Константин Владимирович Григориев е български режисьор и сценарист на научнопопулярни филми от руско-български произход.
Биография Роден е в град Брезник на 31 юли 1927 г. Майка му Първана Забунова е българка от Брезник. Баща му Владимир Григориев е белогвардеец от Петроград, дворянин, есер, агроном с диплома от Петровско-Разумовската земеделска и лесовъдна академия (после Тимирязевски институт / академия / университет) в Москва, преподавател в Агрономическия факултет (днешен Биологически факултет) на Софийския университет.Известният кинорежисьор с брезнишки корен Константин Григориев дари ценни документи на Държавен архив – Перник – в zapadno.com, 14.12.2017
Завършва Първоначалното училище в Костинброд, Брезнишкото училище и Велковското училище, където баща му е назначен за кмет. През 1939 г. е записан в Минната прогимназия в Перник, след като баща му е поканен за агроном към Мини „Перник“. Завършва средното си образование в Смесена гимназия „Васил Левски“ в Брезник и продължава като студент в Държавна политехника, където завършва специалност „Архитектура“ през 1949 г. В края на 1949 г. се жени за Олга Волкова (баща ѝ също е белогвардеец), синът им Петър се ражда на 25 февруари 1951 г. Константин Григориев завършва Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника през 1951 г. Постъпва в Студия за научно-популярни филми.
До 1954 г. заснема 5 ленти в България. От 1955 до 1965 г. живее в СССР, където се завръщат баща му, тъстът и тъщата. Още от границата принудително са пратени на целините, където Константин работи като комбайнер, техник, кантарджия. В края на 1955 и през 1956 г. работи в Северокавказката киностудия във Владикавказ; от 1957 до 1964 г. е в Ленинград, където се мести при роднините на баща си.
От 1965 г. отново е в България. Работи в Студия за научно-популярни филми „Време“.
Има общо над 130 научнопопулярни филма (на някои е асистент-режисьор). Половината от тях са посветени на природата и животните.Константин Григориев и неговите филми за живота – в bnr.bg, 01.12.2010 Една част от филмите на Константин Григориев се пазят в Киностудия „Време“, друга – в Българската национална филмотека, а дванадесет от заглавията се съхраняват в Световната филмотека в Париж и Брюксел като шедьоври на световното кино. Автор е на две книги – „Моите крилати, рогати, опашати герои“ (2010) и автобиографичната „Пясъчният часовник на моя живот“ (2016). Редица разработки и прийоми при снимането са негов патент.
Дългогодишен член на Международната асоциация на научното кино (МАНК).
През 1982 г. се жени за звукооформителката в същата студия Румяна Тодорова, озвучила повечето му творби оттогава.
В началото на 1990-те години печели конкурс на Американската паркова служба за създаване на филмова лента за Витоша. Той заснема двата филма „Тайните на Витоша“ (1993) и „Национален парк Витоша“ (1994), които се използват за прожекция от „Нешънъл Джиографик“.
Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“, отменено с указ на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г.
Личният му архив се съхранява във фонд 1194 в Държавен архив – Перник. Той се състои от 102 архивни единици от периода 1937 – 2017 г.
Награди 1960 – „Телевизията в цвят“, звание Лауреат на Ломоносовска награда, СССР; награда на МАНК Рабат-60 1960 – „Горски гласове“, отличие на Кметството на Сан Франциско-60 1969 – „Усмивки на природата“, Диплома за най-добър филм, Сан Себастиан-69, Диплома за изключително техническо постижение, Калкута-70, I награда за операторска работа, Велинград-70 1969 – „Свещеният бръмбар“, награда „Сребърна верига“, Мадрид-71 1970 – „Еднобрачие и хареми“, 3-та награда, Велинград-70 1970 – „Организационна техника в управлението“, награда от Международния преглед за техфилми в София-71 и Габрово-72, награда на профсъюзите на Варненския фестивал-71 1971 – „Прилепи“, Най-добър късометражен филм, Варна-72, награда на МАНК в Мадрид-72; най-добър н.п. филм, Велинград-72, I награда от Фестивала за спелеоложки филми, Оломоуц-73 1972 – „Антични теракоти“, най-добър н.п. филм, Велинград-73 1973 – „Живот над покривите“, награда на МАНК, Варна-73, I награда в Лодз, Полша, 74 1974 – „Нашите крилати съседи“, награди на МАНК и на обществеността, Мишколц-74 и за н.п.филм, Велинград-74 1975 – „Стрели над водата“, Първата Голямата награда „Златен тракийски ритон“, Пловдив-75. Награди на: МАНК, Айдховен-75; за най-добър н.п. филм, Велинград-75; за най-добър н.п.филм на годината на Съюза на българските филмови дейци, София-75; най-добър н.п. филм, Уеска-77, Испания; I награда „Голямата ваза“, Пекин-87 1977 – „Насекоми-музиканти“. Награди: МАНК, Кайро-78; най-добър н.