“ от Н. Русев. Вълчинов е автор и на музиката за спектакъла. „Книжни цветя“ от Е. Улф
Автор и водещ „Клубът на кралете“, Канал 1 на БНТ (1992) „Малкият човек“, ТВ „Триада“
Източници
Външни препратки
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Български актьори и актриси Категория:Български писатели Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Югозападния университет Категория:Родени в Бяла черква Категория:Починали в София