Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза, е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Арнаудов е роден на 20 март 1876 година в Мутафа паша, в Османската империя, днес в България. Организира революционния пункт в Хвойна в 1898 – 1899 година като представител на ВМОК. Наема кафенето на селското читалище, което се помещава на долния етаж в къщата на Спас Груев и образува революционен комитет, в който влизат учителят Иван Талев, чиновникът К. Златанов, фурнаджията Иван Македонеца, учителката в Павелско Райна Величкова от Варна, заместена по-късно от Пенка Медникарова и други.
След пристигането на Вълчо Сарафов в Чепеларе, в периода от есента на 1899 до май 1900 година Арнаудов, отново под прикритието на кафеджия, работи в пункта на Чепеларе, където е помощник на ръководителя Сарафов, а при нужда изпълнява и четнически функции. Христо Караманджуков го определя като „доста пъргав и находчив“.
През май 1900 година Арнаудов убива чепеларския кафеджия и турски шпионин Бекир ефенди, напуска Чепеларе и се мести в Хебибчево.
В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари. Списък на четниците на Христо Арнаудов, август 1903 г. № Име Родно място Околия Години Служил ли е войник/бил ли е с чета 1. Христо Арнаудов Мустафа паша 27 от 99 насам в Одринско 2. Коста С. Тенишев Лозенград 27 от 901 с Маджарова 3. Бота Митов Крушево 32 нов, служил е 4. Начо Начков Сливен България 25 нов, служил е 5. Яни Войнов Мустафа паша 26 нов 6. Нестор Иванов Одрин 32 нов 7. Костадин Дезимиров Пловдив 28 нов, служил е 8. Димитър Коибаширов Лозенград 23 нов 9. Мите Аргиров Пловдив 24 нов, служил е войник 10. Васил Попов Велика Малкотърновско 21 ходил 4 месеца с Кондолова в Одринско 11. Матю Ристов Габрово 22 бил е 1 неделя с Никола Дечева, служил е 12. Карчо Думчев Кукуш 24 бил е дълго време с Делчева и прочее 13. Ефтим Апостолов Струга 37 нов
През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Свиленградско и през август 1903 година извършва нападението срещу село Костюкьой. Войвода е в Гюмюрджинско и Дедеагачко от 1904 година.
Загива на 3 юли 1908 година в местността Тирнево между селата Бадурен и Сачанли, Гюмюрджинско. Там четникът Кючука убива на място войводата, като това е одобрено мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Родени в Свиленград Категория:Дейци на ВМОК