п.филм, Пловдив-78; „Сребърен дракон“, Краков-78 г. 1978 – „Електронна графика“. Награди: МАНК, Токио-79; Гран При, Оломоуц-79; най-добър н.п.филм, Пловдив-79; златен медал от Прегледа на техн.филми, Благоевград-79; награда от Межд. фестивал на техфилми, София-80 1979 – „Тези чудесни опашки“, най-добър н.п.филм, Пловдив-80, награда на МАНК, Кьолн-80 1979 – „Турнирите“, 2-ра награда „Китайска ваза, Пекин-87 1981 – „Откровенията на Землънския зограф“, награда на МАНК, Йена-82 1981 – „Племето на твърдокрилите, награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър н.п.филм на годината, 1982 1983 – „Птици-присмехулници“, награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър н.п.филм на годината, 1985 1986 – „Живата пустиня“, Сребърен тракийски ритон, Пловдив-87; наградата на МАНК, Пардубице-88 1988 – „Растения, създадени от човека“, медал от Прегледа на н.п.филми, Сливен-88
Филмография Режисьор на всички творби и сценарист (сцен.) на повечето:
В България (след 1965) Потомци на белите, 2000, сцен. Последното пътуване на Ноевия ковчег (4 филма), 1995 – 96, сцен. Народен парк Витоша, 1994, сцен. Тайните на Витоша, 1993, сцен. Девин, 1992, сцен. Пролетни гласове, 1991, сцен. Големият риф загива, 1991, сцен. Ода за блатото, 1990, сцен. Портрет на жабче, 1990 И сътвори човек човека (трилогия), 1989, сцен.: филм първи „Раждането на човешкото тяло в изкуството“ филм втори „Възраждането на човешкото тяло в изкуството“ филм трети „Преражданията на човешкото тяло в изкуството“ Растения, създадени от човека, 1988 Ние пълзящите, 1988, сцен. Ние живеем сред езичници, 1988, сцен. Видения в глина, 1988, сцен. Човек създава организма, 1988 Човек създава гени, 1988 Автолампи, 1988 Автоматизация и роботизация на подготвително-разкройните процеси, 1987 Пустинята Каракум, 1987, сцен. Градът на Насрадин, 1987, сцен. Невски мотиви, 1986, сцен. Живата пустиня, 1986, сцен. От града идва чиста вода, 1985, сцен. Папагалите, 1985, сцен. Птици – присмехулници, 1985, сцен. Движение по автомагистрала, 1984, сцен. Преминаване през жп прелез, 1984, сцен. Етюд за Ленинград, 1984, сцен. Котаракът Юли, 1983 Домашният тигър, 1983, сцен. Внимание, богомолка!, 1982 От куклата до компютъра, 1982, съавтор Електронен век – електронна музика, 1982, сцен. Племето на твърдокрилите, 1981, сцен. Благородният, 1981, сцен. Откровенията на Землънския зограф, 1981, сцен. Езика на знаците, 1980, сцен. Балада за коня, 1980, сцен. Летопис за Иван Асен Втори, 1980, сцен. Турнирите, 1979, сцен. Тези чудесни опашки, 1979, сцен. Електронна графика, 1978 Похвално слово за хората и книгите, 1978, сцен. Насекоми-музиканти, 1977, сцен. Живот и багри, 1977 Вино от България, 1976, сцен. Долината на черешите, 1976, сцен. Гъбите, 1976, сцен. Копринената нишка, 1975, сцен. Стрели над водата, 1975, сцен. Нашите крилати съседи, 1974, сцен. Живот над покривите, 1973, сцен. Древните градове край Понт, 1973, сцен. Антични теракоти, 1972, сцен. Прилепи, 1971, сцен. Острови сред Дунава, 1971 Организационната техника в управлението, 1970 Еднобрачие и хареми, 1970, сцен. Обичам да играя, 1970 Свещеният бръмбар, 1969, сцен. Усмивки на природата, 1969, сцен. Естествено и синтетично, 1969, сцен. НР България, 1968, сцен. Земни пирамиди, 1968, сцен. Капитаните на малкия флот, 1968 Тържеството на една легенда, 1968, сцен. Отечествена война, 1967 Среща с морето, 1967, сцен. Троянският манастир, 1967 Шумът, 1966 Първи стъпки, 1966, сцен. Зов на Любовта, 1965, сцен.
В СССР, Ленинград Водорасли, 1964 Тук свършва морето, 1964, сцен. Хидротурбина, 1963 Ракообразните, 1963 Крачки на живота, 1962 Листопад, 1961 Кой нос е по-добър? 1961 Километри от капка, 1961 Възрастта на нашата планета, 1961 Горски гласове, 1960 Телевизията в цвят, 1960 Внимание, метеори!, 1959 Много в малкото, 1959 Микроелементи в селското стопанство, 1958 Газова турбина, 1957
В СССР, Владикавказ Как жънат ставрополците, 1956 Скъпоценни зърна, 1956 32 филма-хроники „Северен Кавказ“, 1955 – 56
В България (до 1955) Два филма за киножурнала „Наука и техника“, 1952 – 55, сцен. Нашите гъби, 1954 Противопожарна защита, 1954 Творчеството на Христо Станчев (1952) – дипломна работа, сцен.
Източници
Външни препратки
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Съветски режисьори Категория:Съветски сценаристи Категория:Руски режисьори Категория:Руски сценаристи Категория:Български автобиографи Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Възпитаници на УАСГ Категория:Руснаци в България Категория:Българи в СССР Категория:Родени в Брезник Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Перник